Начало Идеи Със сили не от този свят
Идеи

Със сили не от този свят

4060
Древна стълба, по която богомолците се изкачвали към Йерусалимския храм от юг

Сякаш богословският смисъл на този празник е най-трудно осезаем. Едно тригодишно момиченце е оставено самό в Храма. Вероятно родителите му, престарелите праведници Йоаким и Анна, са знаели, че са им отредени немного дни, затова са решили да върнат изпросеното от тях чедо на Онзи, от Когото е дар. Поне така разказва протоевангелието на Яков. Знаем още, че към притвора на храма (на евр. ulam) водели дванайсет големи каменни стъпала и че невръстното дете, със сили не от този свят, ги е изкачило. Как точно се случва това, няма разказ в Писанието. В ранната светоотеческа литература, ако не броим словата на св. Григорий Нисийски и на св. Кирил Йерусалимски, не се говори много за това. Литургичната традиция също не е особено словоохотлива. Ала изследваме ли текстовете на св. Георги Никомидийски, на Леонтий от Майстра, на Сергий Агиополит и Антоний от Лариса, ще научим, че празникът е учреден през ІV век и че някъде тогава се появява споменът за първия храм с името „Въведение Богородично“. Преданието утвърждава, че св. Елена го е построила в Палестина малко след намирането на светия Кръст. Ето защо би могла да се открие както историческа, така и химнографска връзка между двете събития, мисля си аз, прелиствайки внимателно литийните стихири. Авторът им – св. Григорий, епископ Никомидийски, не оставя съмнение, че съществува мост между тях и че именно по този мост – мостът на аналогиите – трябва да се движим. Едва ли подобна херменевтична нагласа е само интелектуална приумица. Най-малкото защото Никомидийският светител не е случаен човек. Хартофилакс в храма „Св. София“, съученик на нашия св. Константин-Кирил Философ и приятел на св. Фотий, той е едно от значимите имена на ІX  век. Времето е съхранило кореспонденцията му със св. Фотий, заедно със 17 (от общо 170) слова[1]. И при все че някои от тях още от времето на написването им се бъркат със словата и химните на Сергий Агиополит, от тази грешка е видно, че в средата на девети век се оформя един кръг от литургисти, включващ – заедно с изброените ­­– още Георги Анатолийски, Евгений Синкел, Георги Агиополит. Вероятно са работили заедно, в екип по (казано на съвременен език) предварително установен проект. Защото текстовете им са издържани в обща стилистика, неотделими са един от друг, а събрани заедно, конструират философията на празника Въведение Богородично.

Именно заради това като най-късно установен, днешният празник носи в основата си тежестта на всички останали. Бидейки (поне хронологически) тяхна първопричина, той трасира пътя, без който Благовещението щеше да е немислимо. Но ако то липсваше, нямаше как да има нито Рождество Христово, нито Сретение, нито Цветница… и, разбира се, нямаше да има нито кръстна смърт, нито Изкупление. С една дума: липсваше ли Въведението, нямаше да го има и Възкресението.

Оттам и литургичният призив на химнографите: „да се радва Давид, Песнописеца, да ликуват Йоаким и Анна“. Ще откриете този призив навсякъде. Има го в стихословните акатизми, има го в полиелейните стихири. Ще го видите и в самогласните стихири. Предполагам, че все още мнозина от вас не проумяват как и защо толкова радост може да събере един „най-обикновен ден“ от календара на месец ноември. Но мисля си, отговорът е прост: ако този ден го нямаше, ако тригодишната дъщеричка на праведните Йоаким и Анна не бе „забравена“ в храма, ако Бог не бе осиновил това дете, не би се сбъднало пророчеството на Исаия, девица не би заченала и молитвата „Отче наш“ не би имала смисъл. Всъщност нищо не би имало смисъл. И всичко щеше да си остане суета на суетите.

––––––––––––

[1] Вж. PG, t. 100 col. 1333–1527.

Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display