0
3777

Струнен квартет „Филхармоника“

Квартет „Филхармоника“, фотография Василка Балевска

Представяме съставите на Софийската филхармония. Павел Златаров, Ана Иванова, Милена Златарова, Иван Лалев са квартет „Филхармоника“. На сцената са от 2018 г.

Тогава започва цикълът „Музиката на Европа“, а те се включват в ирландската вечер с гост пианиста Михол О’ Рурк. „Получи се много хубав концерт. Бяхме в този състав, видяхме, че се получава и трябва да продължим по-сериозно“ – връща се назад във времето Милена Златарова. Създаването на един състав изисква време и след като разбират, че могат да свирят заедно, започват да планират следващите си участия. Избират си и име – квартет „Филхармоника“.

„През лятото на 2019 г. се включихме с наш концерт в летния сезон в двореца „Врана“, припомня си Павел Златаров. Това беше лек шок за ръководството ни, защото един концерт с изцяло камерна програма беше светкавично разпродаден. Над шестстотин билета свършиха бързо и дори се търсеха още. Тайната беше, че през лятото хората слушат на открито популярна музика, а ние бяхме избрали най-популярната.“

Силно начало за квартета, защото на сайта за тази първа година преброих девет концерта. И четиримата са изненадани. Един през друг се надпреварват да си спомнят с кого са свирили, а Павел обобщава: „По стар филхармоничен обичай ние броим за нови само концертите с изцяло нова програма. Ако е имало повторения, тях не броим“.

„През 2019 г. имахме и много важно гостуване за Деня на будителите, 1 ноември, по покана на Българския културен център в Москва и специално на Майя Праматарова. Представихме българска и руска музика. Да свириш Шостакович пред руска публика е отговорно“ – допълва Милена.

Павел спомена при срещата ни, че във фокуса на концертите ви не са популярни класически пиеси, а търсите сериозни произведения. Как се стига до идеята за един концерт?

Павел: Дискусия винаги има. Обикновено предложенията се изсипват в един чат. Ето за последния концерт, тъй като вече бяхме свирили Първия квартет на Брамс, а аз се влюбих в тази музика, предложих да изпълним и Втория. Всички се съгласиха и започнахме да мислим какво би било най-подходящо да допълни програмата. Но едно е важно – докато всички не приемат идеята, не обявяваме концерта. В крайна сметка такава е идеята – четирима души да правят нещо заедно. Това е преимуществото на малкия състав, по-лесно се постига съгласие.

Обикновено колко нови програми можете да подготвите, като имаме предвид и огромната ви ангажираност през сезона на Филхармонията, а отделно и всеки един от вас има лични ангажименти?

Иван: Аз тази година съм си взел отпуск и за мен остава само квартетът, мога да си позволя повече концерти. Но като знам колко са натоварени колегите, понякога чисто физически не е възможно.

Ана: Обикновено планираме два или три концерта преди Нова година и толкова след това.

Павел: Това е максимумът от програми, които можем да предложим на Филхармонията като на наш продуцент. Трябва да се планира сезонът, защото има и други състави, а залата е една. Останалите покани от фестивали ги слагаме в графика, но не ги броим. Нова беше програмата за Мартенските музикални дни в Русе, когато свирихме с Явор Желев, който ни покани. За всеки концерт планираме и поне дванадесет репетиции. Ако програмата е по-лесна – девет.

Споменахте поканите от други фестивали…

Павел: Не са много фестивалите в България, но ето Мила Павлова ни покани в Пловдив. През април сме в Добрич, на Седмицата на камерната музика. Това е важно за нас, защото музикантът трябва да пътува. Музиката не трябва да се ограничава в едно-единствено помещение.

Милена: Много ни радва тенденцията, която се забелязва през последните години, специално в камерната музика да се правят доста събития извън София. В Габрово, Трявна, Добрич, дори и други фестивали имат камерни концерти. Организаторите отново се обръщат към камерната музика.

Вие самите забелязвате ли по-силен интерес към камерните концерти? Завръща ли се публиката?

Павел: Имаше един период, когато не се предлагаше камерна музика. Не може да търсиш пазар за нещо, което не се предлага, затова началото е много трудно. Сега е радваща тенденцията, че в София и не само тук се създадоха много камерни състави. Всичко започва от предлагането. Хората се успокояват, че камерният концерт не е по-лош от симфоничния, пък и е по-евтино. От друга страна, ние за тези години създадохме малка, но трайно привързана към нас публика. Идват, питат ни кога ще е следващият концерт. Виждам все повече нови лица, което означава, че аудиторията ни се увеличава. Желанието ни е, ако е възможно, да разполагаме с по-голям ресурс за реклама, тъй като всичко си правим сами.

Много са съставите към Филхармонията и работят в различни посоки. За някои свои проекти канят солисти. Вие също сътрудничите с ваши колеги, не сте строго огроничени в квартета.

Иван: Освен духовия квинтет единствено ние сме музиканти само от Филхармонията.

Павел: Ние също изграждаме партньорски отношения. Дори както е модерно, имаме резидентни артисти. Такъв е младият Ивайло Василев – гениален пианист и много интересна личност. Той е повече възрастен от възрастните, които познавам, и повече дете от децата, които познавам. Ако не беше толкова натоварен графикът му, сигурно за всеки концерт щяхме да го каним. Оформи се един кръг от съмишленици музиканти, с които сме на една вълна и винаги е много приятно да сме заедно на сцената. Ще допълня: Виктория Василенко, Борислава Танева, Жени Захариева. Сега сме планирали концерт с двама валдхорнисти – Юрий Ризов и Виктор Теодосиев. Очакваме го с нетърпение, тъй като в подобна комбинация не сме свирили. Както виждате, това са все музиканти на много високо професионално ниво. Единственият, който беше много, много над нашето ниво, е Светлин Русев, с когото изнесохме концерт в Пловдив, поне за нас беше много приятно (смее се).

Квартет „Филхармоника“ и пианистът Ивайло Василев

Милена: Търсим да има баланс между чисто квартетните програми и тези с по-разширен състав, защото една от основните ни цели е да се усъвършенстваме като квартет, а това става само с подобна репертоарна политика.

Вече няколко пъти споменаваме покани от ралични фестивали. Имате ли вече нещо сигурно?

На 27 април е концертът ни в Добрич. Там ще предложим нещо ново – квартет от Милчо Левиев. И тъй като фестивалът е за славянска музика, решихме да допълним програмата с Американския квартет на Дворжак. Връзката е много интересна, защото Дворжак е славянски композитор, а американската връзка е и с Милчо Левиев. С нетърпение очаквам концерта. Били сме в Добрич като туристи, ето сега и като музиканти. Концертът с двамата валдхорнисти е на 28 май. Там сме включили Емил Кройц – Валдхорнов квинтет. Произведението е много интересно, но почти не се изпълнява. Комбинираме го с Валдхорновия квинтет на Моцарт, който не е с две цигулки, а е с две виоли. Там ще се пробвам да свиря втора виола.

Павел: Никой не е избягал от виолата, дори и Светлин Русев попадна в този капан (смее се).

Със сигурност ще имате отново и летни концерти в Квадрат 500.

На открито се свири по съвсем различен начин, а за подобни места трябва друг репетоар. Пространството е много хубаво, но местата за публиката са ограничени.

Споменахте името на Милчо Левиев. Има прекрасни камерни творби от български композитори. Вдъхновявате ли съвременни автори да създават нови пиеси за вас?

Павел: Много сме горди, че сме единствени изпълнители на единствения квартет на Милчо Левиев. Тъй като внимателно подбираме репертоара, Скиците на Марин Големинов са ни много любими. Публиката се отнася особено към българската музика, а ние не искаме да губим публика, затова сме внимателни. С гордост мога да добавя нещо, което вероятно не се знае: ние участвахме в създаването на анимационния филм „Меко казано“ на режисьора Анри Кулев. Авторът на музиката, Любомир Денев, ни покани да я запишем. Тя не е симфонична – има солист, квартет и хор. Препоръчвам този филм на всички, които имат деца до девет години. Прекрасен е! Отделно е гордостта, че ти самият си участвал в създаването на нещо толкова хубаво. Филмът е едно от най-добрите произведения в българската кинематография в последно време. Вложени са огромно количество труд, ентусиазъм и любов в него.

Вие самият активно участвате в програмата на Фортисимо фамилия.

Павел: Да, още от самото ѝ създаване. Това беше възможност за мен да се проявя като диригент, за да не останат напразни осемте години, в които съм учил (смее се). Много е важно, защото имаме контакт с публика, която искаме да привлечем в залата. Успяваме, затова останах в проекта. Помагам на Александър Чобанов при подбора на музиката, също така дирижирам някои от концертите.

Сигурно водите вашите деца на концертите.

Ани: Дъщеря ми е влюбена в програмата и с нетърпение чака всеки сладващ концерт. Беше се разсърдила, че не се включи последния път, тъй като учеха децата да пишат сол ключ, а тя държеше да покаже, че може.

Павел: Това е един от опасните моменти в програмата. Искаме да включим децата, но има граница между сцената и залата. За тях тя не съществува и в момента, в който преминат тази граница, се налага концертът да спре. В началото правехме тази грешка. Дори и аз, като казах: „Деца, чувствайте се като у дома си“. И те плъзнаха по сцената. Изпълнявахме концерт за флейта и няколко инструмента бяха наредени на едно столче. Докато свиреше, флейтистката се опитваше да отдалечи настъпващите три-, четиригодишни малчугани, които искаха да пипнат всичко. Не можем да измислим точния формат, в който те да участват пряко. Направих нещо като мастър клас по дирижиране по време на един детски концерт във Врана. Преди концерта децата се събраха и аз им обясних какво прави диригентът, как се дирижира. Беше на двора, дори ни валя дъжд, но беше много приятно. Важно е, че и техните майки влизат в залата, сигурно не биха го направили, ако не са децата. Така самите майки се запознават с класическата музика и виждат, че тя не е нещо страшно.

Квартет „Филхармоника“

Павел Златаров е цигулар, концертмайстор на Софийската филхармония. Завършил е Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, получава и магистърска степен по дирижиране от Борда на Кралските училища по музика – Лондон. Изявява се като солист на Софийската филхармония и на други оркестри в страната. В периода 2002–2005 г. е канен като гост-концертмайстор на оркестъра на Fondazione Toscanini (Парма, Италия), където участва в симфонични и оперни проекти. На сцената на зала „България“ изнася камерни концерти заедно с изтъкнати изпълнители като Пламена Мангова, Жан Бернар Помие, Борис Бровцин, Александър Бузлов.

Ана Иванова учи цигулка в Бургаското музикално училище, след това завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” и веднага печели конкурс на Софийската филхармония. От 2016 г. е помощник-концертмайстор. От 2005 г. свири като първа цигулка в ансамбъла за старинна музика Saltarello, а от 2014 г. и в консорта за барокова музика Concerto Antico

Милена Златарова е водач на виолите в Софийската филхармония. Завършила е Националната музикална академия. В периода 2002–2005 г. е поканена като първа виола в оркестъра на Фондация „Тосканини“ в Парма. Гастролира с успех в Япония, изнася концерти в Париж и Тунис.

Иван Лалев учи виолончело под ръководството на баща си Христо Лалев – дългогодишен концертмайстор на виолончелите в Софийската филхармония. Усъвършенства се в Америка при Фелис Магендънз в University оf Central Arkansas, а по-късно и при Денис Паркър в Louisiana State University. Дебютира като солов изпълнител в „Карнеги Хол“ през 2001 г. От 2016 г. е концертмайстор в Софийската филхармония.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияТанда
Следваща статияГосподьови очи