0
1040

С грижа за истината

Ромското приобщаване през последното десетилетие

„Грижа за истината – срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация“ е заглавието на нов сборник, достъпен свободно онлайн на български и английски език. Изданието е продукт на съвместната работа на експертен екип от четирите партньорски организации – Фондация С.Е.Г.А., Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Фондация „Рома-Лом“ и Центъра за изследване на демокрацията.

Автори и съавтори на текстовете в книгата са едни от водещите дългогодишни изследователи по темата: Ралица Сечкова, Росалина Тодорова, Лилия Якова, Румян Сечков, Люба Батембергска, Емануил Георгиев и Николай Кирилов. Включените доклади и анализи засягат теми като представяне на многопластовия състав на ромските общности; очертаване на актуални медийни тенденции вътре в тях; отличаване на основните медийни клишета по отношение на ромите в България, въз основа на които се тиражират и фалшиви новини; наблюдение върху механизмите и каналите за разпространение на медийна враждебност и дезинформация срещу ромите; достоверни факти, оборващи най-често срещаните митове; добри практики и стратегии за противодействие както вътре в ромските общности, така и в по-цялостния обществен контекст.

По повод издаването на сборника и изводите от него разговаряме с д-р Румян Сечков, директор на фондация С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи, който работи от 1993 г. за устойчивото общностно развитие на ромското етническо малцинство като експерт, консултант и изследовател.

Като изследовател и експерт вие познавате отблизо ситуацията в ромските общности в България и Европа вече над двайсет години. Като че ли медийният интерес към темата обаче отслабна в последните години, особено с началото на бежанската вълна от Сирия, и се сведе до единични, гръмки скандали, особено около избори. Но какво се случи с процесите по интеграция на ромите през последните десет години, които са най-видимите промени и успехи и кои остават водещите слабости и трудности?

Румян Сечков: Да, на пръв поглед интересът към темата за ромското приобщаване през последните години все по-рядко се среща в медийното пространство в България. И това не се дължи на изместването ѝ от по-важни и атрактивни теми в този сегмент, каквито са бежанските вълни, а през последните месеци – руското нашествие в Украйна. Намаленият интерес по-скоро се дължи на липсата на каквото и да е раздвижване на политики и дейности, насочени към развитие ромските общности. Не че преди това се е случвало нещо сериозно, но поне имаше определени инициативи, като Десетилетието на ромското включване, което започна от България през 2005 г. и което след това завърши безславно. Дори през последната година на перманентни избори ромите не бяха отразени като топ новина за купуване и продаване на гласове или други скандали. Това се дължи може би на факта, че политиците най-после разбраха, че ромският вот играе минимална роля при парламентарни избори.

Единствено националистическите формации от типа на ВМРО през последните години се опитваха да повишават интереса към себе си, като разиграваха „ромската карта“ и опасността от „циганизация“ на страната. Разработената от тях „Концепция за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос в Република България и мерките за реализацията им“ беше внасяна на няколко пъти за разглеждане и приемане от правителството на Борисов, но така и не видя бял свят, въпреки заплахите на Каракачанов, че това може да доведе до падане на кабинета. Стана ясно, че макар и да не се интересуват от съдбата на най-голямата етническа общност в страната, политиците не могат да си позволят да приемат фактически нацистки документ, който ще бъде атакуван на ниво Европейски съюз и само ще ги „изложи пред чужденците“.

Отново на въпроса: през последните десет години не се е случило нищо положително, инспирирано от държавата, което да е довело до развитие на интеграционните процеси сред ромските общности. Процесите се развиват по своя естествен път, стимулирани от някои граждански организации. В унисон с развитието на българското общество като цяло ромите също извървяват своя път, защото те са част от това общество. Един пример: през последните десет години процентът на ромите със средно образование се е удвоил, а на тези с висше образование се е увеличил шест пъти. Това е естествен процес за компенсиране на изоставането на общността, натрупвано през цялото време на третата българска държава, но ще са необходими десетилетия целенасочени, включително и от държавата усилия, за да се преодолеят неравенствата спрямо останалата част от нашето общество.

Как тези процеси се съотнасят със случващото се в други държави на Балканите и Европа?

Ако това ще ни успокои, България не се различава особено много от другите държави с висок процент ромско население. В редица направления ромите в България изпреварват своите събратя. В сферата на образованието например българските роми са значително по-напред в сравнение с всички останали в Европа. Целенасочени политики за развитие на ромите имат сравнително малко страни и те в повечето случаи са в отделни сектори. Например през последните повече от трийсет години в Испания се провеждат целенасочени политики в областта на жилищната десегрегация на ромите. И това не е механично извеждане от обособените квартали, а е свързано с дългосрочна социална работа за интегриране в новата среда. Дейностите са обезпечени финансово от автономните области и от централния бюджет и само малка част се дофинансира със средства от ЕС. У нас е точно обратно – ако има целенасочени мерки, то те са 100% със средства от ЕС.

Въпреки че ромите са най-голямата етническа общност/малцинство в Европа и са признати за такова от структурите на ЕС, на ниво държавна политика не се работи адекватно и дългосрочно за развитие на ромите с цел изравняване на нивото с останалата част от населението. В различните държави на Балканите и в Европа, разбира се, ромите живеят по начин, предопределен от историческото развитие на съответната страна и регион. В повечето държави липсват такива огромни обособен квартали, каквото има у нас. В Испания не говорят ромски, защото в късното Средновековие това се е наказвало със смърт. Същото се отнася и за Унгария. Но навсякъде те са на най-ниското стъпало на обществения живот и без целенасочени усилия на държавно ниво шансът за изравняване с останалите е невъзможен.

Наскоро публикуваният сборник „Грижа за истината“ оглежда темата за ромите, фалшивите новини и медиите от различни ъгли. Кои са най-често срещаните стереотипи за ромите, въз основа на които се тиражират фалшиви новини, и защо те не са верни?

Отрицателните стереотипи, насочени към ромите, постоянно обрастват с най-различни митове, основани на фалшиви новини и дезинформация. В отделните исторически периоди имаме и различни митове. В Османския период в българските села са допускани да влизат единствено жените на номадстващите роми, и то през деня. Целият катун се е разполагал извън селото, защото изглеждало опасно непознатите да нощуват вътре в него. Смятало се, че те носели зли сили, които се развихряли особено през нощта. В наше време митовете носят съвременни измерения и се отнасят основно до неща, които засягат мнозинството. Основата, върху която се градят, е, че ромите са в тежест на обществото и държавата, защото са паразити: не искат да учат; не искат да работят; крадат електричество и най-важното – източват социалната ни система. Всичко това можем да го видим и в т.нар. концепция на ВМРО. Там има и още една „опасност“, може би най-голямата според ВМРО – след 20–30 години ромите щели да ни превземат, защото ще станат повече от нас, българите, следователно ще станем „циганска държава“.

В отговор на натрупаните негативни стереотипи и страхове беше иницииран проектът ГРИЖА ЗА ИСТИНАТА, съфинансиран от Програма „Права, равенство и гражданство“ (2014–2020) на Европейския съюз и реализиран в партньорство от Фондация С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи (водещ партньор), Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Фондация „Рома“-Лом и Център за изследване на демокрацията. Пълният текст на книгата може да бъде намерен на сайта на Фондация С.Е.Г.А. на български и на английски език.

В книгата тези митове са описани подробно. Много аргументирано e подходено и при тяхното развенчаване. За целта са използвани статистически данни от НСИ и Евростат, официални отчетни доклади на съответните министерства, социологически проучвания, поръчвани от Световната банка, ПРООН, УНИЦЕФ, МТСП и други. Изводите на авторите от С.Е.Г.А. се опират на гореизброените източници и са съчетани с техния експертен опит от работата с ромски общности, проучвания на медии и социални мрежи.

Само един пример, засягащ една от най-болезнените теми – източването на социалната ни система. Трудно ще намерим хора, които не са убедени, че ромите – всички или почти всички, вземат социални помощи, които хич не са малки – според някои медии отпреди година, те достигат до 1500 лева. От годишните доклади на Агенцията за социално подпомагане обаче е видно, че за 2021 г. месечни помощи са получили 22 936 души. Дори да приемем, че всички получатели са роми, а това не е така, при значително над 400 000 роми, живеещи в страната, се оказва, че под 5% от тях получават социални помощи. А сумите на месец са под 100 лева. За да ги получат, хората трябва отработят обществено полезен труд – 14 дни по половин ден.

Как самите ромски общности използват медиите, откъде си набавят информация и каква роля играят социалните мрежи в този процес?

Според качественото проучване за нагласите на ромските общности „Медийни и онлайн наративи, фалшиви новини и тенденции за дезинформация, засягащи ромите в България“, разработено от ЦИД и публикувано в книгата „Грижа за истината“, през последните години основен източник на информация са социалните мрежи, следвани много по-назад от телевизиите с национален обхват. Много са малко тези, които разчитат на аналитични електронни медии или сайтове. Именно затова проектът, чрез който бяха обучени местни активисти, медиатори и учители за разпознаване и противодействие на фалшивите новини и разпространение на наученото сред хората от обособените ромски квартали, е толкова актуален. Безкритичното приемане на всичко, което се прочете, води до сериозно изкривяване на представите за заобикалящия ни свят и понякога до негативни резултати.

Самите роми засегнати ли са от фалшиви новини? Каква недостоверна информация стига до тях най-често и по какви канали?

Както всички български граждани, ромите също са засегнати от фалшивите новини. Има обаче и редица специфики. Знаем, че в затворените общности, каквито са обособените ромски квартали, новините се разпространяват и по вътрешни канали – от човек на човек. Така информацията се променя –фалшивите новини могат да задълбочават своето влияние или да бъдат отхвърлени от критично мислещи хора в общностите. Лидерите в ромските общности играят ролята на авторитетни разпространители. Затова е важно те да получат съответни знания, за да могат да отсяват фалшивите новини и при разговори с хората да ги напътстват.

За съжаление, в обособените квартали често се разпространява целенасочена невярна информация, която води до напрежение, а в някои случаи и до конфликти. Всички помним ситуацията в Сливен, когато ромите от квартал „Надежда“ в рамките на половин час прибраха децата си директно от класните стаи, защото бяха „уведомени“, че ще им бъдат отнети. Но до този акт се стигна след продължителна кампания срещу стратегията за закрила на детето и как ромските деца ще бъдат отнети и дадени за осиновяване от норвежки гей двойки. Любопитно е, че същите източници на дезинформация сега разпространяват руска пропаганда как „украинските нацисти“ преследват, малтретират и убиват роми във фронтовите градове на Украйна. Същите източници работеха активно и срещу имунизациите по време на ковид пандемията, те обясняваха, че това е „обикновено грипче“, а чрез ваксините хората щели да получат тежки увреждания, да бъдат следени и зомбирани. Въпреки усилията на здравните медиатори, които имат висок авторитет в ромските квартали, фалшивите новини, свързани с пандемията, намираха добра почва сред населението там.

Румян Сечков е директор на фондация С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи, и е неин съосновател. Работи за устойчивото общностно развитие на ромското етническо малцинство от 1993 г. Член е на Националния съвет по етническите и интеграционни въпроси към Министерски съвет. Участвал е като ръководител, координатор и консултант при разработването и изпълнението на проекти, подкрепени от ФАР Лиен, ФАР Демокрация, Световната банка, Оксфам-Новиб – Холандия, Чарлз Стюарт Мот – САЩ и др. Той е доктор по съвременна история, има над 20 публикации, изследващи културата, историята и съвременното развитие на ромите в България, а също анализи на изпълнението на политиките, насочени към ромското включване.