0
1623

Сънищата на една убийца

Софийски истории (16)

Забелязал съм, че повечето софийски истории изникват от нищото, сякаш по силата на някаква своя си логика. Уж следите са заличени, нишките – прекъснати, а ето че ненадейно, докато обхождам града, нещо започва да мержелее в сенките на старите сгради. Или пък внезапно ме спира свидетел, човек от „мястото“, което се превръща в изходна точка, а оттам въображението с лекота възстановява „белите петна“ в картината, леко размита като избелелите фотографии.

Така преди дни, заобикаляйки гъмжилото по „Шишман“, срещнах един достолепен духовник, който по биография и потекло носи много от „паметта на града“ и е живата история на тази улица. Заприказвахме за едно или друго, когато неочаквано той ми посочи кооперацията на „Иван Вазов“ 23, където е паметната плоча на композитора Петко Стайнов и ме попита: „А ти знаеш ли кой още живееше там? На първия етаж беше жилището на бижутера, вече не му помня името, а образът му е пред очите ми, носеше едни особени, двойни очилца… Съсипаха го, защото свидетелствал за убийството на съпругата на Любомир Лулчев… По делото на убийцата Малина Тимева, знам за него още от разказите на баща ми…“

„Че защо ще го „съсипват“?, учудих се аз, спомняйки си смътно за какво дело иде реч. Ако е казал истината – нали са откраднати ценни бижута, а, доколкото си спомням, убийството е било много брутално…“

Моят събеседник укорно поклати глава пред наивността ми и рече: „Говоря ти за продължението на историята – след 1944 г. В затвора Малина Тимева е лежала в една килия с Цола Драгойчева, която после дойде на власт, оглави ОФ-то, че и се нанесе да живее по-надолу, в края на същата тази улица. А пък самата Малина Тимева, амнистирана, стана политически офицер. След което тръгна да мъсти и вилнее. Такива бяха времената. Един ден и това трябва да се разкаже“.

Един ден, един ден… Продължавам надолу в сгъстяващия се здрач и изведнъж си представих цялата тази история линеарно. Едно кърваво убийство през 30-те, което разтърсва България. Намесването на дъновистите в него, покрай „царския окултист“ Любомир Лулчев, те тогава и без това са в центъра на вниманието заради връзките си с двореца. Арестът на убийцата и познанството ѝ от затвора с Цола Драгойчева, чиято пък смъртна присъда заради атентата в „Света Неделя“ била заменена с доживотен затвор, тъй като ражда дете в затвора. Твърди се, че идеята за този „ход“ била пак хрумване на Любомир Лулчев, когото търсели от всевъзможни посоки за ходатайства. След което същият този „таен царски съветник“ бива осъден на смърт от „Народния съд“, въпреки че е частно лице. А както разбирам от разказа на достолепния духовник, и „междинното звено“ в историята – убийцата Малина Тимева – също се активизира впоследствие. Един „мъртвешки танц“ от неведри спомени на българска почва.

Зарових се из старите вестници и след дълги проучвания успях да навържа някои от липсващите нишки в тази доста покъртителна софийска история.

Трагедията се разиграва в съботната вечер на 17 срещу 18 май 1930 г., ала всичко започва поне седмица по-рано. Ако следваме репортажа във в. „Утро“, в късния следобед в лагера на дъновистите в „Изгрев“ се появяват две дами – 39-годишната Ангелина (Гела), съпруга на известния член на „Бялото братство“ Любомир Лулчев, и нейната приятелка и ученичка по пиано – Малина Тимева, която е само на 22 години. Двете дълго чакат, защото Лулчев не бърза да се яви, имал срещи с някакви хора. Той живее отдавна при дъновистите, отделно от съпругата си; има „ученички“, следващи го по петите, с месеци не се вясва в семейния дом на ъгъла на улиците „Мария Луиза“ и „Софроний Врачански“. Семейните  отношения са доста обтегнати, но Ангелина Лулчева не иска и да чуе за развод. Явно продължава да го обича. Грижила се е много за него след тежкото му раняване през войната, когато той се връща от фронта с чин подполковник. Самата тя е от род на военни. Баща ѝ – генерал Станчо Радойков – загива в атентата в „Света Неделя“. И всяка вечер тя пали кандилото на гроба му в Централните софийски гробища. Тук нишките с бъдещата намеса на Цола Драгойчева незримо се сплитат.

Самият Любомир Лулчев след тежкото раняване в главата доста се променя. Занимава се с графология и хиромантия, има странни видения, прави предсказания, което тясно ще го обвърже с цар Борис, също податлив на окултното. Лулчев е и автор на множество брошури и няколко романа, написани с тромав език, които имат известен успех, тъй като читателите искат да отгатнат в тях персонажи от висшето общество. Един от тези романи – „Благословение“ – дори е иззет от полицията, защото вътре са пресъздадени дълги монолози на царя, но пак след височайша намеса е пуснат в продажба.

Така или иначе в онзи съботен майски следобед Ангелина и Любомир дълго спорят в дъновисткия лагер за нещо на висок глас. Свидетели чуват как съпругът ѝ накрая я предупреждава тя да заключи добре вратата си тази нощ, та да не вземат да я убият.

По-късно, вече от съдебното дело става ясно, че Гела Лулчева е отишла в „Изгрев“ да иска от съпруга си ключа от касетката за бижута, който бил изчезнал. Изнервеният Лулчев ѝ заявил, че не знае къде е, сигурно го е забутала в някое чекмедже.

Двете жени си тръгват от дъновисткия лагер по мръкнало. Кално е, но не вали, и все пак е топло, нали е месец май… На връщане към дома на г-жа Лулчева спират в ресторанта „Балкански сокол“, откъдето си купуват кебапчета. Дъновистите са вегетарианци и едва ли са ги нагостили с нещо особено. Какво се случва по-късно, не е ясно. Една съседка свидетелства, че през нощта лампата във вестибюла на къщата продължила да свети.

На другата сутрин, в неделя, Малина Тимева е видяна да идва на урок по пиано при Ангелина Лулчева. Ала никой не отговаря на позвъняванията и хлопането по входната врата. Тогава младата Малина успява да проникне в дома през зимника, изкачва се в гостната и изпищява, виждайки своята учителка, просната на земята в локва кръв. На писъците ѝ се притичат съседи, викат полиция.

От направения оглед става ясно, че липсват скъпите бижута на покойната, а швейцарската касетка е отворена и захвърлена на пода.

Първите подозрения се насочват към Любомир Лулчев, което е влизало в замисъла на престъплението. Лулчев е „лесна мишена“ – бил е в обтегнати отношения със съпругата си, знаел е стойността на бижутата, освен това е търсел на заем 30 000 лв., за да построи къщичка на своята „ученичка“ Невена Георгиева до барачката си в „Изгрев“. Разпитват го и за оръдието на престъплението. Той твърди, че има тесла, която се въргаля някъде край печката в кухнята, но не може да каже дали тя е издирваният „тъп предмет“, с който е станало убийството. На въпроса за каква смърт е говорел с жена си, според в. „Зора“ той дословно възпроизвежда казаното от него предния ден: „Над нашата къща се вие смъртта: трябва да бъдеш внимателна. Не изкушавай и не съблазнявай хората. Казала си на един прост човек да отваря касата. Този човек може да се похвали в кръчмата и може да дойде някой ден да те убие“.

Полицията тръгва и по паралелна писта в разследването. Започва да прави справки сред златарите в София и след три дни попада на бижутера, при когото са били заложени срещу 32 000 лв. семейните скъпоценностите на Ангелина Лулчева. По описанието веднага арестуват Малина Тимева и майка ѝ Стойна. При ареста Малина крещи и протестира, но откриват кръв по нейното шалче, както и по дрехите на майката.

В хода на следствието майката и дъщерята признават всичко.

Става ясно, че около 10,30 ч. вечерта Стойна Тимева отишла в дома на Лулчева, за да потърси дъщеря си. Казала, че се бои за нея, което било част от предварителния план. В това време г-жа Лулчева се тюхкала къде ли е ключът от секретната касетка и предложила трите да го потърсят. Майката и дъщерята се спогледали. Ангелина Лулчева коленичила да търси ключа под пианото. През това време Малина отишла в кухнята, взела една тесла, и възползвайки се от случая, я ударила с тъпата част по главата. Ангелина рухнала в безсъзнание. Малина Тимева решила да провери дали учителката ѝ по пиано е вече мъртва, но онази неочаквано се съвзела и между двете започнала борба на живот и смърт. Тогава майката се намесва. С няколко удара на теслата тя доубива Лулчева.

След което двете убийци решават да създадат „мизансцен“. Разтварят чекмеджетата, разхвърлят дрехите от гардероба, отварят касетката и разпиляват по пода сребърни левове. Създават обстановка, подсказваща грабеж.

А цялата работа е в това, че възползвайки се от наивността на Лулчева, Малина била задигнала ключа отдавна и продала скъпите бижута още преди седмица. След което признала всичко на майка си и двете измислили план как чрез убийство да заличат кражбата.

Затова на другата сутрин Малина Тимева идва за урок, за да си създаде алиби…

И отначало никой не провижда в нейно лице убийцата.

Когато на четвъртия ден истината се разкрива, шокът сред обществото е голям. Едно толкова брутално и същевременно „женско убийство“. При това Малина Тимева е младо и красиво момиче, което буди симпатии. Тя е от фамилия на македонски бежанци, родена е през 1908 г. във Велес. Семейството успява да намери някакви пари и защитата на майката и дъщерята е поета от група добри столични адвокати, оглавявани от проф. Венелин Ганев.

Защитниците изнамират и удачна „отбранителна позиция“ по делото. В касетката Лулчев е държал и секретни документи, свързани с голямата политика (името на двореца не се споменава). Следователно може би някой е искал да ги открадне, а убийството на Ангелина Лулчева да е било прикритие на другото престъпно деяние.

Интересът на публиката главоломно нараства. Още от 7 ч. сутринта пред порутеното здание на Софийския окръжен съд (също на „Мария Луиза“, Съдебната палата още не е построена) вече се вият опашки.

Ето откъс от репортажа във в. „Зора: „Млади и добре облечени жени на всяка цена искат да влязат в заседателната зала, за да следят развитието на процеса. За съжаление, залата на Първо наказателно отделение е много малка и с билети са успели да се снабдят едва стотина души, между които и представителите на печата. На входните врати са застанали полицаи, които спират тълпата от народ да навлезе в коридорите на съда, но още преди началото на процеса те са вече претъпкани“.

Налага се да заливат публиката в коридора с кофи вода, та да се кротне. Незапомнен съдебен интерес, почти като онзи към делото „Ана Симон“.

Голяма навалица има и пред Централния затвор, както и по другите улици, по които се очаква, че ще минат подсъдимите…

Отново от в. „Зора“ научаваме как „тълпата се нахвърля върху арестуваните жени с ругатни. Мнозина плюят по тях и викат: „Убийци… Как не ви е срам! Безсрамници! Пък и отгоре на това се смееш, безсрамнице!“

Прави впечатление хладнокръвието на майката и дъщерята на процеса. Те са съвсем спокойни, усмихват се, даже кокетират с публиката и със съда. Малина Тимева е грижливо гримирана, в красива синя маркизетена рокля.

След което, по наблюдение на журналистите, следили процеса, Малина сякаш „изключва“. Не слуша показанията, отговаря автоматично. Явно при нея настъпва срив. Няколко дни по-късно отлагат заседанията, откарват я за лечение в психиатрията на „Александровска болница“.

Една от сестрите там по-късно споделя пред пресата, че нощем Малина се будела с викове, насън разказвала как е удряла с теслата. И как е взела бижутата, защото искала да си купи скъпо пиано за 38 000 лв.

Още в болницата започва да се оплаква, че я преследват сънища с плъхове и мишки, които я налазвали цялата.

По време на разпитите в съда майката Стойна Тимева свидетелства, че дъщеря ѝ има сериозни проблеми.

Пак във в. „Зора“ четем, че група журналисти приближават в една почивка двете обвиняеми с молба да им зададат някои въпроси. Завързва се свободен разговор между тях, журналистите и един от защитниците.

Прави им впечатление, че Малина Тимева беседва с добър маниер. Прилича не на подсъдима, а на зрителка в залата. Очите ѝ са живи, светли. Липсват следи от силни преживявания, което проличавало най-вече по очите и устните. Матовото ѝ лице е бледо, не носи червило. От нея лъха аромат на пура.

Питат ги как е в затвора. Двете подсъдими отговарят, че са добре.

Майката Тимева изразява задоволство, че не били в килия с вулгарни престъпници, а между няколко жени, осъдени по Закона за защита на държавата (сред които и Цола Драгойчева).

И тук идва най-интересното.

На въпроса как се чувства, Малина отговаря, че не може да спи, мъчели я сънища, бурни и странни.

И по-рано тя много сънувала – че пътува с бърз параход или с аероплан. Ала сега вече сънувала други неща. Гонело я прасе, искащо да я хапе.

Малина Тимева разказва: „Прасето идеше към мен, то искаше да ме ухапе, но една брадвичка падна неочаквано отнейде и му отряза главата. А по-рано сънувах – продължава тя – една голяма костенурка, много голяма, на която главата бе отсечена по същия начин…“

Не е необходимо човек да е потънал в психоанализата, за да усети, че това са „възмездни сънища“, в очакване на разплатата.

И тя не закъснява.

На 2 юли 1930 г. съдебният състав прочита присъдите. Малина Тимева и Стойна Тимева са осъдени на смърт чрез обесване заради предумишленото убийство на Ангелина Лулчева. Солидарно двете трябва да заплатят 191 000 в. обезщетение на Любомир Лулчев, както и всички разноски до делото.

Съдът им дава месечен срок, за да обжалват присъдите.

Майката и дъщерята са напълно спокойни. Те заявяват, че и да не спечелят на апелацията, ще бъдат помилвани. Вече се задава „царската сватба“ – на 25 октомври същата година цар Борис се венчава за царица Йоанна в базиликата в Асизи – след което се очаква много голяма амнистия.

Така и става. Присъдите им са заменени с доживотен затвор. А на втора инстанция по делото свидетелства Цола Драгойчева. 

Майката Стойна умира в затвора, а дъщерята Малина „попада на хора“ и става „нов човек“. По-точно – става особено „социално близка“ на Цола Драгойчева и въобще на комунистите, но, забележете, в същото време е и таен агент на полицията.

Действа активно – и на двата фронта, – без да подбира средствата си. За сексуалните ѝ подвизи в затвора се носят легенди. Интересуващите се от това биха могли да намерят подробности в публикувания дневник на бившия министър на правосъдието Васил Митаков.

Най-интересното обаче идва след 9 септември 1944 г.

Легендарната Малина Тимева е вече на свобода, пусната е от Русенския затвор.

Идва в София с червена ОФ-лента на ръката и пистолет на кръста, искайки да раздава справедливост в името на „новия живот“.

По това време Любомир Лулчев е вече в Централния затвор, публичните му разпити се излъчват по радиото.

Дали Малина Тимева е имала отношение към делото му? Не е ясно. Но пък Цола Драгойчева е имала със сигурност. Тя изрично го набелязва в списъка за хора със смъртни присъди. И независимо, че е частно лице, незаемащо никаква държавна длъжност, което не може да носи съдебна отговорност, той е убит заедно с регентите, министрите и депутатите на 1 февруари 1945 г.

След изпълняването на смъртните присъди Цола Драгойчева, разруменяла от щастие, дава интервю пред швейцарския журналист Волфганг Бретхолц, който я пита добре ли се чувства след тази „нощ на смъртта“. На което тя с усмивка му отговаря, че никога не била спала така добре, както във въпросната нощ!

Що се отнася до по-сетнешната съдба на Малина Тимева, тя е наистина прелюбопитна. Полицейското ѝ досие е сложено „на трупчета“ от новата власт. Защото тя може да им бъде много полезна. Вече е с чин майор, била е на фронта, навърта се в средите на военните, където жъне успехи.

На базата на нейните показания – известна е като агент „Елена“ – са скалъпени немалко дела по подготвяните „военни процеси“. Вербувана е и от руската резидентура на ГРУ в София, откъдето ѝ поставят задачи до 1949 г.

А после? После тя минава на „други фронтове“.

Духовникът, обърнал ми внимание на тази история, сподели, че я помни като дете – във военна униформа със синя фуражка (от онези „сини фуражки“ навремето най-много са се бояли). Каква е била по-нататъшната съдба на бижутера (Михайлов според в. „Зора“), не можах да установя. Вероятно е бил арестуван и малтретиран, задето е обвинил без нужда една бъдеща „народна героиня“.  

За последните години от живота на Малина Тимева се знае малко. Известно време тя работи в „Балкантурист“, но я начитат с огромни суми – явно старите привички си казват своето.

След което тя изчезва от полезрението. И най-интересното е, че в мемоарните книги на Цола Драчойчева няма нито дума за нейната „затворническа възпитаничка“.

Какви са били по-късните сънища на Малина Тимева, също няма как да узнаем.

Но е известно от Юнг, че „сънищата не заблуждават, не лъжат, не изкривяват, не маскират… Те са спонтанен автопортрет в символна форма на действителната ситуация“.

Ето защо най-вероятно да са били подобни на тези, които Цола Драгойчева е сънувала на 1 февруари 1945 г.

Сънища, които повече разкриват, отколкото скриват една доста кървава софийска история.

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияИзмамната лекота на демокрацията
Следваща статияЗа болестите на другите и за болестите на здравите