„Ни гробници, ни златни монументи ще надживеят мойте стихове…“ – среща, посветена на 400-годишнината от смъртта на Шекспир, на неговите сонети и новия превод на Кирил Кадийски.
Навсякъде по света 400-годишнината от смъртта на Шекспир е повод за нови тълкувания и преводи на неговите творби. Сонетите на Шекспир са едно от чудесата на литературата. Слeд първия превод на Владимир Свинтила, станал особено популярен у нас, след изискания превод на Валери Петров, след останалия без отзвук превод на Борис Мархолев и превода на известната англицистка Евгения Панчева, Кирил Кадийски демонстрира нов подход при претворяването на оригинала. Той пристъпва към Шекспир, след като е превел почти всички големи майстори на сонета: от Франческо Петрарка през Пиер дьо Ронсар и Жоашен дю Беле до символистите и някои съвременни поети. Докато предходните преводи един след друг еволюират към все по-голяма точност, Кирил Кадийски тръгва от точността и се движи по посока на поетичността. В послеслова към новото издание на „Колибри“ проф. Людмил Димитров пише: „Преводът на сонетите на Шекспир е най-отговорният преводачески проект, най-високото художествено стъпало и безспорно постижение на Кадийски. Сам автор на оригинални експериментални сонети в личното си творчество, преводачът демонстрира виртуозна стихотворна техника и в подстъпа си към 154-делния корпус се ръководи от най-новите открития в шекспирознанието. Така, за разлика от известните досега подходи към сонетите, тук Кадийски предприема не толкова превод-преизговаряне, колкото превод-пресътворяване на заложения в тях нееднозначен и многопластов смисъл, който достига до читателя с хармоничното звучене и органичността на българския език“.
Тази година световната литературна общественост отбеляза 400 години от смъртта на гениалния елизабетински поет и драматург Уилям Шекспир. По този повод „Колибри” предложи на българските ценители ново двуезично издание на Шекспировите сонети в превод на Кирил Кадийски. Изданието бе представено в клуб „Перото“ навръх празника на книгата – 23 април, с участието на проф. д-р Людмил Димитров (Факултет по славянски филологии, Софийски университет, автор на послеслова към изданието), проф. д-р Стоян Атанасов (катедра „Романистика“, Софийски университет), поета Марин Георгиев и самия Кирил Кадийски. Изтъкнати български творци и общественици прочетоха свои любими сонети.
Людмил Димитров: Творчеството на Шекспир може да се раздели на два глобални дяла – от една страна, неговата драматургия, а от друга – неговата поезия, тоест недраматургичното творчество, в което особен дял заемат сонетите. Не можем да определим един цялостен драматургичен архетипен сюжет у Шекспир, той е толкова разнообразен, наистина в творбите му се чуват страшно много гласове, страшно много пластове – и в езика, и в сюжетите. Но сонетите са нещо само по себе, те са херметично затворени. Това е изключителна загадка, която предполага тълкуване. Тъкмо в този смисъл самото издаване на сонетите в един различен превод също и вид тълкуване, един опит да се преодолее загадката, да се направи пробив в нея. Тук имаме работа наистина с нещо уникално – в кратко време, в рамките само на няколко години, след един дълъг застой, в който разполагахме само с тълкуването на сонетите на Свинтила, на български език се появиха още няколко варианта цялостен превод на сонетите на Шекспир. Това крие съответните рискове. То означава, че българската култура е жива, че има необходимост от това Шекспир да бъде преизговорен, да бъде тълкуван по различен начин на български език, но рискът е в това, че тези различни варианти, които се събират и се струпват горе-долу в едно време, попадат пред една и съща читателска публика. А животът на един превод е малко по-дълготраен, отколкото обикновено мислим, той се нуждае от период, в който трябва да бъде наложен, в който ще успее да се самоналожи или няма да успее. Преводът на Свинтила много дълго улягаше в нашето съзнание. После се появиха нови поколения с нов познания по английски език, с нови познания по български език, който също така се разви, и видяха, че това вече не ни е достатъчно, необходимо ни е нещо ново. И ето, появиха се няколко варианта. Няма да ги изброявам, ще се концентрирам върху този на Кадийски. Да превеждаш, да си поредният, който ще преведе сонетите, това не е просто суета, това е изключителна отговорност, защото ако днес се наемаш с това, ти трябва да имаш различен подход, трябва да си убеден, че в твоя подход има нещо различно, нещо, което имаш да кажеш като послание на българите през сонетите на Шекспир. В този смисъл аз стоя зад превода на Кадийски.
Стоян Атанасов: Сонетът по своята жанрова природа се отличава със своята вариативност. В него поетът разработва един и същи мотив. По времето на Шекспир сонетът има вече дълга история и поетът, който се захваща да пише сонети, има за основна своя цел не да обнови жанра, а да се впише в един вече утвърден и познат жанр. Той неминуемо подхваща и повтаря известни теми, мотиви, образи и риторически похвати. Със своята вариативност сонетът се явява един удобен жанр за поет, насочен повече към словесното майсторство, а не толкова към разгръщане на по-сложна аргументация.
Марин Георгиев: На една конференция за превода поканили големия преводач на цялата световна поезия в Унгария – Шандор Вереш. И той казал само едно изречение: „Не знам никакви езици, на мен ми дават суров превод и аз след това римувам“. Доколкото знам, нашият поет Кадийски поназнайва дор до три езика. Според мен по-важното е да владееш ресурсите на българския език и поетическите натрупвания в българската поезия. Това нещо Кадийски го знае и умее. Ще отбележа само, че Кадийски постига емоционалната и мисловна температура на нещо, което е правено в нашата литература – на Ботев. И ще ви прочета целия 66-и сонет, където според мен е постигната тъкмо тази словесна и емоционална температура:
Да бях умрял, до гуша ми дойде –
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият унизен да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта.
Освен Ботев такава словесна температура в нашата поезия са постигали Яворов, Дебелянов и Александър Геров. По-старото понятие за преводач е тълмач. Срещу тази дума в речника пише – навивам, търкалям, натъпквам. Кадийски е толкова вещ в своята професия, че може не само да натъпче, но и да прокара камила през иглено ухо. И може да е парадоксално, но зор ще види не преводачът, а камилата.
Кирил Кадийски: Шекспир са го превеждали в продължение на четири века, така че той е толкова разтълкуван, до такава степен е ясно какво е искал да каже. Моята скромна цел беше да дам една българска версия, която смятам, че отговаря най-точно и най-пълно на оригинала – не само словесно, а като настроение, като мисъл и най-вече като жив естествен език. Шекспир е много странна фигура, той е като Микеланджело, имам чувството, че понякога си е лягал, без да си сваля ботушите. Живял е пълнокръвно и ние не бива да го представяме като някакъв фризиран човек от онази епоха. Някъде прочетох една много интересна мисъл – преводачите с течение на годините полека-лека го шлифоват и от тези сонети, които са били живи, четинести, космати зверчета, сега се разхождат някакви голи радиоактивни плъхове и така да се каже дават изкривена представа за самия Шекспир.
Казват, че Шекспир не съществувал, други били писали стиховете и драмите му. Че бил някакъв третостепенен актьор и срещу заплащане се съгласил да си даде името. Аз съм склонен да вярвам в това, но само при едно условие – ако приемем, че стиховете му ги е писал все пак Господ. Защото Господ е сътворил един свят, от който има всички основания да се срамува, и по този повод сега продължава да пише и да се подписва ту като Омир, ту като Данте, ту като Шекспир, ту като Гьоте, ту като Пушкин. Измисля си някакви псевдоними и така успява да създаде световната литература. Лични стихове пишат само некадърниците, това го запомнете, всичко друго е написано от Господ и е продиктувано на този или онзи. И не забравяйте, че Господ от време на време и превежда.
