0
1907

Стари дрехи купувам

azahariev

Времената се запреобръщаха и неща, за които вече беше писано и предричано, се разиграват пред очите ни, като недвусмислено, макар и с нужната доза дипломатичност, се поднасят жестове на публични ритуали, които само доказват прогнозите.

Проникването напоследък на все повече насърчителни коментари и оценки за работата на българските гранични и миграционни власти в създалото се положение на бежанска и въобще мигрантска вълна към страните от Европейския континент и в частност към държавите-членки на Европейския съюз вече не могат да претендира за статута на донякъде неочаквана маневра.

Остротата в тона на последния мониторингов доклад за България и Румъния на мен лично ми заприлича повече на пощипванията на Папагено в любовната му „строгост“ към Папагена, в духа на пасторалната любовна игра между двамата, отколкото на експертно и загрижено изготвен документ, целта на който е да обобщи в себе си впечатленията на европейските чиновници от цялостната и така трепетно очаквана от всяко актуално румънско или българско правителство присъда.

Ето че и сега в предаването „Още от деня“ на БНТ една не само високопоставена персона в субординацията на европейската администрация но и човек с влияние, далеч надхвърлящо периметъра на служебните му задължения, фигура с реномето на принципен политик, чието мнение има и висока неформална стойност, беше любезна в отговорите си дори на такива въпроси като условията в българските затвори и свободата на словото и медиите в България. Не че господин Турбьорн Ягланд, за втори път генерален секретар на Съвета на Европа, не повтори отново и отново отправени към България упреци, но го направи по начин, който остави усещането за чаша боровинков чай и кейк на верандата на дървена къща край малко езерце с кейче и лодка в европейския Север.

След години на много силни думи по отношение нивото на догонване у България и Румъния, що се отнася до областта на правосъдието и съдебната реформа, на доклади, които имаха потенциала да доведат до смяна на управлението в някоя от двете страни, господин Турбьорн Ягланд поднесе препоръките, които остават на дневен ред, с едни паразитни препратки към предприетите от българските власти и в частност на българското правителство мерки, явно показвайки, че предпочита да говори за „истинския“ проблем -имигрантите. Защото и господин генералният секретар на Съвета на Европа и хората с вестниците в ръка в метрата из Европа знаят, че тук е големият въпрос за трайното и предвидимо или непредвидимо, неконтролируемо развитие на Европейския политически и икономически конструкт и за неговото целенасочено проектиране в бъдещето.

Дори и най-предубедените или наивните сред европейците от по-старите държави-членки, поели от ферментацията на самоопиянението, си дават вече сметка, колко важни в този така ключов момент са точно България и Румъния. Оттук и пробивът в официалното говорене, оттук и смяната на етикета при сервирането на боровинковия чай, която, мисля си, е очевидна.

За да не ставам досаден със споделянето на наблюдения, на които вече мнозина отдадоха дължимото и за да не преповтарям ненужно казаното включително от мен в други мои статии, относно смяната на ритъма при работата на валовете, откак България и Румъния се оказаха сигурен вал, ще си позволя сам да цитирам буквално тази част от интервюто на господин Турбьорн Ягланд за БНТ:“ Има ли според вас решение общо за Европа на бежанската криза?

Не виждам да има общоевропейска рецепта, но би трябвало да има такава, защото единственото решение е ако имаме съвместен европейски отговор. Една стъпка в тази посока е споразумението между Турция и Европейския съюз, но и то трябва да бъде приложено на практика. Всички държави-членки на Шенгенската конвенция трябва да поемат своята отговорност, за да приложат на практика това споразумение. Единственото решение на проблема е да има по-силно европейско единство и солидарност. Аз не виждам нещата да са в това състояние в момента. Надявам се това да се случи.

Само ще припомня, че в България бяхме и сме много тези, които обърнаха и обръщат внимание на срамната липса на солидарност и на разбягването поединично пред общата опасност от епохални социални размествания. Темата с тероризма вече се докосва до отворите на апокалиптичното. Важното е, че човек от класата на господин генералния секретар на Съвета на Европа е принуден открито да признае за егоизъм сред държавите от Съюза, които дори претендират, че са свързани по между си от обща цивилизационна парадигма, но се разбягват при появата на една наистина сериозна проверка на тяхното единство. Забележете и специалния акцент върху шенгенските държави и отношенията им с Турция.

Все пак не съм наивник и ми е ясно, че няма как да се разминем с бързи размествания на фигури, но, поне няколко неща правят поведението на участниците в защитата да изглеждат не просто логико-целесъобразни, а неправомерни, и не на последно място неморални и грозни.

Първо: поведението на Гърция, като се започне от меко казано двуличната игра с мигрантския поток и се мине през наказателните спрямо икономиката на България блокади.

Второ: приповдигнатото бално настроение спрямо турските претенции за визова прегръдка, като ясен ход към първа стъпка на приобщаване към ЕС, имайки предвид, че едва, забележете, половината поставени пред турските власти 72 условия за политически и социални адаптации към законодателството на Европейския съюз бяха официално приети за удовлетворени. Но на господин Ягланд това не му пречи да каже:“  Една стъпка в тази посока е споразумението между Турция и Европейския съюз.“ Къде са изпълнените условия?!

Какво става с България и Румъния, ако 35 от 72 пункта са реализирани? Какъв е бил и би бил ефектът от един такъв мониторинг върху настоящето и бъдещето на двете югоизточноевропейски страни?

Турция изигра съвсем рационално и напълно очаквано падналата й се ръка. С съответните вътрешно-политически негативи, разбира се. Със сериозно разклащане на стабилността на държавата и с граждански терор. Тук мен обаче ме смущава по-скоро показното и според мен ненужно като ниво на патос изказване на бундесканцлера Ангела Меркел на фона на незавидната успеваемост на Република Турция по отношение на предявените към нея изисквания, изпълненията на които трябваше да улесни достъпа на гражданите й до страните от Европейския съюз.

Госпожа Меркел акцентира върху това, че Европейският съюз е морално задължен да подели бремето, което сега поема Турция, като се позова на факта, че, по думите й 75 милионна Турция е приела досега 2 700 000 сирийски бежанци, докато Европа със своите 500 милиона граждани е дала убежище на около 1 милион търсещи ново място за живот.

Оставям настрана наистина принципния спор за това как да бъдат разграничавани бежанците от икономическите мигранти, защото питането никак не е маловажно от международно-правна гледна точка. Категоризацията може да бъде извършена много трудно във всеки един конкретен случай и в края на краищата тя опира да философски модели и концепции, които трудно могат да си присвоят окончателна и еднозначна победа при дадената идеологическа парцелираност на иначе привидно силно хомогенизирания ландшафт на така наречените човешки права и ценности, върху който сме разположени.

Мисълта ми е, че изявлението на бундесканцлера Меркел можеше и да е по-нюансирано в загрижеността си, и под него да не прозира така заслепяващото желание германското общество да бъде успокоено, че мощни терористични удари на територията на Федералната република могат да бъдат избегнати чрез стъпка на по-висока интегрираност на милионите турци, пребиваващи в Германия. Лошо няма, видимо е, че Ангела Меркел се опасява от бързо проникване на радикален ислям на територията на управляваната от нея държава и като че ли прави показен знаков жест към немския народ. Този речеви акт иначе е насочен и към онова, за което говори и господин Турбьорн Ягланд. Само че такава самоинициативност -отново казвам, че говорим за успеваемост от страна на Турция, ненадхвърляща половината европейски стандарти – не говори добре нито за координацията между големите европейски държавни и паневропейски лидери, нито за реалната роля на системата „Шенген“.

Очевидно е, че Шенгенското пространство не издържа първото си голямо изпитание, а се пропука така лошо, че по безумен начин загинаха хора, без да можем дори да повярваме, че това става на местата, на които стана.

Затова думите на госпожа Меркел отразяват и нещо друго, освен вече споменатото. А именно – да се привлекат плътно на страната на европейската самозащита срещу най-страшното – терора, службите за сигурност, разузнаването на  Република Турция, което в момента е безценно за европейците. Този път нещата са много различни. Просто Меркел не трябваше да извиква в ушите на публиката, че купува стари дрехи и че ни трябват стари кожуси, които могат да не са достатъчно демократични и да са изпълнили само половината от дадени условия, регламентиращи човешките права и хуманността. Но пък вършат работа.

„ В момента е много важно всички ние да дадем своя принос, за да постигнем по-силни действия от страна на полицията и да укрепим сътрудничеството между полицейските и разузнавателните служби. Но всичко това основано на върховенството на закона и правата на човека.

Трябва да се намери точният баланс, защото не можем да се борим срещу недемократични сили с недемократични средства. Това винаги ще ни навреди. И винаги ни боли нас, които отстояваме демократичните ценности. Много по-ефикасно ще бъде всяко усилие, ако и полицейските и разузнавателните служби действат съобразно тези основни принципи. Така те ще получат и много по-силна подкрепа от гражданското общество и обществеността като цяло. Ако се предприемат справедливи мерки, които зачитат човека и индивидуалните права на всеки. Бихме искали да мобилизираме усилия срещу тези сили, но не можем да постигнем своите цели в противоречие с интересите и правата на човека и обществеността като цяло.“ – Турбьорн Ягланд.

Някои наистина купуват стари дрехи. Някои може и да не са изпълнили условията, и да се приобщават, като могат да си позволят да бъдат недотам демократични. Могат да знаят много и да са много ефикасни, но да им остава  да изминат път до хоризонта на човешките права. Други не могат да си го позволят. Други могат да потъпчат някои човешки права, което ще им се осребри.

И накрая. Какво става с Русия и Турция? Ето там ще е най-изненадващо.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияПамет и безпаметство
Следваща статияОтвъд невинността