0
1859

Среща

Визитата на Бойко Борисов в Съединените щати ще продължава да бъде предмет на анализи, които ще зависят и от бъдещото развитие на двустранните отношения, тъй като именно то ще покаже кое от майсторски опакованото в дипломатически нееднозначни фрази ще стане реалност и кое не. Внимателното изчитане на заключителния документ оставя наистина отворени въпроси, но въпреки това най-съществените точки в него, а именно тези за развиването на стратегическото партньорство, дават да се разбере достатъчно ясно, че отбранителното сътрудничество, както двустранно, така и в рамките на НАТО, със сигурност ще включва в скоро време активизиране в Черно море и ще затвърди позицията на България като ключов отбранителен пост в югоизточния фланг на Евроатлантическия алианс.

Направи впечатление, че позицията на премиера Борисов и респективно на българското правителство е претърпяла известна еволюция в посока на по-смели стъпки, като се има предвид, че известно време господин Борисов предпочиташе да бъде особено внимателен по темата заради евентуални негативни реакции от страна на Русия и стана автор на фразата, че предпочита черноморските ни води да бъдат място за плаване на яхти и круизни кораби, отколкото на бойни плавателни съдове.

Разбира се, и другите елементи от българо-американските отношения, споменати и обговорени в съвместното изявление, са с много висока степен на значимост. Без съмнение, за мнозинството български граждани най-важно ще бъде решението на американските власти по въпроса с отпадането на визите за Съединените щати. Премиерът Борисов заяви, че е получил уверения, според които визите действително ще отпаднат в близко бъдеще.

Мисля, че колкото и срещата във Вашингтон да беше подчинена на езика на възможно най-внимателните формулировки и на смисъла, скрит между редовете, все пак няма как събитието да не бъде оценено като много важно и като дипломатическо постижение. Ясно беше излъчен сигналът, че България и Съединените щати са много близки съюзници и продължават да споделят общите демократични ценности, но и общи стратегически интереси. С оглед на второто никак не бива да бъде подценявана онази част от заключителния документ, в която се казва, че Съединените щати приветстват и подкрепят приетите неотдавна от България действия по защита на нейните независимост и суверенитет. Референцията тук очевидно е към стъпките, извършени от българските власти като противодействие срещу дейността на лица, заподозрени в опит за шпионаж в полза на Руската федерация.

На фона на цялата сериозност на срещата между Доналд Тръмп и Бойко Борисов комичната грешка, направена от телевизионния канал „Фокс 10“ от Финикс, Аризона, предизвика вълна от коментари у нас и стана вдъхновение за остроумието на потребителите в социалните мрежи.

Всъщност допуснатата от въпросния телевизионен канал неточност (поправена в движение) освен шокираща и нелепа е и с нещо неочаквано и неосъзнато закачлива. Редакторите във „Фокс 10“ са допуснали гафа с изписването на Бойко Борисов като министър-председател на Белгия, най-вероятно подведени от фонетичното сходство в названията на двете държави. Е, и по причина на съответното дълбоко невежество относно политическата карта на Европа и географията на континента. Но да съдим ли строго авторите на това объркване, замисляйки се, че съвсем наскоро не кой да е редактор, а френският президент Еманюел Макрон направи грешка с доста по-сериозни измерения. Казвам грешка, защото продължавам да съм убеден (както писах в Портал Култура), че френският държавен глава не искаше да каже български, а белоруски нелегално пребиваващи във Франция. Но се обърка пак поради пусто сходство в звученето.

Така или иначе, любопитното в грешката на американските телевизионни журналисти идва от факта, че между Белгия и България съществуват исторически прилики, за които поне ние, българите, знаем. Става дума за това, че при строителството на новата българска държава след 1878 г. кралство Белгия е било използвано като модел в поне няколко съществени аспекта. Като се започне от самата Търновска конституция, за която като образец е използвана основно белгийската от онова време, мине се през градоустройствените и модернизационни планове за развитието на София и се стигне до изграждането на държавния чиновнически апарат.

Едва ли допусналите забавния гаф в Аризона са запознати с тези моменти от историята, но грешката им може да извика усмивка и с тази неволно направена връзка.

В страни от лежерните закачки си струва наистина да разглеждаме правителствената българска визита във Вашингтон като сериозен дипломатически акт, обещаващ да доведе до много важни за страната ни резултати и то още в близко бъдеще. Не бива да подценяване това посещение, описвайки го като някаква рутинна или дори pro forma среща на американския държавен глава с лидер на страна от Югоизточна Европа. Казвам го, защото срещнах коментари в този дух, които намирам за повърхностни с оглед на съдържанието на заключителната декларация, подписана от българска и американска страна.

Само бъдещето ще покаже дали постигнатите договорки ще бъдат осъществени. И все пак съм убеден, че в случая спокойно може да дадем почивка на типичния си български нагон да подценяваме собствения си социум. Та нима не е ясно, че международното признание, постигнато от България, част от което е и срещата във Вашингтон, не е успех само на управляващите в момента, а на цялото българско общество.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияПроф. Патрис Павис стана Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ
Следваща статияНяма нищо по-романтично от лошото време