0
3467

Съвременен будител

Много смешки могат да се прочетат във фейсбук, но има и неща, които да те натъжат. И дори да те отчаят. В Деня на будителите попаднах на снимка, която мигом споделих – страница от вестника на Университета по библиотекознание, който е подновеното издание на вестник „За буквите“, започнал да излиза по времето на Людмила Живкова. На последната страница на луксозното издание под рубриката „Будителите са с нас” с едър старобългарски шрифт са изписани над 100 имена на съвременните будители. В селекцията са включени Людмила Живкова, Ирина Бокова, Петьо Блъсков, Валерия Велева, Тошо Тошев…, разбира се и ректорът на университета Стоян Денчев, както и голяма част от преподавателите.

За съжаление в списъка четем и имената на истински будители и истински достойни хора като дядо Добри, отец Иван, Радой Ралин, Стефан Цанев, Михаил Неделчев. Когато имената на достойните се смесят с недостойните се опозорява самата идея. Добре разбирам целта на съставителите на този списък – покрай имената на достойните да се впишат и другите, които в конкретния списък са мнозинство. Това се правеше често по времето на комунизма – награждаваха се и истински заслужили хора, та покрай тях да се легитимират имената на партийните глашатаи. Както се казва – нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Старата песен на нов глас. И то точно в Деня на будителите. И то точно във време, когато имаме нужда от истински будители. „Тъжен“ е най-меката дума за този списък.

Тъжна е картината на днешна България и още по-тъжното е, че голяма част от виновниците са в този списък. Ето на каква статистика попаднах: „За последните 15 години в България са закрити 923 училища. Детските градини за последните 15 години са намалели от 3 249 на 1 991, което е спад с 40%. Българските учители са най-бедни в Европа. Средното европейско възнаграждение на учителите е около осем пъти по-голямо от българското. България е първа по неграмотност в ЕС. По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни. По данни на Центъра за демографска политика през последните 20 години между 350 000-400 000 български граждани и голям брой чужденци са придобили фалшиви дипломи за образование и фалшиви документи за квалификация. В момента България отделя за образование 2,9% на сто от БВП. През военната 1942 г. парите са били 10% от БВП.“

И колко по-голяма беше радостта ми от номинациите на слушателите на програма „Христо Ботев” на БНР за Будител на годината! Осемчленното жури присъди голямата награда на проф. Минко Балкански. Достоен и безспорен избор. Едва 17-годишен Минко Балкански напуска България, когато тук се установява комунистически режим, животът му е изпълнен с премеждия и изпитания, той ги преодолява с воля и ум, не престава да носи в сърцето си любовта към България, връща се тук след четири десетилетия, за да сподели със сънародниците си онова, което е придобил във Франция.

Номинацията на професор Минко Балкански е ценна по две причини. Първо, защото с щедрата си дарителска и просветителска дейност той е безспорен будител. И второ защото личността му се откроява ярко на фона на днешното време на егоизъм, нихилизъм и фалш. Значи съществуват истински хора, родолюбци и човеколюбци, хора, надскочили местното тесногръдие и станали граждани на света. Те стават за нас пример за родолюбие, което не може да се измерва с нашите трафаретни мащаби и шаблони. Професор Минко Балкански като че ли е дошъл при нас от Възраждането – светли и чисти са думите и делата му. Наистина светла личност. Наистина съвременен будител.

Съвременното будителство е различно от това на будителите от възрожденската епоха, с които сме свикнали да отъждествяваме понятието будителство. Техните характери, ценности, идеи, постъпки са изиграли огромна роля за събуждането и въздигането на нашия род. Но колкото и да са били напредничави, трудно бихме могли да си ги представим в днешния ден. Това се отнася за всички исторически личности – ние не бихме могли да отгатнем каква би била съдбата на Левски и Ботев, ако бяха доживели Освобождението.

И историческите личности, и обикновените хора – всеки се вписва във времето, в което живее. Все ни се струва, че днешното време не е време на будители. Но ето – будители може да има, и то истински – не номинирани по угодничество, пропагандно и политикански.

Щеше да е печално за България, ако Минко Балкански не беше получил тази награда. Щеше да е доказателство, че наистина няма надежда за нас, ако не бяхме забелязали и отличили неговата светла личност. Щеше да ни убеди за последно, че наистина заслужаваме онзи тюрлюгювечен списък, ако не бяхме откроили и оценили истински достойния.

В интервю за „Панорама“ проф. Минко Балкански каза: „Животът е да бъдеш полезен на другите. Животът е най-ценното нещо. Когато е благороден, когато даваш, когато даряваш“. Ясни, прости думи, които придобиват сила, защото са претворени в дела. Същото прочетох в проповед на митрополит Антоний Сурожки по притчата за богаташа и бедния Лазар – след смъртта си богаташът имал тежка участ не защото бил богат, „не просто заради всичко, което получил през хубавия си живот, а заради нещо толкова жалко: защото всичко хубаво, което имал, той алчно пазел и не споделял с никого“.

И ето Минко Балкански ни показва на дело какво означава да споделяш, да даряваш, да бъдеш будител. И най-важното – показани, че това е възможно и днес.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новата й книга - повестта "Първият рожден ден" излезе в издателство "Сиела" в края на 2016 г.
Предишна статияВсички жени са Шехерезада
Следваща статияНевидимото е съществено