0
1551

Сретение

И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца.

Това са думите, с които Симеон Богоприемник се обръща към Богородица, след като в Йерусалимския храм ги е срещнал, нея и Йосиф, взел е в ръцете си Младенеца и е казал:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля.“      

И казва Симеон Богоприемник: лежи. Състояние, което се свързва с покоя и с пасивността. Състоянието на бездействие. Но то е, което, по думите на стареца Симеон, ще причини падания и ставания, то е, което ще действа и въздейства, ще сваля и въздига.

Тоя лежи, казва, за да падат и стават. Ще падат и ще стават, не за друго, а защото вече е тук и защото лежи. А лежи в ръцете на дочакалия да Го види насред храма. И дочакалият свидетелства сега, че Който лежи в ръцете му, е Този, с оставеността на Когото да лежи в света и в храма идва и решителното действие. Действието, което ще обръща и ще преобръща.  

Лежи. Положен е да лежи като дар, като обещаното Богу, като жертва. Но и като праг, през който едни ще минат и в който други ще се препънат. Лежи като праг и като предел. За разделяне на добро от зло. Предел между онова, което ще се издигне, и онова, което ще падне.

Но и като мост лежи Той. През разцепената от греха Вселена. Като бряг лежи, за да се срещнат отново и да се възсъединят духът и тялото на Вселената во веки. Защото това е обещаното Сретение.

Но какво казва Симеон Богоиприемник. Падането и ставането ще има да стават вътре в Израиля, предрича той. Не край Израиля, не отвън и встрани, не при външните и при вразите, а вътре – в самия дом Израилев. Така ще бъде и ще е, „за да се открият мислите на много сърца“, изрича пророкът. Понеже ето Го – лежи и ще направи, щото да се разкрият сърцата и мислите на всички онези, които имат закона, на закона се уповават, закона зачитат и по закона действат. Техните сърца ще направи да бъдат отворени и разкрити. Пред самите тях.  

И в това ще е шеметното падане и ставане. Не че ще се сриват само едни, а други ще се издигат. Друго ще стане и ще стане тогава, когато синовете Израилеви пред очите си не ще имат врага на Якова, а самите себе си ще имат.

Тогава ще започнеш да падаш и да ставаш така, както никога преди не си. Гол, по сърце само, като видиш себе си, тогава ще начене падане и ставане страшно, ще се прекатурват планини и слънца ще слизат до недрата адови. И ужасното е, че и ум, и памет ще имаш, Израиле, та да се видиш и разпознаеш в сърцето си какъв си ти по сърце бил и какъв си.

Това казва пророкът Симеон. Казва, че вътре, в самото си сърце ще падат и ще стават мнозина от Израиля. Тоест от людете, на които е дадено да знаят Бога Истиннаго. И на които е дадено по закона и по Неговите заповеди да живеят и съдят. Живеейки.

Значи дошло е вече времето да не падат и стават тия повече заради други и чужди, въпреки другите и чуждите, а заради самите себе си, заради своите изправяния пред себе си. Като почнат да виждат в сърцата си, ще почнат да падат и да стават, да стават и да падат.

А Той лежи насред храма. И е там, за да се родят противоречия заради Него, казва боговдъхновеният Симеон. Противоречия и вън, и вътре в човека – в ума и сърцето.   

И тебе ще прониже меч душата – за да се открият мислите на много сърца, предрича Богоприемникът на Божията майка.

Това е откровение страшно. Защото е първото пророчество за ужаса и страданието, които очакват Богородица. Този е първият меч. Първият от всичките, които ще пронижат сърцето на тази, която отпреди това знае друго – че Синът ѝ е Синът Божий. И на която е било речено: благословена си ти измежду жените и благословен плод чрева твоего. А тя е отвърнала:

Ето рабинята Господня. Нека ми бъде по думата ти.

И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя, мой, задето той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

И сега Симеон е този, който ѝ разкрива какво действително ще ѝ бъде. И мислите на сърцето ѝ се изправят пред изпитание, те се разкриват…     

Така ще е с всички от тук до края, защото Той вече лежи пред очите и лицето на света. И синовете Израилеви ще бъдат изложени с идването на Месията на съд нов. Избавителят идва, за да ги избави от нещо, което не предполагат, че ги гнети: от прибежищата на безсърдечието и укритията на самооблажаването, от оправданието, дирено в истукана на външния враг, на търсещия да погуби Израиля.  

Сега Иисус лежи насред храма помежду извинението на закона, което е от едната Му страна, и спасението, което е от другата Му страна. Лежи между спокойното и неразпитващо себе си сърце, и срещата с живото дихание на Светия дух. Между духовното замиране и Сретението.

И Симеон вижда как вече може да си иде от света. Защото е дочакал, видял е и е държал Спасителя в ръцете си.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияПедя човек – лакът живот
Следваща статияВечерното преживяне
на вола