Премиера на мюзикъла „Коса“ – в началото на юли във Варна и София. През август – „Цар лъв“ по музика на Елтън Джон и Ханс Цимер. Премиерата ще бъде на 11 август в Летния театър във Варна. Колко станаха премиерите, които сте подготвили, откакто се завърнахте от САЩ? Май вече са над десет.
Доста. Правим по две на година, дори по-миналата май бяха три. Заглавията се трупат.
Във Варненската опера, където сте в момента, вие отговаряте за мюзикълите…
Да, на мен ги поверяват. Каним режисьори и основните са Борис Панкин и Петко Бонев, а аз съм музикален директор и диригент на постановките.
За първи път ви видях да дирижирате в Летния театър във Варна. Беше репетиция. Вие дирижирахте, пеехте с актьорите, акомпанирахте им на електрическото пиано пред вас. Бяхте, както се шегуваме, човекът оркестър. Така ли се прави по света?
Да, това е един от начините, бродуейската традиция – водещият пианист всъщност е и диригент на постановката. Връщайки се от Щатите, аз пренесох този модел, който беше нов тук, и досега не знам за друг колега, който така да подхожда. Но при нас нещата тръгнаха добре, получават се. Някои диригенти смятат, че трябва само да дирижират, но на мен ми е интересно и да пея, и да свиря, и да дирижирам. Така участвам по-пълноценно в спектакъла.
Работите с двама режисьори. А лесно ли се откриват певци за мюзикъл у нас? Правите прослушвания, но не са много оперните певци, които се вписват в мюзикъла, такъв, какъвто го познаваме от световните образци.
Налага се да правим прослушвания. Оперната традиция е много различна, а мюзикълът е отделен стил в сценичните изкуства, за който трябват подготвени кадри. Такива трудно се намират все още у нас, а преди пет години, когато започнахме, почти нямаше подготвени изпълнители. Сега вече е друго. Това лято за нашите две постановки имаше страхотни млади изпълнители, които са ориентирани конкретно към мюзикъла като кариерно развитие. От тази есен ще започне първата в България и на Балканите програма за мюзикъл тук, във Варна. Откриваме тази специалност. Орлин Горанов, Борис Панкин ще бъдат преподаватели, аз ще се занимавам с музикалната страна. Талантливите деца ще имат възможност да се занимават, а след това да останат да се развиват във Варна. Това е бакалавърска програма на театралния колеж „Любен Гройс“ и Висшето училище по мениджмънт във Варна, а тази програма ще бъде в колаборация с Театрално-музикалния продуцентски център Варна, защото бъдещите артисти ще получават роли в наши постановки. Според мен мюзикълът е много бързо развиващ се жанр в България. Той и преди пандемията генерираше милиони в средства от билети. Интересът на публиката е огромен. Така че трябва да подготвяме хора, които да поемат щафетата.
Има ли подготвени хора за танцовите моменти в постановките?
Спецификата е в това, че изпълнителите трябва да са еднакво добре развити като актьори, певци и танцьори. Ние работим с Анастасия Неделчева, Боряна Сечанова, Ани Пампулова, Ана Донева – много талантливи дами.
Да се върнем на бъдещите проекти. Започнахте с „Исус Христос суперзвезда“, последните са „Коса“ и „Цар лъв“, а между тях – „Котки“, „Зоро“, „Граф Монте Кристо“, „Любовта никога не умира“, „Тримата мускетари“, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“, „Парижката света Богородица“, „Да пееш под дъжда“, „Чикаго“, „Кабаре“, „Чаплин“. Това са най-прочутите творби в жанра. Накъде ще продължите?
Вече коментираме възможности да продуцираме авторски неща. Имаме много интересна идея за мюзикъл на гръцки композитор, който живее в Ню Йорк. Той е написал мюзикъла „Калас и Онасис“, за бурната връзка между прочутата оперна дива и скандалния магнат. Пиесата е интересна. Това е пътят, след като имаме повечето известни пиеси – нови заглавия, нови автори, което е вълнуващо и за нас, и за публиката.
Търсите заглавия, а има няколко интересни български мюзикъли. Замисляте ли се за тях или за нов български мюзикъл?
Български автори не сме обсъждали. Има предложение да се направи мюзикъл по един български филм – „Господин за един ден“. Но там тепърва трябва да се пише музика.
Познавайки биографията ви, не мога да се въздържа да не попитам защо се върнахте в България? Имахте кариера и възможности в САЩ.
Причините са разнообразни. Минаха вече почти дванадесет години… Тук имах възможност да прокарам неща, които бяха нови за родния ми град и които вече се утвърждават като посока на развитие в неговите културни процеси. Не съжалявам. Навремето беше труден момент – световната финансова криза през 2008 г. Тя започна от Съединените щати, стана трудно за културата, там тя не е субсидирана от държавата. Това се видя и сега, при пандемията. Първото нещо, което се случи – уволниха всички от Метрополитън опера, от големите им филхармонии. Независимо от това как виждаме нещата – дали артистите у нас са добре платени, или не – има някаква сигурност за тях. Това е голям плюс.
Искам да ви върна назад в годините. Каква си спомняте Варна и музикалния ѝ живот? Тогава имаше и опера, и филхармония, фестивалите бяха много, гостуваха големи солисти. Вие ходехте ли на концерти, на спектакли?
Да, точно така беше. Привилегия е за един млад музикант от държава, която е малко встрани от големите световни събития, да живее в град с толкова богати традиции. Имах възможността да чуя големи артисти и оркестри. Почти всяка вечер бях на опера. Родителите ми работеха в операта. Това, което липсваше в онези години, беше моя страст – джазът. Но пък него получих по време на престоя си в САЩ. А и след това в работата си с мюзикъла, защото при него си колаборират класика, джаз, поп, латино. Разностилна е неговата партитура. Диригентът трябва да умее да плува свободно в няколко вида музика.
Казвате, често сте били в операта. Имате ли спомени от големите диригенти, които са работили във Варна?
Честно да си призная, аз не си представях, че ще бъда диригент. Покрай уроците ми с Милко Коларов голямата ми мечта беше да бъда композитор. Но се оказа, че композирането от всичките ми дейности е най-недоходоносната. Може би се дължи на умение, талант или на времето, в което живеем. Тогава си представях, че ще бъда изпълнител или композитор. Мечтата ми беше да пиша филмова музика за Холивуд. Стигнах до Холивуд. Кандидатствах и бях приет в училището, което е точно за филмова музика и където се работи с млади режисьори, които после стават световни имена. За съжаление таксата беше висока и не можех да си я позволя. Така че там умря тази моя мечта, но не съжалявам.
А отказахте ли се да пишете?
Последната по-мащабна композиция, която създадох, беше в рамките на „Пловдив, Европейска столица на културата“ през 2019 г. Написах една балетна кантата, „Приказки за Черно море“ за хор, оркестър и балет с латински текст и с етно музика. Но като цяло за новите произведения е трудно да имат следващи изпълнения. В България имаме фондове и системи, които подкрепят написването на нова музика, но след това развитието на такъв проект става по-трудно. България не е голям пазар, особено за класическа музика. Не са много местата, където тя може да се представи.
Опитахте и влязохте като депутат в 45-ото Народно събрание, но не повторихте. Какво искахте на промените?
Може би наивно погледнах към предоставената възможност да вляза в парламента, защото мислех, че това ще ми даде шанс да помогна на културните процеси, да дам експертизата си, мнението си, да работя за подобряването на общата среда. Но това, което видях в българския парламент, беше ужасяващо. Беше под човешкото ми достойнство дори да продължа да присъствам на това, което се разигра. Най-хубавото нещо на този парламент беше, че продължи по-малко от месец. След това нямах нито желание, нито намерение да участвам в българската политика. Реших, че мога да работя за културата с нещата, които правя. Пожелавам на следващите парламенти разум и достатъчно човешка добрина, за да започнат някакви разговори, защото различните партийни формирования на практика имат много сходни програми за култура. Това открих с изненада по време на предишната кампания. За жалост, няма разговори между отделните партии. И затова няма как да се постигне резултат. А все пак парламент идва от parlare – говоря. Но когато хората отказват да си говорят, а само си крещят, няма как да стигнем до разговори за културата на нашата нация.
Страцимир Павлов е завършил Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ с кларинет, както и класа по композиция и оркестрово дирижиране на маестро Милко Коларов. Учи в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. В САЩ завършва магистърски степени в University of Central Arkansas – пиано, композиция, оркестрово дирижиране. Продължава кариерата си като диригент и музикален директор в Wildwood Park for the Performing Arts, Arkansas Opera Theatre и като диригент и пианист на UALR University Choir, The Philander Smith Collegе Choir, SJMBC Gospel Choir. Дирижирал е над 40 заглавия (опери, мюзикъли и шоу програми). Водил е летни академии за млади оперни певци. Концертирал е в Карнеги хол – Ню Йорк, Сиатъл, Лос Анджелис и др. През 2007 г. съвместно с Ан Котард създава в Литъл Рок първото частно музикално училище за оперно и сценично майсторство. Свирил е на една сцена с легендата Рей Чарлз и бродуейската звезда Лорънс Хамилтон. Дирижира камерния оркестър при НУИ „Добри Христов“, както и Варненска филхармония, а от 2015 г. е диригент и на Фестивалния оркестър „Варненско Лято“. Свири с популярни български музиканти като Орлин Павлов, Васил Петров, Стоян Роянов – ЯЯ, Валери Ценков, Миро. Носител е на наградата на Община Варна за млад учител през 2010 г., награда Варна за иновативни музикални проекти през 2012 г. и Голямата награда на фондация „Стоян Камбарев“ за полет в изкуството през 2013 г. за проекта си Gospel Chorale – Varna. Отличен е с наградата Най-талантлив млад автор на Съюза на българските композитори.
