Ако някога съм сънувал нещо като това, което видях наяве преди броени дни, е па на! Не съм сънувал такова нещо никога, заклевам ви се! А предусещам, че и никога в бъдеще няма да ме навестят толкова прозрачни и така провиденчески сънища. ЗАЩОТО ТОВА Е САМО ВЕДНЪЖ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ!
Пешо Сумиста се изповяда като ляв! Пешо Сумиста е с ляво мислене!
Може би след личния катарзис на Сумиста избистрянето и подреждането в политическата клетка на мисълта му се е ускорило с неизчислимо от гледна точка на съвременната наука темпо. Поради това и сме изпуснали процеса в неговото движение. Не знам, измерванията все още се правят.
Може би перспективата, от която Сумиста вижда правилното в конституцията и динамиката на модерното социално битие, се е „случила” в съвестта му илюминационно. А може, разбира се, да е и резултат на рационална процедура. Съдебната система в България може и знае да пречиства и вразумява, както и да намества оптическия ъгъл – това се знае. Ние в България обичаме да следим сумото и му се радваме, защото се гордеем с Котоошу. Но той, да ме прости, е просто твърде регионален, местен, верен на някаква островна все пак традиция и значи е провинциален в сравнение със Сумиста. Защото Сумиста е визионер! Той е мислител от ляв тип, той има идеологическо, а не просто сумистко зрение и умозрение!
Най-напред се троши или направо се изтръгва лявата ръка на човека, при условие, че същият е десняк, за да може той с по-силната си и все още свързана с торса ръка да се опитва да пипне (всуе) в истеричния си и припадъчен гърч вече несъществуващия или пък ловко прекършен крайник. След това на пациента му се обясняват внимателно и бавно принципите в лявото мислене на Сумиста. Заливат губещия междувременно съзнание с вода, за да не изпусне той нещо важно от левия като послание манифест на Сумиста. Последният не бърза и проявява максимално търпение към загубата на концентрация у студента насреща му. Сумиста е на възраст вече и е наясно, че днешните студенти не са като някогашните. Сегашните са недостатъчно образовани, лениви са и са мързеливи. Шляят се по улиците и са нагли. Налага се да им се повтаря. Настойчиво да им се внушава и да им се набива в главите. Сумиста би могъл да сподели с охранителната полиция ценен опит относно сугестивната си методика, но за жалост го държат в изолация. И защо? Просто защото е ляв, затова. А новото „градско” не търпи органично лявото. Според някои.
Но студентите са и продажни гниди в комбинация с невежеството си. Доказва го неотразимо Упътването. Не, не може да се напише с малка буква, ако ще и цялата Българска академия на науките да ми излезе на бой! Това е Упътването! Състои се от „опорни точки”. Такива, каквито Архимед понякога не е съумявал да изолира сред средиземноморските дъбове, кремъка и изкривилите се от времето маслинови стволове. Като възлести ръце са тези мъдри и тъжни дървета. Като ръце, пребити и строшени с лявата, майчинска интенция на някой сумист.
Господин Пройчев – парламентарен секретар на вътрешния министър, ли създаде Упътването и го разпредели грижовно по банките на левите депутати? Така се говори навсякъде, макар и авторството върху документа да беше отречено смело от Тодор Пройчев. Без възможност за отричане излезе обаче наяве какво пише в инструкцията. Там е посочено, че всеки един ляв народен представител може да разчита (и се очаква да разчита) на Упътването. Тогава, когато някой – журналист или случаен пътник – се позаинтересува от студентите, техните протести и от набиването в главите на студентите на знанията, трябва да се придържаш към Упътването. Казано е ясно в Упътването за стройните парламентарни умове, че недоволното студентство е платено от политическите опоненти, че не е добре с главата и че е хуманно да му се наместят чарковете в мозъка. Физически.
Добре, почвам сериозно. Това с Пешо Сумиста беше зашеметяващо. Затова, извинете, но как да го подмина безмълвно? Само че – въпрос. Кой го подучи Пешо? Сама ли се активира политическата клетка на този човек, или някой я задейства дистанционно? Който го е направил, да знае, че ще му се търси отговорност не само от мислещите и отговорните на лявото (и с пълно основание!), но и от съответното умно дясно. Както и че ще искат отговор всички, що имат някаква съвест в тази страна. За да не създам впечатлението, че предлагам версия, изоставям сега „ставането човек” на Сумиста и узряването му за левичарството, за да се пренасоча към един експеримент от Белгия, който с нещо е подобен.
Белгийската депутатка Карла де Йонге ще проверява как се живее със 180 евро на месец насред Брюксел. В името на интригуващия и отговорно замислен социален експеримент госпожа Де Йонге е направила нужната логистика вече, като предварително е взела съвети от хора с опит – клошари, бездомни брюкселски бохеми, безработни на помощи от точно 180 евро на месец. Екипировка, тоест, преди изкачването.
Какво става с рационализма на европейската цивилизация и с нейната способност да рефлектира и да проумява, се питате. Видимо е, че някои знания относно това как се живее животът в Брюксел с 180 евро на месец, бидейки знания, получени по пътя на чистата, висока спекулация, се виждат като несвоевременно схоластични и затуй се разглеждат като невъзможни без опитна проверка. Не става без емпирична верификация, така е. Госпожа Карла де Йонге ще извърши подвиг със своето изследване верификация. Но защо се произнасям и аз априори? Ами ако се види в резултат на експеримента, че 180 евро на месец не са достатъчни в Брюксел. Ако излезе, че това значи крайна бедност, жалко вегетиране, мизерия…, тогава ще излезе, че минаващите пътьом през кирпичените къщи на българите и румънците бежанци от Леванта са се лъгали в надеждите си да се докопат до прилично съществуване с 180 евро месечно.
Сумото винаги е било благороден по идея и стил двубой. Двамата неизбежно се прегръщат и се завъртат в една строго регламентирана битка, която ги държи заедно и прегърнати до самия изход. Затова аз харесвам сумото. В сумото има нещо от онова ляво, което ми харесва. Не ми допадат само че някои от сумистите.
