0
2444

Старинна музика за модерни хора

Il Pomo d`oro

Това е мотото на фестивала „Изкуството на барока“, а Зефира Вълова го допълва: „Тук, у нас, публиката е жадна за нещо нещо ново, за нещо различно“.

Шест концерта, един уърк шоп и няколко световни звезди. Открива го оркестър Il Pomo d`oro, носител на наградата „Ехо класик“ за 2017 г. за диска „Във война и мир“ с участието на Джойс ДиДонато, както и на две номинации за Грами. На 6 октомври солист в концерта, наречен „Карнавал 1729“, ще бъда шведският мецосопран Ан Халенберг. От всички карнавални години във Венеция е избрана точно тази, защото тогава карнавалът събрал най-известните певци, инструменталисти, състави, както и композитори, създали многобройни произведения за тях. Изборът на Ан пада върху Никола Порпора, Леонардо Лео, Леонардо Винчи и още няколко имена. Следващото събитие на 18 октомври е посветено на дармщатските композитори Кристоф Граупнер, Йохан Фридрих Фаш и Георг Филип Телеман, а солисти ще бъдат Ерик Босграф и Уей Хуанг –  блокфлейти. Събитието на фестивала е на 21 октомври, когато в София ще пристигне легендарната Ема Къркби, която ще представи музикалните сънища на Джон Доуланд и Джон Даниел, а Пол Кифър и Явор Генов ще допълнят английската ренесансова картина с дуети за лютня. След седмица е изявата на Фестивалния бароков ансамбъл със солист Василий Илисавский хамерклавир. Концертът е посветен на инструменталното творчество на Джоакино Росини и се нарича „Буря“. Какво е бароков фестивал без Вивалди? Ще го има и тази година, на 6 ноември, и то в компанията на Мадалена Лаура Ломбардини Сирмен – ярка негова последователка. Зефира Вълова ще солира и ръководи този концерт, осъществяващ се в партньорство със Софийската филхармония. И още един последен акцент от фестивалната програма – гостуването на Бароковия оркестър на Европейския съюз на 17 ноември. Носителката на наградата на академията „Шарл Крос“, цигуларката Амандин Бейер ще солира и дирижира прочутия ансамбъл, а концертите им през тази година са посветени на европейската година на културното наследство и многобразие. Жан-Мари Льоклер, Андре Кампра, Георг Мюфа, Мишел Корет или френският бароков стил ще бъдат представени пред българската публика. Фестивалът акцентира и върху творчеството на друг прочут французин, Франсоа Купрен, предлагайки майсторски клас за ансамбли и пианисти, на който да се запознаят с неговите произведения. Заниманията с цигуларката Зефира Вълова и клавесиниста и флейтист Николай Стойков ще са в Националната музикална акацемия на 11 декември.

Зефира Вълова

Отново сте довели безспорно световноизвестни състави и изпълнители, като се започне от първия, който открива фестивала, Ил Помо д`оро, и се стигне до една от легендите на бароковата музика Ема Къркби. Лично познавате много от тях, предполагам.

Зефира Вълова: Ако имах честта да познавам всички звезди на бароковата сцена, фестивалът може би щеше да има още по-богата палитра от концерти, солисти и участници.

Има време, едва дванайсето издание е.

Надявам се, да имаме в бъдеще още повече качествени изпълнители и най-вече хора с отношение към една по-чувствителна публика, каквато е българската, поради това, че тук има по-малко предлагане на такъв културен материал. Това е зона, която е табу за някои професионалисти или е предмет на любопитство за широката публика, а други дори не знаят, че съществува. Представителната извадка от нашата публика има малко по-различна история и информация от тази, която е в Западна Европа. Аз лично концертирам най-често във Франция, Англия, Белгия, Италия. В тези държави си личи, че публиката познава това, което слуша, има определени очаквания и идва, защото знае, че тази музика ѝ носи радост. Репертоарът от XVII, XVIII век има тази изключителна способност да докосва вътрешния свят не само на нас, изпълнителите, но и на аудиторията, тъй като борави директно с ефектите и това е изключително ценно на съзнателно и подсъзнателно ниво.

Имате си вече фен аудитория, това е сигурно.

Дванайсет издания – това е период на взаимно обучение, обмен между публиката и изпълнителите, и организаторите на фестивала. Надявам се, че програмата и тази година ще отговори на очакванията, ще предизвика отново слушателите с някои по-особени произведения и изпълнители, или те ще сбъднат някоя своя мечта, както ще се случи с мен с концерта на Ема Къркби – един глас, който със сигурност не е такъв, какъвто е бил преди 30 години…

Дори самото ѝ явяване в България е събитие.

От значение е тя да се яви тук да пее, да декламира пред нас, да покаже какво именно значение има текстът в този репертоар.

След като погледнах програмата, веднага ще попитам: защо първият концерт е наречен Карнавал 1729? Да обясним важността на тази година. Венеция през 1729 г. – какво се е случило?

Интересното е, че през онази година редица събития довеждат няколко от звездите на оперната европейска сцена във Венеция. Това са кастратът Фаринели, сопраното Фаустина Бордони и други певци, които се надпреварват за вниманието на публиката. През двата месеца на карнавала са се случили изключително много премиери – оперни и концертни. Арии от тези творби подбира Ан Халенберг. Те са част от един диск, а тук ще изпълним някои от тях. Барокова Венеция събирала огромен брой композитори, музиканти, публика, туристи от цяла Европа. Като си представим преди 300 години колко по-трудно е било пътуването в Европа и въпреки това градът е бил притегателен център за толкова много хора. Било е събитие тогава и ще бъде за София сега, пречупено през призмата на модерния слух, свикнал със записи и изпълнения на модерни инструменти, които са лишени от живите шумове на кожените струни, на старинния обой, на бароковия обой, на неизравнения регистър на бароковата флейта, която е много по-тиха в ниския регистър, хроматичните тонове са много по-приглушени, отколкото тези на диатоничната обертонова редица.
Фестивалният ансамбъл тази година се обединява в Росиниева програма. Ще изпълним по-рядко свирени, ранни творби от един период, изпълнен с хумор, със зараждащ се гений, очакващ успеха на един свърхнадарен композитор.

Прави впечатление, че обединявате концертите около едно име или дата.

Лично на мен не ми харесват шарените концерти. Публиката ни вече е достатъчно образована, за да може да се съсредоточи върху една определена звукова среда. Мисля, че това е един възможен подход. Моят личен избор е за тематичен подбор.

Програмата на концертите е достъпна за всеки, затова нека обясним условията за конкурса, който организирате.

Нарочно датата за този конкурс е определена толкова далеч и изолирано от концертната програма – 11 декември, за да могат повече млади инструменталисти и студенти да се организират, да съберат сили и вдъхновение, за да се захванат с една предизвикателна материя, каквато е музиката на Франсоа Купрен. Тя не е залегнала в академичната образователната програма на Музикалната ни академия. Самата аз не бях свирила Купрен, малко знаех за него. Едва когато специализирах барокова цигулка в Амстердам, се оказа, че има задължително френско произведение, и то от Купрен. Започнах да търся информация за орнаменти, за артикулация, за щрих, тъй като той е бил изключителен клавесинист, познавал и описвал клавесинната техника, въвеждал нови детайли за нея, но за струнните инструменти не винаги дава достатъчно ясна информация. А творбите му са изпълнявани от ансамбли, дори от по-големи оркестри и могат да бъдат адаптирани за струнни инструменти. Идеята е да отворим кръгозора на наши колеги. През последните четири години се занимавам с всички студенти от инструменталния факултет на Националната музикална академия, които имат интерес към старинната камерна музика. Добре дошли са и тези от курса, и всички останали, които проявяват интерес. Те трябва само да потърсят информация за репертоар, а ако сами не могат да открият, могат да се обърнат към мен. Не е задължително да се записват специално, ние непосредствено преди датата ще обявим всичко. Ще се срещнем с един наш колега, Иван Стойков, който е чембалист и флейтист. Той специализира в Париж. С него ще свирим, ще показваме, ще даваме примери.

А образователните концерти?

От досегашната ни практика най-добре е по предварителна заявка. Те могат да бъдат тематични, да са адаптирани за деца от съответната възраст. Най-удобно е в самото учебно заведение. Ние отиваме, показваме им автентични инструменти, показваме разликата между тях и модерните.

Винаги, когато говоря с цигулар, го моля да разкаже за инструмента или инструментите си.

Учих тук с Йосиф Радионов и Стойка Миланова. Имах инструмент от неизвестен майстор от бохемската школа – много приятен, лесен инструмент за свирене. След това се заинтригувах от старинните инструменти и се срещнах с българския лютиер Христо Георгиев. Той ми направи първата барокова цигулка. След това направи и други, които заминаха за Франция, други за Америка. В момента на този инструмент свири един млад колега. Аз получих инструмент от една фондация, за която спечелих конкурс, и все още свиря на него. Това е цигулка на братята Томазо и Лоренцо Каркаси, която датира от 1760 г. Изработена е във Флоренция. За тях е известно, че се повлияни от тиролската школа. Тези тиролски инструменти били сред най-ценените на времето, които губят стойността си в следващите векове. Те не струват толкова много, защото трудно се адаптират към съвременните изисквания. Италианските шедьоври биват по-лесно престройвани и изцяло променяни, за да отговорят на новите очаквания за един инструмент, да запълнят една по-голяма концертна зала, да излязат извън църквата, или извън салона.

По-трудно ли се поддържа една барокова цигулка?

Когато инстументът е толкова стар, той е по-чувствителен към климатичните промени. Кожените струни струват повечко, късат се доста често, лесно стават фалшиви, разтягат се и подмяната им е десетократно по-често, отколкото на металните струни, но пък носят такова очарование и богатство на тембъра.

В колко състава сте участвали?

По време на обучението ми в Холандия свирих в един полски състав, след това в няколко френски, работих и с различни групи в Холандия. Бях една от организаторите на Les Ambassadeurs. Свирила съм с оркестъра от епохата на Просвещението (Orchestra of the Age of Enlightenment). От известно време Il Pomo d’Oro е основният ми пристан. Редовно гостувам и на Хелзинкския бароков оркестър.

От най-известните барокови състави имате ли си любим ансамбъл за слушане?

Един от предпочитаните ми за френска музика е Capriccio Stravagante. Харесва ми как свирят. Познавам лично много от хората. Джон Елиът Гардинър и неговият състав (English Baroque Soloists) е един от достигнатите върхове. Това е единственият английски оркестър, който ми харесва. От съвременните италиански състави Il Giardino Armonico не разочарова своите фенове. I musici бяха пионери и поставиха основи, без които нямаше да може да се изгради този интерес към барока.

Дали някога ще има и в България един постоянен бароков ансамбъл?

Сигурна съм, че ще има. Ще ни амбицира това, че в нашите съседки го има. Румъния е много напред, има факултет с голяма база от старинни инструменти. В Белград има барокова опера. В Солун има факултет, учат музикология, старинна музика. В Атина има много инструменталисти, които владеят целия този диапазон от старинни инструменти. И при нас би било лъжа да кажем, че няма ресурс, просто е необходима организация и обединяване на силите. Сигурна съм, че можем да го направим, и начинът е през оперния жанр. Мисля, че сме близо до този момент.

Преди малко споменахте диска на Ан Халенберг, в който участвате. Самата вие ще записвате ли нещо?

Новата година ще донесе нови проекти. Очаква се диск с контратенора Франко Фаджоли и Помо д`оро – арии от един рядък и същевременно много известен композитор, много са виртуозни, но не съм сигурна, че все още мога да кажа името му. Този диск ще съдържа и премиери. Със същия ансамбъл ми предстои запис на мой албум с концерти. Тук ще се концентрираме върху дамското поколение от XVIII век.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияКогато властта стане смешна
Следваща статияАнглийският футбол