0
642

Стабилност на глинени крака

Пред Борисов винаги стои един резервен вариант, едно кардинално решение – оставка на правителството и предсрочни парламентарни избори. Той е непредсказуем, от него винаги може да се очаква най-неочакваното. Ето няколко рационални аргумента защо за ГЕРБ не е удачен предсрочен вот сега: още е пресен споменът от неочакваната победа на Румен Радев след активизацията на новоизбрания лидер на БСП Корнелия Нинова и неубедителното представяне на Цецка Цачева, която успя да мобилизира само твърдия партиен електорат. Радев беше кандидатура, лансирана от ген. Решетников, а в последното си интервю Росен Плевнелиев отбелязва, че днешният български президент е изпаднал в международна изолация и дори Путин отказва да му отдели необходимото внимание. Въпреки това държавният глава жъне успехи на вътрешен терен, отправя критики към правителството, оформя се като домашен авторитет, който умее да печели доверие. Той е пример за това как е възможно да се случи най-хипотетичният сценарий, той е червената лампичка, която трябва да светва в окото на Борисов, когато продължава своя разказ за безкрайните победи на ГЕРБ. Цецка Цачева наскоро напомни за себе си и то в недобра светлина с фала на Търговския регистър. Нинова влезе в атака и отиде при народа, оставяйки парламентарната си група в разкрачена поза – с единия крак крепи кворума, с другия напуска и търси предсрочни избори. Лидерът на БСП все по-често става пример за това как се развива класическа форма на популизъм. С просто око и без специализирано наблюдение се забелязва как думата „народ” все по-устойчиво присъства в нейния политически език. Преди оставката на Главчев тя обвини Борисов, че руши институциите в България. В този смисъл е твърде неочаквано решението на Корнелия Нинова да ограничи присъствието на своята партия в най-представителната институция на българския народ, за да отиде да се среща с отделни групи от партийни симпатизанти. Наивно е да се мисли за предсрочни избори в момент, когато издигнатият от нея президент официално отхвърли тази опция. Патриотите и „Воля” са истинските крепители на статуквото заради малката вероятност да прескочат бариерата в следващото НС. Без тях Борисов би могъл да остане в изолация. Нещо повече, Марешки в редките си публични изяви има навика да подчертава дясната си политическа идентичност, което го превръща в резервно колело на ГЕРБ в случай на евентуален разпад на патриотичната коалиция. Бойко Борисов досега на два пъти подаваше оставка – първия, заради протестите срещу високите цени на тока, втория, заради загубата на Цачева. В неговата стратегия е да се оттегли, позовавайки се на народната воля. Сега не е налице такава екстремна ситуация, която да бележи възникналата пропаст между управляващите и суверена. Всъщност пропаст има, но тя е другаде, скрита е някъде между високите етажи на властта. Ако каруцата се препъне, то ще е в малките камъчета около нея. Действително Нинова умело чертае мрачната картина на социалното битие, но Румен Радев правилно отбеляза липсата на реална управленска алтернатива. Още един елемент от стратегията на Борисов прави безинтересен собствено персоналния момент с промените в кабинета. Всеки един министър може да бъде оттеглен по всяко време по искане на премиера, дори номинацията му още да не е одобрена от парламента. Бойко Борисов се разделя с членовете на кабинета си по-лесно, отколкото с пешките в шахмата. Когато срещу някого има компромати, той бива освобождаван. Изборите са крайният инструмент във веригата. За да не се стигне до тях, на първо време е нужно повече спокойствие.

Напрежението при патриотите е очевидно. Съблюдавайки историята на българския парламентарен живот, би трябвало да предвещаем разпада на тяхната коалиция. Борбата за власт обаче е фактор, който измества рационалната логика. Миналия понеделник вицепремиерът Симеонов обвини министър-председателя в авторитаризъм. Никой не се опита да анализира същността на твърдението. То означава, че отсъства вътрешна координация в работата на МС, а премиерът налага еднолично своите решения. То е белег за съществуващо вътрешно напрежение. В отговор Волен Сидеров поиска оставката на Симеонов. Няколко часа по-късно се проведе безпрецедентно дълъг съвет на управляващата коалиция, за да бъде съобщено на публиката, че фактически няма напрежение, но решението за оставките и за персоналните промени се отлага със седмица. Новината от миналия понеделник беше повече от противоречива. Акцентът върху възстановения диалог свидетелства за нарушена комуникация, а подобно явление е индикатор за наличието на конфликтност във взаимоотношенията. Продължителността на заседанието говори в същата посока, защото решенията на партньори със сходна управленска визия и висока степен на доверие помежду си се вземат с консенсус и без разгорещени дебати. Възникна проблем и с публичността, доколкото никой не разбра какво точно се е дебатирало на последните два коалиционни съвета. Когато Борисов обяви промените на 10 септември, той обвини политолозите, че се опитват да анализират негови предстоящи решения, преди още той да ги е обмислил. В действителност мисленето е сложен процес и изисква време, особено когато се вземат важни държавни решения. Но тук остават неясни неща, които се превръщат в обект на интерпретация. Ако Бойко Борисов предлага еднолично промените, това би следвало да кореспондира с отправеното към него обвинение в авторитаризъм. Още повече, че в медиите се появиха информации, според които ПГ на ГЕРБ стои зад старите министри. Най-важният момент се състои в липсата на публичност по отношение на начина на издигане на новите номинации. Коалиционният съвет е нелегитимен, неконституционен, извънинституционален орган, който взима своите решения на закрити заседания и след това те биват спускани отгоре в НС и МС по подобие на Съвета на коалицията при управлението на Станишев. Липсата на публичност и прозрачност създава впечатление за нещо, което се случва под масата.

Въпреки всички напрежения, коалицията остава стабилна. Задкулисието затруднява разплитането на пъзела, затова и погледът към отделните негови елементи предполага известна фрагментарност на разказа. Необхидима е кратка ретроспекция с поглед към времето на кабинета на Орешарски, когато Сидеров обвиняваше ГЕРБ, реформаторите и соросоидите, че се опитват да спретнат държавен преврат и „български Майдан”, за да свалят законното правителство от власт. Днес лидерът на „Атака” изказва подозрения за организиран заговор срещу премиера с участието на негови приближени от ГЕРБ и на части от НФСБ и Реформаторския блок. Лидерът на националистите не пропусна в своите фиксации и президента Румен Радев, който все още не е подписал указа за освождаване на главния секретар на МВР и кандидат за вътрешен министър Младен Маринов поради заминаването си на посещение в Латвия. Сидеров видя умисъл в постъпката на държавния глава и това напълно се вписва в духа на конспиративните подозрения, изречени на коалиционния съвет в понеделник. Други представители на управляващата коалиция, включително и на патриотите, не си позволяват подобни твърдения. Устойчивото присъствие на образа на врага при Сидеров не винаги съвпада с онези специфични антиелитистки настроения, които са насочени срещу управляващото статукво. Ако лайтмотивът на „Атака” през 2013 г. беше да не се подкрепя официално Орешарски, но и да не се допуска Борисов отново да се върне на власт, то днес твърдата партийна линия предполага да се стои плътно зад кабинета дори и с цената на разногласията с малките партньори в коалицията „Обединени патриоти”. Позицията на лидера на „Атака” е черно-бяла: врагът е този, който е срещу нас в момента (бил той президент – Първанов, Плевнелиев, Радев; премиер – Станишев, Орешарски, Борисов; лидер на етническа партия като Доган, или някой друг). Образът на Сидеров преминава през различни политически превъплъщения. Той може да бъде въдворител на обществения ред с полицейска палка в ръка по време на протестни демонстрации, борец срещу наркотрафика и беззаконията на МВР, личен враг на Борисов или кротък и верен поддръжник на неговото правителство. Неговият дискурс използва определен репертоар от манипулативни техники, но в зависимост от ситуацията те биват експлоатирани в една или друга посока. Същата тенденция се наблюдава и при Борисов, затова и започнахме анализа с опцията за неговата оставка като очакване на най-неочакваното. Той също е толерантен с партньорите, когато е в коалиция с тях, и е критичен към своите опоненти. Те биват представяни в публичното пространство с негативна реторическа стилистика, която по дух е подобна на тази на Сидеров и се характеризира с изострена политическа словесност. Едни и същи политически субекти биват третирани по различен начин от Борисов в зависимост от особеностите на контекста. След последното заседание на коалиционния съвет премиерът изказа благодарност към всички участници за конструктивния диалог. В духа на ретроспекциите припомняме как в един отминал период Бойко Борисов наричаше днешния си най-близък коалиционен партньор „фикусчето”, което крепи кабинета на Орешарски. Във второто правителство на ГЕРБ реформаторите му бяха идеологически най-близки, а доскоро споделяше колко по-лесно се работи с патриотите. Напоследък се появиха основания за оспорване на валидността на подобна теза, това няма как да бъде артикулирано публично поради конюнктурни съображения и въпреки всичко не оставя незабележимо обострянето на някои латентни напрежения и конфликти. Налага се изводът, че дискурсивните манипулативни техники при Борисов и Сидеров работят механично и инструментално, доколкото са чисто конюнктурно обусловени. Настъпва асинхрон между говорене и действие, замисълът на действието е потопен в безмълвие, а говоренето е пестеливо и дефицитно, крие в себе си спотаена неискреност. При откриването на новата парламентарна сесия председателят на ПГ на „Обединени патриоти” не взе думата. Цветан Цветанов се фокусира върху успехите на европредседателството, в неговото изказване отсъстваше темата за правителствените промени. Стабилността на коалицията се изтъква от лидерите на всички управляващи партии. Получава се парадокс, защото ако тя е налице, би следвало да присъства мълчаливо, а не да се обсъжда непрекъснато. Човешката субективност е организирана по начин, който да не налага да бъде убеждавана във валидността на обективно възприемаемото. Завесата на плътното информационно затъмнение не е в състояние да прикрие онзи рационален лъч светлина, който се опитва да разомагьоса тайнствените послания на манипулацията. Премиерът се ядосва на онези политически наблюдатели, които нямат епидермално мислене. Независимо от избраната оптика, опитното око винаги е в състояние да разгадае дискурсивните стратегии. В случая стабилността се явява единствено техен продукт. Кой ще им повярва, е въпрос на личен избор. 

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Магистър по политически мениджмънт в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияОтвъд повърхността
Следваща статияМащаб 1:100000. Изкуството като пробация