0
5035

Събудени въпроси

Александър Секулов за сблъсъка на идеи в новия формат „Сцена за идеи и спорове“ в Пловдивския театър

Kакво всъщност са хубавите разговори? Отпечатък. Или пък терапия за разговарящите. Осмисляне. Идеи. В думите, между думите, зад думите! „Думите им могат да се забравят, но лъхът им не изчезва. Ако наистина са хубави разговори, те вече като добри и мъдри духове се заселват вътре в нас самите – тяхното присъствие тайно продължава, и то не само сред спомените, а и при всяка наша стъпка“ („За хубавите разговори“, Цветан Стоянов).
Такива разговори предстоят на Лятната сцена в двора на Пловдивския театър на 11 и 25 юни. „Ботев с/у Каравелов“ и „Разговори с Исус, Пилат и Юда. Евангелие не по Матея“ са първите две издания на чисто новия формат „Сцена за идеи и спорове“. Защото в театъра хубавите разговори носят особен смисъл и заряд. И стават още по-силни след изолацията, в която бяхме, и защото „театърът е задължен да намери онази форма, която да припали искрата на разумния спор, да търси възможни изходи от ситуацията на всеобща обърканост“.

Александър Секулов, фотография Георги Вачев

Александър Секулов, един от създателите на идейната концепция на „Сцена за идеи и спорове“ разказва за формата, целите, въпросите и отговорите на това ново начинание в Пловдивския театър.

Как се роди идеята за „Сцена за идеи и спорове“ в Драматичния театър в Пловдив? И защо точно сега? Дали в момента, докато правим прехода между „старото нормално“ и „новото нормално“, нямаме нужда точно от такъв разговор – за да осмислим нещата и себе си, през различни гледни точки?

Често пъти с директора Кръстю Кръстев обсъждаме необходимата дълбока взаимовръзка между репертоара на един театър и духа на времето. И двамата смятаме, че театралният процес е инструмент, чрез който обществото снема собствената си епикриза и се лекува. Средствата за лечение са променливи в различните исторически периоди, изменят се и терапиите. Театърът е необходимото лекарство за духа и тялото на един народ. Онова, което е било лековито преди десет години, внезапно не оказва въздействие върху зрителя. И ние се опитваме с познание и интуиция да предсказваме какво е необходимо на обществения организъм, казано с необходимата горчива ирония – каква естетическа и духовна ваксина му е необходима. Усещането, че в света протичат огромни трансформационни процеси, ни накара месец преди кризата да обсъдим формат, разположен едновременно в чистата публицистика и пестеливата театралност. Така стигнахме до идеята да предложим серия от публични актьорски четения на авторски текстове, представящи различни гледни точки към проблеми, исторически събития, личности и идеи. Принудителното спиране на културния живот сякаш потвърди, че сме били прави, остава и интересът на зрителите да го докаже. Или пък не.

Ясната ни цел е да събудим острия полемичен дух, необходим на съвременното общество, за да възроди имената на забравени български и световни мислители, да освети спорни моменти от историческото ни битие, да ни накара смело да се взрем в идващото бъдеще. Насочили сме се към зрителите, за които мисленето е път, сблъсъкът на идеи – авантюра, събудените въпроси – наслада за ума и интелекта. Важно уточнение – входът за тези събития ще е свободен на този етап.

Обръщате внимание на едни от най-значимите имена както в българската, така и в световната история. Мислители от различни времена ще бъдат възродени на тази сцена. И ако в спора се ражда истината, до какви истини биха могли да стигнат създателите и зрителите?

Първия отговор го дава състоянието на света в момента: глобално разтревожено, локално объркано, лично потиснато. Мантрата, че живеем в свят на веднъж завинаги победила идеология, че краят на историята е дошъл и е въпрос на време доминиращата политическа доктрина на последните 60 години (броим 1968 като начална точка) да бъде наложена с мека или твърда сила над цялата планета, неспирното предчувствие, че с въжета и лостове ще смъкнем рая на земята, а очите ни ще са в сълзи, докато се прощаваме с идеологическите противопоставяния от всякакъв характер, цялата тази глобална утопия в момента се тресе и огромни нейни отломъци рухват. Виждаме хора, обществени групи, цели нации, човечеството, ако щете, което отказва да води смислен спор накъде отива, как ще върви… Изстрелваме космически кораби към чужди планети, а не знаем какво става с отделния човек. С нашия отделен живот не знаем какво се случва.
Пандемичното увеличение на скоростта води до разпад и на човечеството, и на човека, и на човешкото. И театърът е задължен да намери онази форма, която да припали искрата на разумния спор, да търси възможни изходи от ситуацията на всеобща обърканост. Казано накратко, да бъде театър в класическото си основание за съществуване.

Как избрахте темите „Ботев с/у Каравелов“ и „Разговори с Исус, Пилат и Юда. Евангелие не по Матея“? Различни исторически епохи и личности, но пък с вечните въпроси, които терзаят всяко едно поколение?

„Ботев с/у Каравелов“ представя измислен разговор в две части между поета революционер Христо Ботев и писателя просветител Любен Каравелов, написан от един от най-оригиналните български мислители Цветан Стоянов. Текстът задава един от вечните български въпроси: дали пътят на просвещението ще изведе народа от изградения през хилядолетията манталитет, или само неизбежният революционен взрив може да го освободи от качествата, които му пречат?
В „Разговори с Христос, Пилат и Юда. Евангелие не по Матея“ големият български публицист и есеист Стефан Продев представя героите от Евангелията като съзаклятници в борбата срещу Рим и богатите фарисеи. И се пита: кое ги разделя? По-силен ли е борецът от човека? Каква е цената на предателството? С какво се заплаща безучастното свидетелство?
Извън конкретните творби, за театъра в Пловдив е осмислена и доказана през последните десет години кауза да възвръща към живот имената и творбите на значими български писатели и мислители.

Какви са лично вашите отговори на два от въпросите, които задавате в анонса на „Сцена за идеи и спорове“: 1) Кое работи повече за съдбата на народа: революцията или еволюцията? и 2) С какво се заплаща безучастното свидетелство?

Като всеки човек, който е тръгнал от революционната младост, така и аз вече се намирам във възрастта на осмислената еволюция. В определени исторически периоди едната от двете тенденции взима връх. И това е нормално, пак ще се позова на онова, което Хегел нарича „дух на времето“.

Грешка е след това матрицата на революцията да се налага над всекидневния живот. Мисля, че това е съвременната ни трагедия. Внушават ни всекидневна вина, че не сме достатъчно революционни. Че не рушим старото всеки ден с огромни чукове, че не превръщаме всеки час кожите си в тъпани, а главите – в бомби. Революциите са едно огромно поемане и задържане на историческия дъх, но останалата част от живота е радостно и всекидневно дишане.

А терминът „безучастно свидетелство“ е нонсенс. Дори на разстрел, осъденият не е свидетел, а участник. Участва със собствената си участ. И сърцето му бие със сърцата на всички живи по света. Хубаво е да разсъждаваме за всичко това с радост, в благодат. Който се изтрепва всекидневно да участва, може да пропусне участта си.

С този формат провокирате зрителите – мислещите зрители. Как смятате да го продължите и развивате? Само летни ли ще са четенията, или ще влязат в програмата на театъра като постоянна форма? 

Ще го реши единствено зрителят, а наше обществено и професионално задължение е всеки път да го правим все едно е за последен път. Следващите публични четения, които, искам да обърна внимание, са много трудно актьорско предизвикателство, са по текста на сръбския светец Николай Велимирович „Балканският Христос“, по книгата „Аз вярвам/Аз не вярвам“ на Фредерик Бегбеде и епископ Жан Мишел ди Фалко, по речи на нобелови лауреати. Бъдещето на формата зависи от това дали между нас и публиката ще възникне постоянна необходимост да водим заедно тези спорове, да обсъждаме идеи. Надеждата ни са българските ученици!

„БОТЕВ С/У КАРАВЕЛОВ“ по Цветан Стоянов
11 юни, 20.30 часа, Лятна сцена в двора на Драматичен театър-Пловдив; режисьор Стайко Мурджев; сценография Петър Митев; участват Константин Еленков и Тодор Дърлянов=

„РАЗГОВОРИ С ИСУС, ПИЛАТ И ЮДА. Евангелие не по Матея“ oт Стефан Продев
25 юни, 20.30 часа, Лятна сцена в двора на Драматичен театър-Пловдив; режисьор Стайко Мурджев; сценография Петър Митев; участват Стилиян Стоянов, Венелин Методиев, Ивайло Христов, Алексей Кожухаров, Троян Гогов.