Според едно старо сравнение, което Фройд цитира, съдържанието на съня наподобява тоновете, които десетте пръста на неумеещ да свири човек изтръгват от клавишите на пианото.
Сънуването в Библията се среща често. В Стария и Новия завет има множество описани сънища, в които се дават съвети и предупреждения или им се приписва пророческо значение. Сънят в психоанализата е крайъгълният ѝ камък. Съновидението и неговото тълкуване може да бъде една от пресечните точки между Библията и психоанализата, които понякога изкуствено се противопоставят. Сънят е фикция, присъща на несъзнаваното, а то е обект и на Библията, и на психоанализата. Сънят е продукт на културата, но и създава култура. Психоаналитичните подстъпи към Библията водят началото си от първите години на ХХ век. Още сподвижникът на Фройд и представител на т.нар. лаическа психоанализа – лутеранският швейцарски пастор Оскар Пфистер, е ратувал за взаимодействието на религия и психоанализа. Интересен и показателен е фактът, че Фройд, който остава атеист до края на живота си, поддържа писмовна кореспонденция с пастор Пфистер в продължение на девет години, от 1930 до 1939 г., и толерила дейността на Пфистер в областта на психоанализата. Трябва да споменем и американския пастор Емет Фокс, по произход англичанин, който настоятелно акцентува на връзката между библейските истини и психоаналитичните процеси. Особено важно място в съвременните търсения на пресечна точка на психоанализа и богословие заема сръбският академик Владета Йеротич със своята дейност в областта на пастирската психология, както и гръцкият духовник Йеротей Влахос със своята православна психотерапия.
Библията е метафизична книга, която трябва да се чете между редовете, а Фройдовото тълкуване на сънищата е надзнаково символно провиждане на случващото се в съновидението. Това прави възможен психоаналитичният прочит на сънищата в Библията. Що се отнася до възможността за психодраматична трактовка, тя е зададена от самия създател на психодрамата, социометрията и груповата терапия Яков Леви Морено. Още като дете Морено има афинитет в детските игри да играе Бог, това води до случка – скачане от високо – която завършва със счупената ръка на малкия Яков. Своята детска мечта зрелият Яков Морено осъществява в Америка, в своя психодраматичен театър в Бейкън, който е на три нива – на второто могат да са ангелите, а на най-високия балкон протагонистът може да изиграе Господ. В една своя автобиография Морено отива и по-нататък: „Ангелите, както и Господ, имат несъзнавано, и така всички те започнаха да се смеят. Смехът се разрасна и изпълни целия рай с веселието на един нов ден“ (Морено 1994:284). Eдна много перспективна разновидност на психодрамата е Библиодрамата, която има широко разпространение в редица страни.
Още през 1900 г. Фройд се пита в „Тълкуване на сънищата“: може ли съновидението да ни научи на нещо ново относно нашите вътрешни психически преживявания, може ли неговото съдържание да внесе някакви поправки в нашите възгледи и убеждения? Защо сънищата са толкова важни за опознаване на човешката душевност? Да се пише историята на научното изучаване на сънищата е трудна задача. От „Тълкуване на сънищата” ще разберем, че възраженията срeщу сънищата като обект на науката са много. Смятало се е, че сънят е прекалено дребен и недостоен за науката обект. Всъщност всяка крайна преценка буди подозрение. Но виждаме, че в Библията сънят е важен феномен. Тези настроения идват и от неопределеността на съня, което всъщност е неговото естество. Според едно старо сравнение, което Фройд цитира, съдържанието на съня наподобява тоновете, които десетте пръста на неумеещ да свири човек изтръгват от клавишите на пианото. Най-важното е, че сънищата като психически феномен пресъздават много често детските ни спомени.
Тук трябва да отворим скоба и да поясним, че описаните в Библията събития не са истински съновидения, сънувани от протагониста и след това разказани. Тук има една условност. Но ние ще разгледаме литературно описаните в Библията сънища като истински съновидения. Основен aргумент за разглеждането на литературния сън като същинско съновидение е литературният прецедент с поемата „Градива” от Вилхелм Йенсен, чийто сюжет разкрива как героят сънува или по-скоро става дума за сънища наяве. Съновиденията в тази творба стават основа за естетическото и културологично тълкуване на Фройд в есето „Налудната идея и сънищата в новелата „Градива” (1906). Героят – археологът Норберт Ханолд, изпитва напреодолимо привличане към останките на древния Помпей и към римския барелеф на образа на Вървяща жена със специфична походка. В този призрачен град (символ на Аза) протагонистът пласт след пласт „изравя” своите изтласкани желания. Тази творба е една алегория на психоаналитика-археолог. Фройд казва по повод на това свое есе, че е възможно да „сме дали истински изопачена интерпретация, като вложихме в една непреднамерена художествена творба тенденции, за които създателят ѝ няма представа”. (Фройд 1991:319). Самият Фройд нарича изкуствени сънища тези съновидения, които са създадени от автори на романи и поети като сън на герой от творбата. Тези изкуствени сънища, смята бащата на психоанализата, е подходящо да бъдат подложени на един първи метод – символична интерпретация, която третира съня като нещо цяло, което се опитва да замени с нещо друго, аналогично, но с доста по-ясно съдържание. Тази символична интерпретация, за която говори още Аристотел, обаче е неприложима, когато става дума за неясни сънища. Сам Фройд в бележка под линия в „Тълкуване на сънищата“ казва: „Възползвах се от съвпадението на изследването ми с творчеството на писателя [Йенсен], като го приведох в качеството на доказателство за правилността на анализа ми на сънищата.“ (Фройд 1993:428). Такива изкуствени сънища са и описаните в Библията. В практиката се използва и метод на дешифриране, който третира съня като шифрован, кодиран текст и се разглежда всеки знак и елемент от съня; това са популярните, народни „съновници“ или символичното тълкуване на съновидението. На тези два метода Фройд противопоставя като верен път своя научен подход към сънищата.
Важното в нашия случай е, че изкуственият литературен продукт-сън се тълкува психоаналитично от Фройд като истински сън. При всички неясноти и уязвимости, които бащата на психоанализата е отчитал при тълкуване на съновиденията, крачка напред е наблюдението и прозрението, че сънят е фантазмен продукт, който е възможно да бъде разгледан като поток на свободните асоциации. Ето обяснението на Фройд за достоверността на изкуствените сънища. „Защото когато сънуват, сътворените от фантазията им лица следват всекидневния опит, а именно, че мисълта и чувствата на хората продължават и в съня. Ето защо те се мъчат преди всичко да опишат душевните състояния на героите си с помощта на сънищата им. А писателите са ценни съюзници и техните прозрения трябва високо да се ценят, защото обикновено те знаят твърде много за нещата между небето и земята, за които нашата школска мъдрост не е и сънувала“ (Фройд 1991:258). Това е и нашата изходна точка в това психоаналитично и психодраматично изследване на сънищата в Библията. Бихме казали, че в текстовете в Библията със сюжет сън имаме точно такива изкуствени сънища. Те са създадени от поетичната фантазия и предават мислите на автора в замаскиран вид, приспособен към известните особености на сънищата. Това прави възможно тълкуването и на такива литературни сънища. Всички интерпретативни вглеждания в литературата, изкуството, културата са такова дешифриране. Фройд отива и по-нататък. „Нашият метод се състои в съзнателно наблюдение на ненормалните душевни процеси в други лица, за да отгатнем законите им и да можем да ги формулираме. Писателят постъпва съвсем другояче. Той насочва вниманието си върху несъзнаваното в собствената си душа, долавя възможностите за неговото развитие и им дава художествен израз, вместо да ги потисне със съзнателна критика. По този начин той узнава от самия себе си това, което ние научаваме от другите, именно кои закони трябва да следва задвижването на несъзнаваното.“ (Фройд 1991:320 )Така библейските текстове със сюжет сън са един много благодатен път към авторовото несъзнавано, изразено чрез желанията и страховете на героите – протагонисти. Тези изкуствени сънища, също де факто, са царският път към несъзнаваното на създателя на текста.
Ще приведем и друг, по-обобщаващ аргумент. В „Тълкуване на сънищата” Фройд обръща внимание на най-дълбоката и древна човешка същност, на чието пробуждане обикновено разчита поетът – движенията на душевния живот, които се крият в доисторическия период на детството. В психоанализата човек се научава да заменя връзката във времето с връзката по същество. Изводът на Фройд е: „Взаимодействието на нашите типични сънища, приказки и други продукти на поетичната фантазия не е случайно и единично явление. Много често проницателното поетическо око забелязва процеса на превръщане, чието оръдие обикновено е самият поет, и го възпроизвежда в обратен вид, т.е. свежда поезията до съновидение.” (Фройд 1993:183).Този извод в пълна мяра важи за съновиденията в библейските текстове.
Потвърждение и увереност в тезата си намерих в примера, който проф. Милена Кирова привежда в края на проникновената си студия към „Психоанализа и литература”, т.1. Примерът е за „темата на идентичността”: „Получава се модерен модел на четенето като пренасяне, в който аналитик е текстът, а пациент – читателят/зрителят. Текстът събужда импулси у своя възприемател и дори ги оформя в някаква повествователност като сюжет. Но все пак истинската история принадлежи на читателя, той разказва в нея своя живот, защото даже и най-хубавите стихотворения „не умеят да фантазират – фантазират хората.” (Кирова 1995:59). Този терапевтичен момент, знаем, е силно изразен при всички текстове в Библията, но е особено силен при текстове, възпроизвеждащи сънища. За важността на сънищата в Библията говори и следният пасаж: „Бог говори веднъж и, ако това не забележат, още веднъж: на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото. Тогава той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление.“ (Йов 33:14-16).
Тук ще се спра на сън, тълкуван от Даниил, чието име след Йосиф се свързва с най-умел сънотълкувател и пророк в Библията. Има два съня, които тълкува Даниил, описани в Стария завет в Книгата на пророк Даниила. Тази книга обхваща 14 глави. Двата съня, които са описани там, са сънувани от вавилонския цар Навуходоносор и са от времето, когато Даниил и още трима юдеи – Анания, Мисаил и Азария – са пленници на вавилонския цар. Когато Навуходоносор пленява четиримата юдейски момци, той ги преименува – така Даниил бива наречен Валтасар. Там Даниил се проявява и като пророк. Тези две съновидения са във втора и четвърта глава, като читателят е подготвен още в края на първа глава: „И дарува Бог на четиримата тия момци знание и разбиране всяка книга и мъдрост, а на Даниила дарува още да разбира и всякакви видения и сънища“ (Дан. 1:17).
Апостол Павел в Първото си послание до Коринтяни казва: „…който пък пророчества, той говори на човеци поука, увещание и утеха“ (Кор.14:3). И още: „Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате, защото който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици…“ (Кор.14:5). А в Посланието до Солуняни в реда на препоръки казва: „Пророчествата не унижавайте“ (Солун. 5:20). Видно е, че Светото писание високо цени този дар – пророчеството.
Историята около първия сън, на който ще се спра тук, е специфична. Навуходоносор на втората година от царуването си сънува сън, „от който духът му се смути и сънят побягна от него“ (Даниил 2:1). Царят заповядва да свикат тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, които да разтълкуват съня му. Специфичното тук е, че той не им разказва съня си, а иска първо да се познае какво е сънувал, защото както сам казва: „сънят избяга от мене“. Той иска също така сънят му да бъде разтълкуван, т.е. тълкувателят трябва да знае съня му априори и освен това да успее да го разтълкува. Това е едно коварно изпитание. Може би вавилонският цар се надява, че не ще се намери такъв прорицател. Може би се страхува от разтълкуването на неговия сън. А може би човекът, който първо би отгатнал съня му, би могъл да бъде и неговият истински и правилен тълкувател. На него царят може да се довери и да повярва. Като че ли в един друг контекст може да наречем този тълкувател: „Ecce homo“ („Ето човекът“). Царят рекъл на халдейците: „Аз реших. Ако не ми кажете съня, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини; ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй кажете ми съня, и какво той значи“ (Даниил 2:5-6). Тогава Даниил и тримата му другари започват да се молят на Господ да им открие съня на царя, за да не загинат заедно с другите вавилонски мъдреци. Така и става: „и тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, а Даниил благослови Бога Небесни“. Както виждаме тук има един важен нюанс – Бог открива тайната на съня на царя пред Даниил също в нощно видение. Това ни потапя още повече в дълбините на съновното и в символиката на всичко, което е на границата на съзнавано и несъзнавано, на изтласканите в несъзнаваното дневни афекти. Всичко в тази библейска история е написано с божествена яснота, съчетана с най-фини подробности и нюанси, което е характерно изобщо за стила на цялата Библия. В последващия разговор между Навуходоносор и Даниил, Даниил казва на царя, че никакви мъдреци и тайноведци не биха разкрили съня, но само неговият Господ е толкова велик и милостив, че е разкрил тайната на царския сън и „той откри на цар Навуходоносор какво ще бъде в последните дни“.
Тук трябва да припомним психоаналитичното обяснение, че нашите съновидения са съчетание от дневните ни афектни преживявания и изтласканото в нашето несъзнавано, много често дори от детските ни изтласкани случвания или тревоги за бъдещето. Така казва и Даниил на царя: „Сънят ти и онова, що е видяла главата ти на твоето легло, беше това: ти, царю, на леглото си мислеше, какво ли ще бъде след това, и Оня, Който открива тайни, ти показа какво ще бъде.“ Царят, ако и да е Навуходоносор, е просто един човек, който вечерта в леглото си мисли за бъдещето, и тези мисли неминуемо са продължение от катадневните му човешки и царски грижи.
Да видим досегашната фабула и протагониста Даниил на психодраматичната сцена. Става дума за отделни сцени от една доста дълга психодрама. Ще проследим по-важните от тях. Особено важна е сцената, в която Даниил, заедно с тримата си другари, се моли на Бог да му открие тайната на съня на царя. Това наистина не е самият сън, но е подстъп към следващите сцени. Общуването с Бог е най-важно. Съществува твърдение, че всичко случващо се е всъщност между нас и Бог, а не между нас и другите. Тук можем да си припомним репликата на Сартр, че „адът – това са другите“. Това, което се случва, е, че Бог осенява свисше Даниил и чрез нощно видение разгадава съня на царя и дава познание на нашия протагонист. Според психодраматичната техника тук Бог е Помощен Аз. Вероятно това не се среща често – Бог да ти е Помощен Аз. А може би не е така, може би Бог се превръща в постоянен Помощен Аз в макар и нереализираната и непоставена психодрама на онези, които общуват ежедневно с Него. Какво по-добро може да си пожелае един простосмъртен! В античността боговете се намесват при разрешаването на критична ситуация като Deus ex machinа, защо тогава да не може Бог да е постоянен Помощен Аз в психодрамата. В психодрамата Бог не слетява от небесата, Той влиза през сценичната врата. Вярването, че в критична ситуация трябва да призовеш Бог за помощ е по същество аналогична реакция. В историята с Даниил Бог не слиза от небесата с гръм и трясък, Той се намесва много фино чрез нощното съновидение. Както се знае, Помощните Азове ни помагат да се срещнем с различни аспекти от нашия self. Какво би могъл да научи Даниил за себе си от това индиректно общуване с Бога. Първо, той е удостоен от Господ с висшата милост да му бъде разкрит съня на царя. Това е доказателство, че е достоен за Божието знание. И тъкмо това ще спаси него и другарите му от смърт. Но най-вече – Даниил става богоизбран. Този факт е натоварен с нови конотации – Божията милост е свързана и с отговорност. Бихме казали, че Даниил изживява своеобразна инициация, минавайки през премеждие и излизайки като победител.
Ще видим по-нататък от текста, че той е изправен пред още множество изпитания. Когато отказват да се покланят на въздигнатата по-късно по заповед на Навуходоносор статуя – златен истукан, висок шейсет лакти, Даниил и тримата му другари са хвърлени в огнена пещ. Тогава отново Господ ги спасява, като Ангел Господен слиза в пещта и „сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути“ (Даниил 3:50). И тогава четиримата момци запяват славословия към Бог. Трябва да отбележим, че през годините на пленничество при вавилонския цар Навуходоносор Даниил и другите трима юдейски пленници понасят живота в робство с характерните за християнската аскеза търпение и смирение. Търпение с вяра, надежда и любов, тоест радостно, а на мазохистично търпение. За тези четирима юдейски момци в пълна мяра важат Христовите думи, отправени към Тома Неверни: „Ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели и са повярвали“ (Йоан. 20:29). Тяхната вяра в закрилата на Господ е непоклатима. Подобно на много други чудеса в Библията, тази защита на Даниил и другарите му от горящата огнена пещ може само да ни накара да се съгласим с предизвикателната изповед на картагенеца Тертулиан, апологет на християнството от II-III в. сл. Христа: „Вярвам, защото е абсурдно“. Като човешки същества четиримата може и да са изпитвали известен страх, дори самият Богочовек Иисус Христос е изпитал човешки страх в Гетсиманската градина в навечерието на Своето страдание и пътя към Голгота. Но вярата им е по-силна и събитията потвърждават победата ѝ.
Това, че Бог разкрива съновидението на царя и тълкуването, което ще направи Даниил, ни навежда на мисълта на Блез Паскал: „За нас не само е справедливо, но и полезно това, че Бог е отчасти скрит, отчасти открит, защото за човека е също толкова опасно да познае Бога, а да не познае своята собствена беда, колкото е опасно да познае собствената си беда, а да не познае Бога“. (Йеротич 2015:42). Вярна е и друга мъдрост от владика Николай Велемирович[1]: „По който и път да вървиш, ще срещнеш Бога. Напразно бягаш от Бога; не можеш да се скриеш. Той наистина няма да те гони, но ще те чака. Той няма да те чака само там, където си Го оставил. Ще те чака по всички посоки и краища на света.“ (Йеротич 2014:13). В известната проповед на Иисус Христос на планината е казано: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога!“ (Мат. 5:8) Може би Бог помага на Даниил, защото е с чисто сърце. Като си служим с библейските метафори, нека не забравяме и Притчи Соломонови: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето, защото от него са изворите на живота.“
Ето го и самият сън. Навуходоносор сънува един огромен истукан (в друг превод – великан). Главата му е от злато, гърдите и ръцете са от сребро, корема и бедрата му – от мед, а краката му от желязо и глина. Този странен човек предизвиква безпокойство у царя. Психоанализата би го определила като фантастичен сън, можем да го наречем също неприятен, дори бихме казали – страшен. Самият образ в съновидението е определен в текста като страшен. Трябва да знаем, че онова, което в Библията е определено като врагове и което е страшно и ни заплашва, са всъщност нашите несъзнавани страхове – фантазиите, негативните и деструктивни образи и чувства, вътрешни обекти, Свръхазови фигури, фрустриращи ни чудовищни мисли и образи. Развитието на съновното действие показва как една скала, „не от човешка ръка съборена“, удря този странен човек и той изчезва. „Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно: вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана: а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цялата земя.“ (Даниил 2: 35).
В „Тълкуване на сънищата“ Фройд пише: „По-горе твърдях, че съновидението няма средства за изразяване на отношението противоположност, противоречие. Но ще се постарая да опровергая това твърдение” (Фройд 1993:258). По-нататък в изложението бащата на психоанализата проследява как преобръщането, превръщането в противоположност е едно от любимите изобразителни средства на сънищата. Това „оказва изключително ценни услуги при цензурата”. Много проникновено е тълкуването, че съновидението, което упорито крие своя смисъл, често става съвсем прозрачно, като се „преобърнат” някои негови части от явното му съдържание. Страшните сънища са особена разновидност на сънищата с неприятно съдържание. Твърдението за наличие в тях на осъществяване на желание има най-големи противници след публикуването на „Тълкуване на сънищата”. Фройд подчертава, че страшните сънища се обясняват изключително лесно – те не представляват нова точка в проблема на сънищата. Тук просто става дума за невротични страхове.
Тук е мястото да разгледаме трансформациите в работата на съня – как се получава един страшен сън. Ще преведем един по-дълъг, но много ценен и съществен пасаж от Фройдовите лекции за сънищата: „Едно осъществено желание несъмнено трябва да достави удоволствие, но, пита се, на кого. Разбира се, на този, на когото е желанието. Но ние знаем, че сънуващият има твърде специално отношение към желанията си. Той ги отхвърля, цензурира, с една дума – не ги иска. Така че осъществяването им няма да достави удоволствие, а по-скоро обратното. Опитът показва, че това „обратно“, което ще бъде обяснено допълнително, приема формата на страх. Така че в отношението си към своите желания сънуващият може да се оприличи на двама души, между които все пак има нещо много общо“ (Фройд 1990:223). Разглеждайки страха по време на сън и страха при неврозите, Фройд постепенно стига до извода, че страшните сънища са сънища със сексуално съдържание. В тях либидото се превръща в страх. Той винаги се отнася до желания, до детски изтласкани и несъзнавани преживявания. Как се ражда един фантастичен сън?
Виждаме, че тук фантазмите на вавилонския цар през нощното нeсъзнавано са създали един компилативен образ – смес от толкова благородни и неблагородни метали, плюс глината. Не е ли намек глината, че човек от пръст е създаден и на пръст ще се превърне. В Библията всичко е изразено символично. Главата на истукана е от злато. Пасторът Емет Фокс например тълкува главата като символ на разбирането на Христос за истината. (Фокc 2016:151). Ръката е един много често срещан и важен символ. Емет Фокс я тълкува като сила и способност да се изразят проявленията на Бог, т.е. проявлението на Божиите идеи на физическо ниво (Фокс 2016:136). Тук ръката е от сребро. В Първото послание до Коринтяните ап. Павел говори за частите на тялото, за тяхната неотделимост и свързаност, като алегорично визира единението между хората, които са съработници Божии, и Бога. Той казва, че „всички имаме различни дарби, но Духът е един“, че „имаме различни служби, ала Господ е един и същ“. Ап. Павел пространно се спира на различни части от тялото с тяхната функция и подчертава, че всички части на тялото са еднакво важни и не могат да бъдат взаимозаменени. Изводът е: „Защото и тялото не се състои от един член, а от много“ (Кор. 12:14) и „Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно“ (Кор. 12:18).
Психоаналитичното тълкуване на процеса на раждане на фантастичния сън ни дава ново дълбинно познание: „…при фантазиране в будно състояние решаваща роля играе желаното впечатление от съставяната фантазия, а образуването на сложните комбинации в съновидението се обуславя от момента, намиращ се в началото на това образуване – с отношението на сходството в мислите, скрити в съновидението”. (Фройд 1993:256). Фройд тук прави и аналогия между фантазирането в будно състояние, например като си представяме кентавър или дракон, и съновните фантазмени комбинации. В съня на Навуходоносор реализацията желание се изобразява и като халюцинаторно преживяване. Мислите отпреди съня се трансформират в образи. Мисловният регрес се осъзнава като сетивно възприятие и претърпява вторична прерабoтка. Така съновното желание се халюцинира и създава убеждение, че се е осъществило. Това е сходно с протичащото в зората на нашия душевен живот, когато сме халюцинирали задоволяващия обект, изпитвайки потребност от него. Така се стига до протосън – някакъв вид нюанс на съновидението. Казахме, че сънят ни връща към детски преживявания. А детството е пълно с великани. За малкото дете дори възрастните са великани. Може би образът на великана в съня на цар Навуходоносор е и реминисценция от детството. Неслучайно в „Тълкуване на сънищата“ се говори за халюцинаторен момент. В този труд се говори и за възможно уголемяване, хиперболизация, като се има предвид предимно чувство. Тук имаме такова уголемяване на образ и можем да се запитаме защо той така заема зрителния екран и съзнанието на сънуващия. Не е задължително да има отговор. Все пак това е фантазменият образ на великан, рожба на създателя на библейския текст.
Развитието на съновното действие е, че една скала, „не от човешка ръка съборена“, удря този странен човек и той изчезва в прах и облаци „като през… лятно време.“ Откъснатата скала се прeвръща в планина, която заема цялата земя. Бихме тълкували планината, отново позовавайки се на Емет Фокс, като молитва и висше съзнание (Фокс 2016:86). Трябва да отбележим, че този сън е тълкуван и като пророчески за бъдещето на човечеството. Няма да се впускам в подробности, само ще отбележа, че различните материали, от които е съставено тялото на великана се тълкуват като различни епохи от развитието на човечеството. Например фактът, че част от пръстите на краката му са от пръст, се тълкува като края на човечеството – „от пръст сме произлезли и на пръст ще станем.“ Да припомним, че името Адам идва от Адаман, което на еврейски значи земя. Основното, началното, пръстите на краката, с които стъпваме и добиваме опора, са от пръст. Даниил тълкува пред Нaвуходоносор съня, че всеки метал отговаря на всяко следващо царство – четири царства, а последното ще е отчасти здраво – от желязо, отчасти крехко – от грънчарска глина. След ония царства „Бог небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши“. Това царство не ще е на някой народ, то ще разруши всички царства, но самото то ще стои вечно. Заключителните думи на Даниил към царя са, че Бог даде на царя да знае какво ще бъде след това: „И верен е този сън, и точно е неговото тълкуване“ (Даниил 2:45). След това тълкуване на съня цар Нaвуноходосор „пада ничком и се покланя пред Даниил с думите, че наистина „вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, който открива тайни…“. После царят щедро възнаграждава Даниил и го прави свой приближен.
Всеки сън е много благодатен за разгръщане на психодраматична сцена. А този пророчески сън, разкриващ какво ще стане в бъдещето, кореспондира с една основна постановка на психодрамата. Морено говори за това, че класическата психоанализа на Фройд и следовниците му е обърната все към миналото, детството – „a la recherche du temps perdu”[2]. За разлика от нея психодрамата чрез техниките си ни позволява да живеем в бъдещето. Тя е ориентирана към стимулиране, репетиране на бъдещето – „a la recherche du temps de l’avenir”[3] ( Морено 1994:31-32). Желанията, фантазиите и пророчествата са с поглед напред. Психодрамата на Яков Леви Морено ни завеща търсене и на бъдещето и създаване на финална сцена, която предполага катарзисно изживяване на протагониста и осигуряване на душевен комфорт. Тук психодраматичната трактовка на съня предполага варианти и в провиждането на Помощните Азове. Например Помощен Аз може да се явява самият великан. А би могло да разглеждаме различните части на тялото на великана, които са от различен метал, като отделни персонажи – Помощни Азове: главата от злато, гърдите и ръцете му от сребро, корема и бедрата му от мед, а краката от желязо и глина. Всеки такъв помощен Аз има своята функция. Всеки би бил персонаж от отделна психодраматична винетка, която ще оформи цялостното звучене на психодраматичната сцена. Резултатът би бил получаване на ново познание за протагониста – сънуващият, за детайлизиране на себе-то (self -a), отстраняването на дискомфорт и дисфункция в състоянието на протагониста. Морено твърди, че „помощните азове практически представляват отсъстващите други, налудностите, халюцинациите, символите, идеалите, животните и обектите. Те правят света на протагониста реален, конкретен и осезаем“. (Иерохам 2004:23).
Видно е, че този сън на вавилонския цар Нaвуходоносор, разтълкуван от Даниил, ни дава възможност да опознаем по-дълбоко чoвешката душевност и меандрите на съзнателните мисли и чувства, както и на несъзнаваното. Ще припомня думите на владика Николай Велемирович: „Нека сънищата ти бъдат учители. Защото и сънищата са медиум, чрез който душата може да умножи познанието за самата себе си.“ ( Йеротич 2015:17). А Фройд неслучайно ще постулира: „Сънищата и неврозата не ни съобщават нищо глупаво“. И още: „Сънищата са царският път към несъзнаваното“.
Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност философия. Магистър към Магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“. Литературовед в Института за литература на БАН. Автор на книгите „Павел не е сам на света“ (2002), „Драги ми, Смехурко. Антология на хумор за деца“ (2002). Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на „Антология на българския смях“ (1995), „Българска литературна критика. Т. 1“ (2000) и др.
На главната страница: Сънят на Навуходоносор, стенопис в манастира Високи Дечани в Косово, XIV век.
Библиография:
Иерохам, Давид. 2004. „Не/нормалността, която ни свързва“. – Критика и хуманизъм, №17, 2004, 11-25.
Йеротич, Владета.2015. 120 въпроса и отговора от християнската психотерапевтична практика. София: Фондация Покров Богородичен.
Йеротич, Владета. 2014. Християнството и психологическите проблеми на човека. София: Фондация Покров Богородичен.
Кирова, Милена. 1995. Психоанализа и литература. Т.1. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
Морено, Джейкъб. 1994. Основи на психодрамата. София: Отворено общество.
Фокс, Емет. 2016. Силата на мисълта. София: Жануа 98.
Фройд, Зигмунд. 1990. Въведение в психоанализата. София: Наука и изкуство.
Фройд, Зигмунд. „Налудната идея и сънищата в новелата „Градива“ В: Зигмунд Фройд. Естетика, изкуство култура, съст. Исак Паси, 255-325. София, Унив. Изд. „Св. Кл. Охридски“.
Фройд, Зигмунд. 1993. Тълкуване на сънищата. София: Евразия.
[1] Св. Николай Велимирович (1881-1956) – епископ Охридски и Жички, проникновен богослов, йерей на Сръбската православна църква.
[2] В търсене на изгубеното време (фр.) – отпратка към заглавието на едноименната книга на Марсел Пруст.
[3] В търсене на бъдещото време (фр.).
