Какво отличава архитектурата на Севера? Една изложба в Музея за модерно изкуство „Луизиана” (северно от Копенхаген) отговаря на този въпрос. В първия момент идилията предизвиква лек шок – напомня красиви туристически брошури, пълна безоблачност, нищо общо с масовия убиец Брейвик, например. Организаторите съзнават, че се движат по рискован ръб между архитектурата и идентичността, както е формулирана изложбата. Идентичността е понятие, обременено, граничещо с национализма, който днес процъфтява в цяла Европа, напомнят те. Ала тъкмо в глобализирания свят идентичността играе голяма роля. Северът е едно от местата, където на тези противоречия се дават успешни отговори.
В началото на експозицията са показани северни ландшафти – изходната точка към днешната архитектура: суровият климат, наличните материали като камък и дърво, екстремните разлики между тъмните зими и светлите лета. Постепенно изложбата се насочва към професионалните проблеми: има много какво да се научи за връзката между всекидневието и архитектурата в скандинавските страни, за това как публичните сгради отразяват ценности на обществото като равенство, общност, прозрачност.
Кураторът Кйелд Кйелдсен: „Архитектурата може да е съучастник или противник. Преди хората трябваше да преодоляват вътрешната си съпротива, за да влязат в една община. Ние показваме сгради, които те приканват да влезеш и чиято архитектура може да се нарече третия учител.”
Да, архитектурата може да променя хората. Първите учители, които оказват въздействие върху едно дете, са родителите му, собственото семейство. Вторите са педагозите, а третият учител – заобикалящата архитектура, обяснява кураторът. Думи, които могат да замислят всеки, израснал в панелната реалност на соца.
Посланието на изложбата: добрата архитектура открива спецификата на мястото, трансформира го и по този начин извежда на ново равнище живота на това място. Затова известният специалист по градоустройство, датският архитект Ян Гел е убеден: „Добрата архитектура няма нищо общо с формата. Става дума за интеракция на формата и живота и едва когато тя е налице, архитектурата се е получила. Ако се стига само до формата, то тогава е успешна скулптура, но това е друго изкуство.”
Във втората си част изложбата хвърля поглед към някои от най-добрите сгради, строени в последно време: библиотеката в норвежкия град Венесла (Хелен&Хард), превърната в обърнат навътре площад, или чудесното студентско общежитие на колежа Титген в Копенхаген, дело на Лунгаард и Транберг. Една инсталация на SLA от Копенхаген показва как кинозалата на музея може да бъде преустроена в парк с дюни, построен от същите архитекти в седалището на банката SEB в датската столица. И още много позитивни примери как архитектурата може да преобрази живота в градовете. Как болниците започват да приличат на домове, а библиотеките се сдобиват с концертни зали.
В една от залите е представен комплексът на скандинавските посолства в Берлин – пет държави са се обединили върху общ терен. Така си поделят разходите за конферентни зали, стол и други подобни помещения.
Архитектурата се занимава с живота, твърди швейцарският архитект Петер Цумптор, носител на наградата „Прицкер”, в един разговор, който може да се проследи на видео. Общото усещане е, че международният интерес към северната архитектура се дължи на факта, че тя е хуманна, отличава се с простота, използване на естествени материали и практичност.
Изложбата не дава окончателни отговори. Медиите обаче реагираха остро на това, че липсват грозните страни на региона и социалните проблеми в Стокхолм или Рейкявик, защото градоустройството все пак е и политика.
