0
3761

Срамът на парите

„Всичките пари на света“

Като оставим настрана поредния скандал от американски тип, който рикошира в кариерата на Кевин Спейси, ролята на Жан-Пол Гети със сигурност не е „писана“ за него и следователно „Всичките пари на света“ не страда от отсъствието му. По време на събитията, описани във филма, американският милиардер е на 80 години и Кристофър Плъмър (прекрасно изпълнение, заслужени номинации) е перфектното попадение за образа на стиснатия дядо Гети. Моралните измерения на отстраняването на Спейси от вече завършения снимачно проект, както и ролята на режисьора Ридли Скот и продуцентския състав като цяло за вземането на това решение, нямат отношение към художествените качества на „Всички пари на света“. Също както и съмнителният ефект на подобна антиреклама.

Отвличането на внука на петролния магнат Гети през 1973 г. и отказа на семейството – разбирайте дядото, да плати искания откуп са в центъра на сценария на новия филм на Ридли Скот. Във финалните надписи е споменато, че оригиналните събития са „украсени“ допълнително за нуждите на киносюжета, но и без това уточнение „Всички пари на света“ не е типичният биографичен филм. Режисьорският подход напомня на прожектор, който се насочва към определени елементи от казуса, и наслагването на житейски факти от миналото и настоящето се използва предимно за достоверност и уплътняване на образите.

Действието започва в Рим, където през лятото на 1973 г. 16-годишният Пол Гети е отвлечен от улицата и откаран в неизвестна посока. Ще бъде върнат срещу 17 млн. долара. С развитието на фабулата по-дълго се застояваме при майка му Гейл Херис, която се оказва единственият човек, загрижен за оцеляването на Пол. През нейния поглед се запознаваме и с милиардера, за чийто син се е омъжила. Спекулациите относно причините за отвличането и извършителите са важни за заплитането на интригата, но най-интересните моменти от „Всичките пари на света“ са не екшън-сцените и съспенсът около съдбата на момчето (за зрителите, които не знаят дали прототипът оцелява след това отвличане), а своеобразната „лупа“ на разказвача, която бързо се „придвижва“ над ситуацията и все по-настойчиво се взира в характерите и мотивите за тяхното поведение. Редуват се уплашената и унизена Гейл, високомерният студенокръвен Жан-Пол, стресираният внук, нетипичният мафиот Чинкуанта и „агентът за специални поръчки“ Флетчър (единственото слабо звено в драматургията, защото функция му в семейната трагедия си остава повърхностна и посредническа, което още веднъж доказва, че реалният живот не винаги е достатъчно „киногеничен“). И бездействието е по-ефектно от действието – „Всичките пари на света“ е от рядка порода филми, в които „разсъждаването“ измества „случването“, а фабулата изобщо не страда от това.

Ридли Скот е изградил историята си като някаква аналитична игра за психологическо надмощие, в центъра на която е безсърдечният петролен магнат Гети, чиято страст (освен печеленето на милиони) е манипулацията. Всички останали са потърпевши, по един или друг начин, дори мафиотите. Това е интересна гледна точка за силата на парите, в която режисьорът не натрапва морални присъди, просто наблюдава през своята лупа, с подобаваща доза отстранение, и оставя зрителя сам да стигне до  заключение. Цинизмът на ситуацията, в която сам се поставя 80-годишният милиардер, на моменти се разрежда от ирония, извираща от самия живот – за справедливостта, която рано или късно възтържествува. Стечението на обстоятелствата, прастарата максима, че парите „развалят“ хората, и безхарактерността на някои от действащите лица в тази драма са биографични фактори, които полагат основата за дисекцията на човешките слабости във „Всичките пари на света“. Оттам нататък се надграждат своеобразното разследване (под „прожектора“), монтажните метафори и актьорските умения.

„Всичките пари на света“

Жан-Пол Гети е от онези образи, които са толкова чепати, че ти е трудно дори да ги намразиш. Мотивите му са брутални, но разбираеми, а пропукването на бронята му не изглежда нагласено. Взаимоотношенията между свекър и снаха и окачествяването на поведението на магната като цинично „отмъщение“ заемат основна част в сюжета на филма. Така Кристофър Плъмър и Мишел Уилямс (която напредва с уверени крачки в кариерата си, сред разнообразни ангажименти, четири номинации за Оскар и един Златен глобус) се превръщат в ключови фигури за успеха на начинанието. Другата интересна линия във „Всичките пари на света“ е „мафиотският лагер“ и по-специално образа на Чинкуанта (в изпълнението на френската звезда Ромен Дюрис), който се явява неволен буфер между похитителите, младия Пол и семейството му. И постепенно персонажите се оказват замесени в странна надпревара за разпределението на ролите на „добрия“, „лошия“ и „злия“.

Филмът на Ридли Скот си има недостатъци, но е много интересен от психологическа гледна точка – като поведенческо изследване, както и с фабулното си решение, като нетипичен представител в жанра „по действителен случай“. А многозначителността на заглавието навежда на всевъзможни интерпретации и възможности за довършване на фразата.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияИменуване
Следваща статияОтрицателният герой