Начало Филми Личности Спомен за един следовател
Личности

Спомен за един следовател

Здравка Михайлова
04.02.2022
12340
Христос Сардзетакис и Андреас Папандреу

От Атина, специално за Портал Култура

На 3 февруари на 93-годишна възраст почина бившият гръцки президент Христос Сардзетакис – легендарният безкомпромисен следовател от филма на Костас Гаврас Ζ, претворен на екрана от Жан-Луи Трентинян

Сюжетът на филма на Костас Гаврас, заснет през 1969 г., е за убийството в Солун през 1963 г. от ултрадесни елементи на депутата от Обединената гръцка левица (ЕДА) Григорис Ламбракис и за разследването на престъплението от следователя Христос Сардзетакис, по-късно президент (1985–1990) на Република Гърция. В написването на филмовия сценарий, по едноименния роман на писателя Василис Василикос, се включва испанският писател Хорхе Семпрун. Намерението на създателите е заглавието на филма Ζ да бъде произнасяно като гръцкото Ζει, тоест, „жив е“ и да препраща към лозунга на протестите след убийството на депутата: „Ламбракис, ти си жив, ти ни водиш“ и Ζει, Ζει, Ζει („Жив е, жив е, жив е“).

Афиш на филма с Ив Монтан и Жан-Луи Трентинян в главните роли

Документалният роман на Василикос, който заема важно място в съвременната гръцка литература, е написан през 1966 г., почти едновременно със самите събития и с разтърсилия Гърция съдебен процес. Водеща фигура в усилията за разследване на убийството на лекаря – спортсмен, обществен и политически деец Григорис Ламбракис е Христос Сардзетакис, който не се огъва пред натиска от страна на тогавашните политически и съдебни власти и изправя пред съда трийсет и един души.

„Литературен репортаж“ или „фикционално документиране на едно престъпление“, според думите на самия Василикос, книгата се движи по ръба между литературата и журналистиката. Авторът „оркестрира“ журналистическия материал, както и този от етапа на предварителното следствие по делото Ламбракис.

Братът на Костас Гаврас отбива военната си служба заедно с Василис Василикос и двамата са били приятели. Когато прочита романа, веднага го предлага на брат си. По принцип режисьорът е положително настроен, но не бърза да осъществи проекта. Едва след преврата на полковниците през април 1967 г. Костас Гаврас решава да пристъпи към заснемането на филма. Кинотворбата е френскоезична, заснета е в Алжир (тогавашното алжирско социалистическо правителство на Фронта за национално освобождение – FLN, охотно помага за екранизацията). Главните роли се изпълняват от френските актьори Ив Монтан – Ламбракис, и Жан-Луи Трентинян – следователя Сардзедакис. Ирини Папа играе вдовицата на депутата. Музиката към филма е композирана от Микис Теодоракис.

Филмът леко се различава от сюжета, така както той се разгръща в книгата, а и в действителност. Все пак има кадри, пренасяне на екрана „едно към едно“ на истинските събития. Основна сред тях е началната сцена във филма, с речите на зам. министъра на земеделието и на генерала, командващ жандармерията – случилото се в министерството на Северна Гърция в Солун на 22 май 1963 г., няколко часа преди убийството на Ламбракис, е „дословно транслирано“ на екрана. Не се споменава, че действието се развива в Гърция, но това става ясно от различни детайли. Филмът започва с речта на генерала, командващ жандармерията при тогавашното дясно правителство, за решението на властите да стъпчат комунистите, а след това показва депутата – в ролята Ив Монтан – как подготвя проява на опозицията, на която самият той ще говори за ядреното разоръжаване. Организацията е изправена пред редица препятствия. Накрая депутатът, подкрепящ каузата на мира, произнася речта си, а няколко часа по-късно умира от раните, нанесени му от парадържавни насилници.

Във филма нападението е извършено пред очите на полицията, която не се намесва, за да залови извършителите, и те се отдалечават с автомобила си, след като един от тях удря депутата с метален лост по главата. Властите оказват натиск върху свидетелите да дадат показания, че става дума за пътно произшествие, че водачът на превозното средство е бил пиян. Съдебно-медицинската експертиза и аутопсията обаче констатират, че смъртта не е предизвикана от катастрофа. Следователят с помощта на репортер (Жак Перен) разкриват, че убийството е извършено от двама мъже, те откриват и факти, уличаващи четирима жандармеристи. Правителството се опитва да потули случая, като отнема делото от следователя, а очевидците изчезват или са убити при неизяснени или подозрителни обстоятелства. Виновните получават сравнително леки присъди. Командващите жандармерията се отървават предимно с административни наказания, близките сътрудници на Ламбракис са екстрадирани или умират, а фоторепортерът е изпратен в затвора по обвинение, че е публикувал секретни данни.

Преди да се появят финалните надписи на филма, Гаврас показва списък на забраните, наложени от хунтата (1969–1974), дошла на власт няколко години след смъртта на левия депутат. Сред тях са и забраната на движенията за мир, стачките, сдружаването на работниците, дългите коси за мъжете, музиката на „Бийтълс“, романите на Лев Толстой, произведенията на Йонеско и Жан-Пол Сартр, свободата на печата, но и буквата „Зита“/Ζήτα, напомняща за Ламбракис.

Корицата на романа на Василикос, превърнала се в афиш за филма на Гаврас. Първото издание на книгата на български е със същата корица

От пристигането му в Париж през 1955 г. до днес Костас Гаврас е заснел повече от двайсет филма. При все че за мнозина Ζ остава върхово постижение сред тях, режисьорът е заснел и други значими кинотворби, като „Обсадно положение“, „Безследно изчезнал“, „Хана К.“, „Амин“ и др. През дългата си кариера е имал щастливата възможност да работи с блестящи актьори. Творчеството му се отличава с проницателен поглед към историята и с прозорливи политически анализи.

По повод кончината на бившия президент Христос Сардзетакис режисьорът Костас Гаврас каза в предаване по ЕРТ: „Той беше последният образец на истински служител на правосъдието. Затова и направих този филм – заради неговия пример. В една толкова трудна ситуация, когато кралското семейство се ползва с пълната подкрепа на армията и се противопоставя на провежданото от него разследване, Сардзетакис решава да го продължи и да изпълни докрай съдебния си дълг“. Гаврас се спира и на написаната от бившия президент книга „Изпълнявайки своя дълг“, в която подробно са описани събитията от 1963 г.: „Той е разказал в два тома живота си – книги, които всички млади юристи в Гърция трябва да прочетат – съвършена панорама на  изпитанията и опасностите, на които е бил подложен по онова време. Всичко, което е направил тогава Сардзетакис, е било с голям риск за него самия. Това е удивителна книга. Той не е бил политик, а служител на правосъдието. Политик става от момента, в който е избран за президент“.

Здравка Михайлова
04.02.2022