0
1653

Страсти и бутафория в царска Русия

„Матилда“

Що се отнася до философското послание, „Матилда“ на Алексей Учител е доста безсмислен художествен резултат. Когато става дума за Голямата любов, изкуството предлага две принципни позиции: възхвала или пренебрежение, но да направиш цял филм, за да оповестиш, че тя не съществува, си е пълна загуба на време. Защото какво друго, освен „опело“ на романтичния идеал, е история, в която двама души много, ама много, лудо-напук-на-всички-безразсъдно се обичат, после животът ги разделя и всеки си продължава по пътя, по живо по здраво, все едно нищо не е било…

Не е необходимо да заемаме позицията на руското издание, което обявява „Матилда“ за „нелеп, непохватен и нямащ връзка с реалните събития и отношения филм“, но и без да познаваме любовната драма на последния руски император, пак е възможно да усетим сериозните недостатъци на суперпродукцията на Алексей Учител.

А любителите на силни киноусещания вероятно е добре да знаят, че тази версия за връзката на Николай II и балерината Матилда Кшешинска е обявена за скандална главно от Руската православна църква, и то защото „очерняла паметта“ на канонизирания за светец император, станал жертва на болшевишката революция заедно с цялото си семейство близо четвърт век след събитията във филма.

От друга страна, руската критика обявява „Матилда“ за скандално… невеж: защото не се базира на спомените на Матилда Кшешинска и вместо достоверност търси сензация; защото подменя известни елементи от фактологията на събития с други, измислени, които дори не са по-ефектни; защото не се интересува от „реалността, актуалността и историческата истина“; защото заменя новия секссимвол на руското кино Данила Козловски с немския актьор Ларс Айдингер (чиято прилика с портретите на Николай II поразила режисьора) и така престолонаследникът във филма вместо 22-годишен приказен герой се превръща в пухкав 40-годишен мъж; защото „Матилда“ е предвиден основно за международна „консумация“ (ролята на балерината първоначално е предложена на Кийра Найтли, а за императрицата майка дори искали да поканят Мерил Стрийп!).

„Матилда“

Но да оставим настрана тези разминавания „от кухнята“, да се абстрахираме, че става въпрос за биографичен сюжет, и да погледнем на филма без претенциите на наследници на Историята. Като дворцова любовна драма „Матилда“ е доста банален и неубедителен. Страстта на екрана изглежда малко пресметлива, а между главните герои няма химия. Липсва и романтичен ореол (който при това е съществувал в истинската връзка). Предполага се, че трябва да присъстваме на забранена любов а ла Ромео и Жулиета, но трагедията избива в истерия, за което допринася поведението на годеницата на престолонаследника, немската принцеса Алекс (или Аликс, както би трябвало да бъде), чийто образ е сведен до пренебрегната претендентка, изкушена от черна магия. Отнякъде се появява луд немски доктор, който провежда зловещи експерименти със затворници, а измисленият граф Воронцов (съмнително утешение за звездата Козловски) е превърнат във влюбен психопат, за когото не сме съвсем наясно дали иска да сваля империята, или само да притежава Матилда. Тези и други абсурди в сценария придават на филма бутафорност, която дори западната публика би могла да усети. И ако „Матилда“ беше дело на чуждестранен режисьор, непременно щяха да го обвинят не само в изопачаване на историята, но и в накърняване на авторитета на руската Душа.

Трудно е да се повярва, че Алексей Учител, режисьор известен зад граница (особено след „Край“, 2010), с много награди и признания от страна на критиката и видимо  привързан към националните идеали, може да направи толкова нескопосан филм. Придворните нрави на царска Русия будят смях (а не става дума за пародия), намеците за назряващото народно недоволство са като кръпки, сюжетната логика издиша, дори да ставаше дума за чиста фикция, а фабулните скокове и тромавите реплики на персонажите са потискащи.

„Матилда“

Без да изпадаме в крайност като един руски критик, който приема, че идеята на филма е: „ако Николай II се беше оженил по любов, съдбата на Русия щеше да се развие по различен начин, а това е скандално и оскърбително“, трябва да признаем, че любовната история на Матилда Кшешинска не е оползотворена оригинално. Киното многократно е представяло владетели, които трябва да се откажат от чувствата си в името на управлението и държавната кауза. Но ако Алексей Учител се интересуваше поне малко от таланта и кариерата на своята героинята (доживяла до 99-годишна възраст, въпреки любовните провали и политическите катаклизми), „Матилда“ можеше да се превърне в чудесен филм за една млада танцьорка, която попадайки в тъжна приказка, извлича от нея емоционален опит за най-добрите си роли. Защото, по думите на знаменития руски хореограф Мариус Петипа, истинската балерина трябва да познава не само любовта, но и страданието.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияСреднощните чадъри
Следваща статияСлужби