Начало Галерия Сънят, който събужда
Галерия

Сънят, който събужда

2721

„Сънят“, изложба, Художествена галерия – Казанлък, 21.10.2023 – 31.04.2024 г.

„Гребем в пробита лодка с прогнила мрежа и се готвим да ловим звезди“. Тези думи на исландския писател Йон Калман Стефансон (на български са публикувани два негови романа: „Между рая и ада“ и „Тъгата на ангелите“, преведени от Стефан Паунов и издадени от „Жанет 45“) са провесени на сградата на Художествената галерия в Казанлък, указвайки темата на изложбата, разпръсната из цялото градско пространство. Изложбата е общо начинание на представителствата на Съюза на българските художници в Казанлък, Сливен, Стара Загора и Ямбол и е нетрадиционен начин да се съчетаят в едно платна на „стари майстори“ със съвременни художници. Не знам обаче дали глаголът „съчетаят“ е подходящ за така замислената експозиция, защото произведенията не се намират на едно място, а са разположени в различни точки на град Казанлък: Художествената галерия, Музея на розата, Музея „Ахинора“, читалище „Искра 1860“, ДКЦ Поликлиника Казанлък ЕООД, Рушащата се къща, витрината до ресторант „Meraki“, Къща музей „Дечко Узунов“, хотел „Parisi“, кафене „Café Berry“, Туристически информационен център – Казанлък, Общинска библиотека „Искра“, Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Дечко Узунов“, Къща музей „Ненко Балкански“. 14 места с 16 експозиции, обединени от съня и по някакъв начин изявяващи този странен физически феномен – абсолютно необясним и абсолютно необходим, за да се чувства човек психически и физически годен. Както го нарича Пламен В. Петров, директор на ХГ – Казанлък: „най-загадъчното нещо, което правим и отнема една трета от живота ни“. И продължава: „Сомнологията, или науката за съня, е сред най-новите изследователски полета, в които все още не са разкрити отговорите на низ от простички въпроси, включително и този какво точно в безсънието ни убива. При проведен през 1989 г. експеримент с плъхове, които са държани в състояние на безсъние, докато умората ги доведе до смърт, аутопсията разкрива интересен факт. В умъртвените от преумора животни не се откриват никакви аномалии, обясняващи латентния край. Телата им просто са се предали“.

„Загадъчното нещо“, както го нарича Пламен В. Петров, не е обаче кой знае колко почитано в пределите на българското. Не без връзка с това пренебрежение е фактът, че специално сме назначили Ден на будителите, 1 ноември; сиреч всеки, който спи, трябва да бъде събуден. Почти като плъховете от експеримента. Пък и всички помним и знаем Чинтуловото „от сън дълбок се събуди“: за нас сънят е не състояние, без което не можем, а такова, от което трябва да се освобождаваме, да го изоставяме и напускаме. Колкото се може по-бързо и по-сигурно да напускаме. Защото – не го ли сторим, останем ли си заспали, ще проспим не само свободата си, ще проспим и живота си. Само тази ментална българска нагласа да беше, щяхме да отчетем изборът на темата на изложбата като провокация, но има и още: самото ѝ подреждане е неочаквано за нашите ширини, нетрадиционно. Свикнали сме да възприемаме изложбите като концентрирана съвкупност на художествени произведения на едно-единствено място, докато експозицията „Сънят“ изисква от нас да обходим целия град Казанлък, за да го видим в цялата му пълнота, във всичките му интерпретации (Пламен В. Петров сподели, че е използвал принципа на Венецианското биенале, където по същия начин са разположени експозициите). Тоест, парадоксално изречено: за да разберем какво е сънят като художествена проекция, трябва да сме подвижни – да вървим и осмисляме. Разбира се, можем да се движим и сомнамбулно, но не това се иска от зрителя: още първото платно на Петър Дочев, назовано „Утро над Казанлък“ (1975), подсказва към какво ни принуждават – да бъдем будни, да бъдем нащрек. Не да хъркаме шумно и непробудно, а да търкаме едва отварящи се очи – дори сънени, дори гуреливи, но проглеждащи и осъзнаващи. Себе си осъзнаващи. „Сънят“ – изложбата на ХГ – Казанлък, е сън, който събужда. За да утвърди: изкуството събужда. Защото то е, както е известно, онази човешка дейност, която поставя въпросите. Отговорите – от нас. И всеки ги дава според силите и способностите си…

Както и всеки от художниците, участник в изложбата.    

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Свързани статии

Още от автора