Начало Идеи Гледна точка Същата тази война
Гледна точка

Същата тази война

5573

Не може да се свикне с описанията на ужаса. Варварството не се поддава на разбиране. Но и отдавна сме се простили с илюзията, че то е някаква „чужда страна“, в която никога няма да се завърнем. Уви, то е в нашето настояще.

Обезглавени деца, изклани семейства, измъчвани старци… Къде се случва това? В Кфар Аза, малък еврейски кибуц с около 700 жители, в южната част на Израел. Световните медии предават пряко от там, както преди година от Буча, от околностите на Киев. Сякаш октомври 2023 г. връща лентата към събития от март 2022 г. Даже някои от военните кореспонденти на световните медии са същите, както става ясно от репортажите им.

Същите разкази на обезумели от болката хора, които с мъка намират думи, за да разкажат какво е сполетяло близките им. Как отнякъде са нахлули въоръжени до зъби лица с черни качулки и са устроили истинско клане. Нахлувайки в къща след къща, за да убиват без милост и пощада. Четиридесет избити еврейски деца. И над двеста по-възрастни израелци.

И както преди година в Буча – мародерства и грабежи. От банковите карти на жертвите тутакси са прехвърляни пари в други сметки. А през смартфона на възрастна еврейка от кибуца е качена снимка на екзекуцията ѝ в нейния собствен фейсбук профил. За да се знае и помни! За назидание на близките ѝ и на всички останали.

Същото се случва в събота, 7 октомври, и на музикалния фестивал „Супернова“ в пустинята край кибуца Реив. На рейв партито са се стекли и туристи от цял свят. В един момент музиката спира, а командоси в маскировъчни облекла започват да стрелят по танцуващите младежи, сякаш са мишени от компютърна игра. Безследно изчезнали са над стотина души.   

Терористите на „Хамас“, извършили всички тези зверства, записват с телефоните си видеа, на които се вижда как влачат за косите момичета като своя плячка. Както в най-непрогледната нощ на варварството.

Каква война е това?

Трудно е да се каже. Това не е бойно поле. Вече няма фронт и тил, воюва се срещу цивилното население, погазени са всички установени норми. Войната на „Хамас“ е война срещу държавата Израел, но това не е „териториална война“ – за завоюването на едни или други земи. Това е „етническа война“, в която противникът (евреин) трябва да бъде „изтръгнат от корен“. Ето защо с такава жестокост се избиват деца, жени, мъсти се на старци…

Ако превъртим лентата назад, оживяват „военните хроники“ на големия писател Василий Гросман, евреин, родом от Украйна, описващ вцепението си в Бабий Яр, където „мъртвешкият танц вплита в кървавия си хоровод старци и пеленачета“ (Василий Гросман, Писател на война, под редакцията на Антъни Бийвър и Люба Виноградова, „Изток Запад“, 2022).

Хиляди километри и над осем десетилетия делят клането в Бабий Яр от това в Кфар Аза край Газа. И най-страшното е да видим как събитията се повтарят, как човеконенавистничеството пак взима връх.

Твърде много неща се вместват в едни и същи кървави рамки. Спомняте ли си как преди години терористите от ИДИЛ пуснаха в мрежите видео, в което „бойци“ с черни качулки играеха на футбол с отрязани глави на заложници? Каква война е това? Спомняте ли си трагедията със заложниците в парижката зала „Батаклан“ през 2015 г., където 90 души, млади хора, бяха избити от извергите на „Ислямска държава? Каква война е това? С кого и в името на какво?

И кой стои зад всичко това?

Жил Кепел, един от най-големите анализатори на близкоизточната политика, е твърдо убеден, че кръвопролитията на тази „Симхат Тора“ в Израел са резултат на дълго и грижливо обмислян план, поставящ си дългосрочни цели.

Организация като „Хамас“ има омразата, но няма подготвеността да го приведе сама в действие. Планът донякъде напомня за някои от операциите на „Ислямска държава“, провеждани в Европа, но никога подобно нещо не е било извършвано на територията на Израел. Следователно онзи, който е планирал акцията, е разполагал с достатъчно информация за възможен пробив в „южния сектор“ на еврейската държава, както и за засилващото се напрежение на север, от Ливан, откъдето идват атаките на „Хизбула“.

Това може да бъде само Иран, категоричен е Кепел, доколкото Техеран от дълго време дърпа конците в „оста на палестинската съпротива“. Иран е особено обезпокоен от тенденцията за сближаване между Саудитска Арабия и Израел, очертаваща се на хоризонта. Първите посещения на израелски министри в саудитското кралство са вече факт, заговори се и за установяване на дипломатически отношения между двете държави, което би означавало коренна промяна в близкоизточната политика.

Израел вероятно би се отказал да строи още селища по Западния бряг, срещу което саудитците биха преустановили финансирането на радикалните групировки. Вашингтон пък предложи построяването на нова транспортна система от пристанища и железници, които да свържат Индия със Саудитска Арабия, Йордания и Израел, както и с някои европейски пристанища. Колосален проект на стойност 17 млрд. долара, който би трябвало да ускори стоковите потоци от Азия към Европа с 40% – нещо, което определено пък не е в интерес на Китай.

Ето защо целта на терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел е да върне всичко десетилетия назад. Ако Иран е „координаторът“ на кланетата на евреи, извършени от „Хамас“, най-вероятно „Хизбула“ е подготвена да атакува еврейската държава при евентуална израелска сухопътна операция в Газа. Което означава Близкият изток отново да стане арена на големи кръвопролития.

Движещият мотив на Иран е ясен – освен геополитическата мегаломания в дъното на всичко е първичната ненавист към евреите и тяхната държава.

Но прави впечатление дългото „замълчаване“ от страна на Москва. Едва вчера Владимир Путин се появи и заговори за „мирен план“, от който Русия щяла да бъде част, без обаче категорично да осъди зверствата на „Хамас“. Зад всичко това – според Путин – се криел провалът на Съединените щати. Нито дума на съпричастност към страна, в която живеят милиони руски евреи. И на финала – покана към лидера на „Фатах“ Махмуд Абас да посети Москва.

Едно мащабно кръвопролитие в Близкия Изток в момента обслужва интересите на Русия с оглед на затегналата се война в Украйна. Москва разчита да отклони вниманието от водената от нея война, както и потрива ръце при мисълта, че част от ресурсите на Запада, които биха отишли  към Украйна, сега ще бъдат пренасочени към Израел. Кръчмарските сметки на Кремъл са повече от ясни. Но те не отчитат една важна формула на Ицхак Рабин, която продължава да е в сила в израелската политика – да се сражаваш с тероризма, все едно че мирният процес не съществува, и да ковеш мирния процес, все едно че тероризмът не съществува. Уроците от войната от Йом Кипур – продължила 20 дни през октомври 1973 г. и то с победа на Израел при числено превъзходство на съседните арабски държави – също не бива да се забравят.

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши социални науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на четиритомника с есета на Георги Марков и на неиздадените ръкописи на Иван Хаджийски. Дългогодишен хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на книгите: "Пропуканата България" ("Хермес", 2015), "Българската дилема"("Хермес", 2017), "Спомнена София" ("Рива", 2021, отличена с Наградата на София за литература), "Бленувана София" ("Рива", 2022), "Има такава държава" ("Хермес", 2023), "Незабравена София" ("Рива", 2023)

Свързани статии

Още от автора