0
2946

Старият индиански вожд

С този текст честитя рождения ден на моя син Иван, който днес навършва 35 години

Коремът му е мършав, като на вълк. Ръцете му са здрави, изпечени. Вратът и лицето му са нарязани от бръчки, но тези бръчки още не говорят за старост, а само за устойчивост, за някакво каменно търпение. Кой беше казал, кой: всеизвестно е търпението на камъка; но какви ли тогава ще са молитвите на камъка?

Очите му не чакат вече нищо. Те се реят по листата на липата, по нежния им зелен калдъръм, размесен с червената светлина на залеза; по съседния пустеещ двор, където живеят лисиците; по плочите на чешмата, която направи сам; по впитите в нападалите круши оси; по усуканото като корабно въже, но с дебелината на кладенец стъбло на сливата, в дупките на отрязания й клон живее цял мравуняк, черните рекички на мравките текат по цял ден нагоре-надолу без почивка.

А там, зад дървената портичка, е доматената градинка. Тази година доматите зреят бавно, още няма да са узрели, а ще почнат дъждовете.

Той стои и гледа всичко това и не му трябва нищо друго. Сега неговото племе са камъните, липата, лисиците, сливата, мравките, чешмата. Истинското му племе отдавна го няма, с топлите като пепел разговори на стариците вечер, с перченето на старците, с глъчката на играещите деца, с хладния смях на момичетата, с топлото ръмжене на момчетата, с бавното покашляне на татковците, с големите като одеала усмивки на майките. Няма го. Които оцеляха, се разтвориха като сол в големия свят – момчетата се вляха в кварталните банди, момичетата изрисуваха устните си като кървави луни и заживяха в нощта, бащите се пропиха, майките полудяха, а старците и стариците заговориха с нечленоразделни звуци.

Все пак през годините идваха, викаха го. Той клатеше главата си. Когато глината е мокра, може, каза им. Но когато глината вече се е спекла, нищо няма да стане. А старата слава е стиска изсъхнала трева, не служи за нищо.

А конете?, питаха го. С тях какво да правим? Те подивяха съвсем. Знаеха неговата слабост към конете, опитваха се да стигнат направо до сърцето му. Но той беше стар индиански вожд, който никога нямаше да заплаче. Бръчките по лицето му бяха брегове на отдавна пресъхнали реки.

И хората си тръгваха с техните пикапи, натоварени със счупени стрели и строшени подкови и го оставяха да седи сам като паметник срещу залеза.

Някъде се беше чуло все пак, че през нощта, в най-дълбокото на нощта, когато и кучетата, и петлите спят и единствено щурците люлеят вселенската си люлка, там, на поляната до липата, до чешмата, до сливата и до мравуняка в нея, се появяват няколко шестокрили коня. Но това повече приличаше на сън или на несвързано дърдорене, предизвикано от огнената вода и според мен, не трябва да му се вярва.

Сега най-важното е доматите да узреят. Преди да са почнали дъждовете.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статия„Мафията управлява тази държава!“
Следваща статияСлед последната война