Начало Сцена Опера Страцимир Павлов във вихъра на мюзикъла
Опера

Страцимир Павлов във вихъра на мюзикъла

7972
Страцимир Павлов на премиерата на „Коса“, юни 2021 г., фотография Росен Донев

Премиера на мюзикъла „Коса“ – в началото на юли във Варна и София. През август – „Цар лъв“ по музика на Елтън Джон и Ханс Цимер. Премиерата ще бъде на 11 август в Летния театър във Варна. Колко станаха премиерите, които сте подготвили, откакто се завърнахте от САЩ? Май вече са над десет.

Доста. Правим по две на година, дори по-миналата май бяха три. Заглавията се трупат.

Във Варненската опера, където сте в момента, вие отговаряте за мюзикълите…

Да, на мен ги поверяват. Каним режисьори и основните са Борис Панкин и Петко Бонев, а аз съм музикален директор и диригент на постановките.

За първи път ви видях да дирижирате в Летния театър във Варна. Беше репетиция. Вие дирижирахте, пеехте с актьорите, акомпанирахте им на електрическото пиано пред вас. Бяхте, както се шегуваме, човекът оркестър. Така ли се прави по света?

Да, това е един от начините, бродуейската традиция – водещият пианист всъщност е и диригент на постановката. Връщайки се от Щатите, аз пренесох този модел, който беше нов тук, и досега не знам за друг колега, който така да подхожда. Но при нас нещата тръгнаха добре, получават се. Някои диригенти смятат, че трябва само да дирижират, но на мен ми е интересно и да пея, и да свиря, и да дирижирам. Така участвам по-пълноценно в спектакъла.

Работите с двама режисьори. А лесно ли се откриват певци за мюзикъл у нас? Правите прослушвания, но не са много оперните певци, които се вписват в мюзикъла, такъв, какъвто го познаваме от световните образци.

Налага се да правим прослушвания. Оперната традиция е много различна, а мюзикълът е отделен стил в сценичните изкуства, за който трябват подготвени кадри. Такива трудно се намират все още у нас, а преди пет години, когато започнахме, почти нямаше подготвени изпълнители. Сега вече е друго. Това лято за нашите две постановки имаше страхотни млади изпълнители, които са ориентирани конкретно към мюзикъла като кариерно развитие. От тази есен ще започне първата в България и на Балканите програма за мюзикъл тук, във Варна. Откриваме тази специалност. Орлин Горанов, Борис Панкин ще бъдат преподаватели, аз ще се занимавам с музикалната страна. Талантливите деца ще имат възможност да се занимават, а след това да останат да се развиват във Варна. Това е бакалавърска програма на театралния колеж „Любен Гройс“ и Висшето училище по мениджмънт във Варна, а тази програма ще бъде в колаборация с Театрално-музикалния продуцентски център Варна, защото бъдещите артисти ще получават роли в наши постановки. Според мен мюзикълът е много бързо развиващ се жанр в България. Той и преди пандемията генерираше милиони в средства от билети. Интересът на публиката е огромен. Така че трябва да подготвяме хора, които да поемат щафетата.

Има ли подготвени хора за танцовите моменти в постановките?

Спецификата е в това, че изпълнителите трябва да са еднакво добре развити като актьори, певци и танцьори. Ние работим с Анастасия Неделчева, Боряна Сечанова, Ани Пампулова, Ана Донева – много талантливи дами.

Репетиция на „Цар Лъв“

Да се върнем на бъдещите проекти. Започнахте с „Исус Христос суперзвезда“, последните са „Коса“ и „Цар лъв“, а между тях – „Котки“, „Зоро“, „Граф Монте Кристо“, „Любовта никога не умира“, „Тримата мускетари“, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“, „Парижката света Богородица“, „Да пееш под дъжда“, „Чикаго“, „Кабаре“, „Чаплин“. Това са най-прочутите творби в жанра. Накъде ще продължите?

Вече коментираме възможности да продуцираме авторски неща. Имаме много интересна идея за мюзикъл на гръцки композитор, който живее в Ню Йорк. Той е написал мюзикъла „Калас и Онасис“, за бурната връзка между прочутата оперна дива и скандалния магнат. Пиесата е интересна. Това е пътят, след като имаме повечето известни пиеси – нови заглавия, нови автори, което е вълнуващо и за нас, и за публиката.

Търсите заглавия, а има няколко интересни български мюзикъли. Замисляте ли се за тях или за нов български мюзикъл?

Български автори не сме обсъждали. Има предложение да се направи мюзикъл по един български филм – „Господин за един ден“. Но там тепърва трябва да се пише музика.

Познавайки биографията ви, не мога да се въздържа да не попитам защо се върнахте в България? Имахте кариера и възможности в САЩ.

Причините са разнообразни. Минаха вече почти дванадесет години… Тук имах възможност да прокарам неща, които бяха нови за родния ми град и които вече се утвърждават като посока на развитие в неговите културни процеси. Не съжалявам. Навремето беше труден момент – световната финансова криза през 2008 г. Тя започна от Съединените щати, стана трудно за културата, там тя не е субсидирана от държавата. Това се видя и сега, при пандемията. Първото нещо, което се случи – уволниха всички от Метрополитън опера, от големите им филхармонии. Независимо от това как виждаме нещата – дали артистите у нас са добре платени, или не – има някаква сигурност за тях. Това е голям плюс.

Искам да ви върна назад в годините. Каква си спомняте Варна и музикалния ѝ живот? Тогава имаше и опера, и филхармония, фестивалите бяха много, гостуваха големи солисти. Вие ходехте ли на концерти, на спектакли?

Да, точно така беше. Привилегия е за един млад музикант от държава, която е малко встрани от големите световни събития, да живее в град с толкова богати традиции. Имах възможността да чуя големи артисти и оркестри. Почти всяка вечер бях на опера. Родителите ми работеха в операта. Това, което липсваше в онези години, беше моя страст – джазът. Но пък него получих по време на престоя си в САЩ. А и след това в работата си с мюзикъла, защото при него си колаборират класика, джаз, поп, латино. Разностилна е неговата партитура. Диригентът трябва да умее да плува свободно в няколко вида музика.

Казвате, често сте били в операта. Имате ли спомени от големите диригенти, които са работили във Варна?

Честно да си призная, аз не си представях, че ще бъда диригент. Покрай уроците ми с Милко Коларов голямата ми мечта беше да бъда композитор. Но се оказа, че композирането от всичките ми дейности е най-недоходоносната. Може би се дължи на умение, талант или на времето, в което живеем. Тогава си представях, че ще бъда изпълнител или композитор. Мечтата ми беше да пиша филмова музика за Холивуд. Стигнах до Холивуд. Кандидатствах и бях приет в училището, което е точно за филмова музика и където се работи с млади режисьори, които после стават световни имена. За съжаление таксата беше висока и не можех да си я позволя. Така че там умря тази моя мечта, но не съжалявам.

А отказахте ли се да пишете?

Последната по-мащабна композиция, която създадох, беше в рамките на „Пловдив, Европейска столица на културата“ през 2019 г. Написах една балетна кантата, „Приказки за Черно море“ за хор, оркестър и балет с латински текст и с етно музика. Но като цяло за новите произведения е трудно да имат следващи изпълнения. В България имаме фондове и системи, които подкрепят написването на нова музика, но след това развитието на такъв проект става по-трудно. България не е голям пазар, особено за класическа музика. Не са много местата, където тя може да се представи.

Опитахте и влязохте като депутат в 45-ото Народно събрание, но не повторихте. Какво искахте на промените?

Може би наивно погледнах към предоставената възможност да вляза в парламента, защото мислех, че това ще ми даде шанс да помогна на културните процеси, да дам експертизата си, мнението си, да работя за подобряването на общата среда. Но това, което видях в българския парламент, беше ужасяващо. Беше под човешкото ми достойнство дори да продължа да присъствам на това, което се разигра. Най-хубавото нещо на този парламент беше, че продължи по-малко от месец. След това нямах нито желание, нито намерение да участвам в българската политика. Реших, че мога да работя за културата с нещата, които правя. Пожелавам на следващите парламенти разум и достатъчно човешка добрина, за да започнат някакви разговори, защото различните партийни формирования на практика имат много сходни програми за култура. Това открих с изненада по време на предишната кампания. За жалост, няма разговори между отделните партии. И затова няма как да се постигне резултат. А все пак парламент идва от parlare – говоря. Но когато хората отказват да си говорят, а само си крещят, няма как да стигнем до разговори за културата на нашата нация.

Страцимир Павлов е завършил Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ с кларинет, както и класа по композиция и оркестрово дирижиране на маестро Милко Коларов. Учи в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. В САЩ завършва магистърски степени в University of Central Arkansas – пиано, композиция, оркестрово дирижиране. Продължава кариерата си като диригент и музикален директор в Wildwood Park for the Performing Arts, Arkansas Opera Theatre и като диригент и пианист на UALR University Choir, The Philander Smith Collegе Choir, SJMBC Gospel Choir. Дирижирал е над 40 заглавия (опери, мюзикъли и шоу програми). Водил е летни академии за млади оперни певци. Концертирал е в Карнеги хол – Ню Йорк, Сиатъл, Лос Анджелис и др. През 2007 г. съвместно с Ан Котард създава в Литъл Рок първото частно музикално училище за оперно и сценично майсторство. Свирил е на една сцена с легендата Рей Чарлз и бродуейската звезда Лорънс Хамилтон. Дирижира камерния оркестър при НУИ „Добри Христов“, както и Варненска филхармония, а от 2015 г. е диригент и на Фестивалния оркестър „Варненско Лято“. Свири с популярни български музиканти като Орлин Павлов, Васил Петров, Стоян Роянов – ЯЯ, Валери Ценков, Миро. Носител е на наградата на Община Варна за млад учител през 2010 г., награда Варна за иновативни музикални проекти през 2012 г. и Голямата награда на фондация „Стоян Камбарев“ за полет в изкуството през 2013 г. за проекта си Gospel Chorale – Varna. Отличен е с наградата Най-талантлив млад автор на Съюза на българските композитори.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display