Какви приспивни песни пеят върколаците и великаните на децата си? На какво се надяват феите и вампирите? За какво пеят водните духове и джуджетата преди сън? Какви проблеми има сфинкса и защо не може да заспи?
На всички въпроси намира отговор – с текст и илюстрации, Сотир Гелев в „Приспивни песни за феи и чудовища“. В тази книга той е събрал пъстра колекция от фантастични и дори страшни създания, които обаче нямат никакви лоши намерения. Може би затова подзаглавието – „Книга за безстрашни деца и родители“, като че ли се отнася повече за родителите, защото децата бързо ще се ориентират, че в страшните образи няма нищо чак толкова страшно и всички се опитват просто да спят спокойно.
Нани-на, дете кресливо,
като майка си красиво.
В люлка кротко те люлея,
сладка песничка ти пея.
Сляпа котка, птичи крак,
тихо скърцане в сумрак,
глухо пърхане и грак.
Кон, препуснал диво в бяг,
сянка, мярната по мрак.
Спящо куче, дървен праг,
мъж върху тибетски як.
Стара каца, речен бряг,
малко ручейче в овраг.
Бончо, селският глупак.
Ескимос във стар каяк.
Старец белобрад и благ,
седнал в пътнически влак…
(Из „Приспивна песен на банши“)
В ритъма на познати броилки и приспивни песнички, Сотир Гелев дава думата не само на банши – вълшебни жени или жени призраци, които имат женско тяло и дълга червена коса и ги откриваме в ирландската и шотландската митология, но също и на тролове, феи, джуджета и великани, каменояди и таласъми.
В края на книгата дори е съставен справочник, от който научаваме, че каменоядите са с тежък характер заради начина им на хранене и често са принудени да посещават зъболекар. За върколаците пък е характерно, че приличат на вълци с панталон и тениска, които бързат за някъде и затова често поглеждат ръчните си часовници. Водните духове пък страдат от леки форми на ревматизъм, но какво друго може да се очаква от същества, които живеят във влага и кал. Джуджетата пък имат бради, защото не обичат да харчат излишни пари за бръснар.
Големият проблем на всички тези фантастични и не толкова страшни създания, обаче е, че не могат да заспят. Или поне децата им дълго се въртят в леглата и затова се налага да им се пеят приспивни песни от всякакъв характер – поучителни, забавни или много смешни.
Бъл-бълбук, русалке малка,
на вълните залъгалка,
спри да се въртиш в кревата,
че магьосница зъбата
ще те грабне и тогава,
на шега и за забава,
ти ще станеш нейна щерка.
Като рибка златоперка
в стъклен съд ще те затвори.
Ще я слушаш как мърмори
заклинания зловещи,
как на жълтобели свещи,
светещи с отровен пламък,
прави философски камък…
(Из „Русалска приспивна песен“)
Може би е излишно да се уточнява, че всяка приспивна песен е илюстрирана с образите на фантастичните създания, които правят отчаяни опити да приспят децата си.
Познаваме работата на Сотир Гелев от предишната му книга – „Как Лора се научи да брои до десет“, но той е също автор и художник на анимационни филми, филмови сценарии и комикси. А заедно с брат си Пенко Гелев са автори на поредицата за Илийчо и неговия приятел Август. Големият въпрос в „Приспивни песни за феи и чудовища“ обаче е чия песен или чий образ на чудовище ще има по-бърз ефект и ще накара детето да заспи?
