Изложба на Стефан Десподов – Деспо (1950–2015) в Националната галерия Двореца (27 юли–10 септември 2017 г.).
Националната галерия представя изложба на големия български художник, майстор на плаката и сатиричната рисунка Стефан Десподов – Деспо. Експозицията гостува след успешно представяне в залите на ХГ „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил. Събрана и концепирана от Валентин Господинов, директор на Кюстендилската галерия, колекцията гостува в София, в залите на Националната галерия, и обхваща целия първи етаж. Голяма част от творбите, основно плакати, са притежание на ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил; ранните рисунки са собственост на Националната галерия; част от рисунките са от СГХГ, галерия „Възраждане“ в Пловдив, частни колекции и приятели на художника.
Изложбата обхваща разнопосочна част от творчеството на Стефан Десподов. Изложени са над 90 творби от различни периоди. В първата зала ни посрещат театралните плакати на Деспо от Народния театър „Иван Вазов“. В продължение на десет години с малки прекъсвания Стефан Десподов работи в театъра и създава едни от най-емблематичните си плакати. И до днес минавайки пред Народния театър, можем да видим един от неговите многобройни постери, създадени за постановки на трупата.
Художникът е автор и на три от юбилейните плакати на Народния театър, които са изложени в центъра на залата. Завинаги ще останат в съзнанието на зрителите визуалните послания на Деспо към постановките „Последният запис“, Бекет, „Венецианският търговец“, Шекспир, „Тартюф“, Молиер, „Суматоха“, Радичков, „Бурята“, Шекспир, „Магбед“, Йожен Йонеско, „Хъшове“ по Иван Вазов, „Козата или коя е Силвия“, Едуард Олби, „Сако от велур“, Станислав Стратиев, „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан и много други. Една част от тях обособяват основното ядро в експозицията.
Образният свят на Стефан Десподов включва различни типажи, граничещи с абсурда и сатирата. Персонажите и символите, които създава, са силни и директни, с необичайни гледни точки, наситени с много драматизъм и ирония. С изключителен усет за текста, доста често той е много по-точен и въздействащ като изказ. Асоциациите в пластичния език на Деспо преминават границите на времето и пространството. Езикът му е оригинален и ярък, провокиращ, на места силно режещ.
В три от залите в определена последователност могат да се видят постери, създадени за други театри в страната, за международни театрални срещи, за Сатиричния театър, за Театрална работилница „Сфумато“ и др.
Акцент в изложбата са малките по формат портретни образи и сюрреалистични композиции в смесена техника. Голяма част от тях са частно притежание и могат да се видят за първи път. В тези творби откриваме другото лице на твореца Стефан Десподов. Изключително деликатен и фин като човек, така го описват неговите приятели, именно в тези картини откриваме частица от душевността и характера му – чувствителен, дълбоко емоционален и коректен. От образите на Деспо лъха скрита носталгия и малко тъга.
В настоящата изложба са показани и четири рисунки, собственост на Националната галерия, които се излагат за първи път. Много ранни (две от тях са подписани и датирани 1976 и 1978 г.), те ни дават представа за началото на творческия път на Стефан Десподов. Изключителен рисувач, Деспо притежава неподражаемо чувство за хумор и тънък усет към абсурда и гротеската. Той е мислител в образи, в състояния, които превръща в картини.
И за да бъде представен по-пълно характерът на художника, в две витрини са показани част от изданията, за които е работил.
След дипломирането си през 1974 г. при проф. Александър Поплилов в Националната художествена академия (тогава НИИИ „Николай Павлович“) Стефан Десподов започва артистичния си път като художник редактор в издателство „Техника“, а по-късно и във вeстник „Народна култура“. От 1989 г. работи за независимото списание за литература и публицистика „Глас“, за алманаха „Мост“, „Литературен вестник“ и др. Интересът му към карикатурата, илюстрацията и плаката датира още от студентските му години. Първото му участие в обща изложба е през 1970 г. Само за 10 години, от 1970 г. до 1980 г., участията му в групови изложби, голяма част от тях международни, са повече от 100. За същия период самостоятелната му изложба е само една – в София през 1975 г. От нея Националната художествена галерия откупува карикатурата „Помощ за развиващите се страни“.
Стефан Десподов е художник-постановчик и на три анимационни филма, от които най-популярен е „Хороскоп“, 1974 г. Издал е пет авторски албума: „Постмодернизъм и други глупости“, 1994 г., „Лица“ (портрети на известни автори), 1996 г., Visage de la parole, 1991 г., издаден в Женева, „Петдесет години Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Галерия Стефан Десподов“, 2007 г. и „Стефан Десподов, Театрални плакати“, 2011 г.
