За изложбата на Минко Йовчев „Нечовешко” в галерия Credo Bonum (до 10 ноември 2013 г.).
Новите картини на Минко Йовчев напомнят „сцени на местопрестъпление“. Точно както в такива сцени, и в тези композиции има пустота и напрежение. Извършителите са се оттеглили, а разследващите още не са дошли. Останало е очакването и свързаното време между „преди“ и „след“.
Историята започва доста невинно – от един албум със съвременни интериори, абстрактно красиви и убийствено пусти в своята нечовешка перфектност. Авторът е неустоимо изкушен от тяхната правилност и логичност, но и разтърсен от студеното им присъствие. Затова оставя следи от човечност – захвърлена на леглото дреха, картина на Пикасо, светната лампа, руло тоалетна хартия. Тези улики обаче едва ли са достатъчни да придадат на пространствата необходимата доза жизнено присъствие. То като че ли се е стопило в стремежа към съвършено обкръжение.
Преди четири години работите на Минко Йовчев привлякоха вниманието на журито на фондация „Едмонд Демирджиян“ и той и стана първият носител на наградата за млад живописец. Тогава, все още студент в НХА в класа на проф. Андрей Даниел, той рисуваше близки до погледа му обекти и състояния – автопортрет вкъщи, около и пред блока, в квартала, в градския транспорт, на море с нея, приятелите, моделите, закуската, вечерята и обяда. В бруталната обикновеност на тези преживявания имаше също нещо толкова нереално, колкото има и в тези имагинерни (или съществуващи, но прекалено недостижими) интериори. Независимо колко е близко до обекта на своето търсене, Минко Йовчев успява да погледне отстрани – в по-старите работи с известна доза ирония и хипербола, сега – с повече сериозност и дори предупреждение.
Като контрапункт в изложбата се явява картината „Сън с мирис на терпентин“ – в нея Минко Йовчев въплъщава носталгията си по модерната класика и по времето, когато художникът е носил романтичната вяра, че може да промени света. Това време отдавна е отминало, но художниците не са престанали да задават въпроси.
Да, картините на Минко Йовчев действително напомнят престъпление. Дребно престъпление против авторски права. „Извършителят“ се е оттеглил, но влиянието на Андрей Даниел, изразено в зле прикрит маниеризъм и еклектизъм, е останало.
Смятам, че Минко е взел каквото трябва и се е отправил по своя си път (който между другото следва неизменно принципите и вярванията на автора). Мисля, че Минко е един от съвременните творци в нашето общество!