0
698

С какво започва Родината

вит

В продължение на няколко месеца светът наблюдаваше с изумление украинците, които отстояваха европейската интеграция на своята страна и пееха държавния си химн на Майдана. Днес в центъра на вниманието са други жители на Украйна – те смъкват флаговете на своята страна от административните сгради и ги заменят ту с руски флагове, ту със знамената на новопровъзгласили се формирования.

От политическа гледна точка съществува опасност от разкол. От съветска гледна точка това е цяла катастрофа, загуба на територия, по същество – загуба на Родината. Важно е обаче всички да разберат с какво в края на краищата започва тази Родина. От времето на Руската империя, а след това и в Съветския съюз, нас ни учеха да мислим, че Родината е територия, ресурси, поля, заводи и количество хора. Това не е истина. Територията може да бъде Родина само за тези, които всъщност нямат никаква Родина – именно за това песента „моят адрес не е дом, нито улица“ би могла да възникне само на руски език и само в Съветския съюз, никъде другаде, защото жителите на СССР са приучавани съзнателно да мислят, че те са у дома навсякъде, което ще рече – никъде.

Родината е цивилизационна общност. Тя може да е малка, а може да нарасне с времето. Данте е бил емигрант, злочест изгнаник. Но той е бягал само от Флоренция в Равена – съвременните италианци преодоляват това разстояние без да се замислят за цивилизационните граници. За съвременниците на Данте обаче бягството в Равена е истинска катастрофа, разлъка с родната земя. До появата на италианската цивилизация ще минат столетия, а дотогава италианците ще тъгуват по изгубения рай всеки път когато се преселят в близкия град, от ломбардския Милано в емилиянската Болоня – днес между тези градове циркулират електрически влакове.

Съществува и още по-впечатляващ пример за Родина, даден от евреите. По време на изгнанието „портативно отечество“ на евреите била Тората, религиозната традиция – били нужни векове на просвещение, за да може редом с това „портативно отечество“ да възникне настояще, проправящо си път на географските карти, но всъщност базирано на религиозната памет на народа. Днес ние сме свидетели на най-голямото историческо чудо, раждането на нова цивилизация – украинската. Струваше ни се, че процесът на формиране на цивилизациите на европейския контитент е завършен, че всичко е установено в съществуващите граници.

Но се оказа къде, къде по-сложно. Границите на съюзните републики на СССР са прокарвани именно с намерението да не възникват никакви нови цивилизации. Да няма „нито дом, нито улица“ – и дори след краха на съветската империя този подход се оказа ефикасен, оказа се, че е привързал задълго бившите републики към московската колесница. Неслучайно дори по времето на Съюза смятаха балтийските страни за „отрязани“, защото ги бяха анексирали след формирането на страната и не успяха да унищожат тези малки, но твърдоглави цивилизации. Оказа се, че украинците, първи сред руските сателити, са узрели за собствен цивилизационен проект. Не етически, не политически, не културен, а именно цивилизационен. Именно затова Майданът обедини хора от различни националности, говорещи на различни езици. Именно затова кримските татари, например, подкрепиха Майдана, а мнозинството рускоезично население на Крим – не. Защото родина на кримските татари е цивилизацията на Крим и те разбират за какво протестират украинците. А родина на мнозинството кримчани е същият този Съветски съюз, в който те получиха възможност да се върнат. Затова те не можаха да разберат какво всъщност се случи в украинската столица, това не могат да разберат и много руснаци, привикнали да обичат онова, което им предлагат началството и телевизията.

Сега вече е ясно, че в края на краищата Украйна би могла да се състои именно в границите на украинската цивилизация или да изчезне. Ясно е и друго: през изпитанието на цивилизационното строителство ще бъдат принудени да минат и другите бивши съветски републики и най-тежко от всички ще бъде на Русия. Защото тогава, когато трябваше да направи избор в полза на обръщането към цивилизацията – неслучайно в Москва заговориха за „руския свят“, – Кремъл тръгна по обичайния път на териториалната експанзия и насилие. Стана ясно, че никакъв „руски свят“ като цивилизационна общност няма да възникне, че Русия на Херцен, Толстой, Чайковски, Бродски и Сахаров за пореден път е загубила империята на „зелените човечета“.

Сега тази загуба е двойно опасна, защото вътре в самата Русия се формираха самодостатъчни цивилизационни проекти – татарски или кавказки, още сега способни да се надигнат срещу тази тесногръда етническа и културна самозатвореност на отделната нация. Руската държавност трябваше да предложи на своите граждани универсален привлекателен проект, способен да се конкурира с цивилизационните проекти на регионите. Вместо това с присъединяването на Крим Владимир Путин просто начерта схема, по която в бъдеще ще се разпада и самата Русия – страната, която винаги много е искала да бъде целия свят, но цивилизация за своите жители така и не стана.

Виталий Портников е украински журналист и публицист, наблюдател на Радио Свобода. Текстът е публикуван в сайта на Радио Свобода.

На главната страница – Владимир Путин свири на роял песента „С чего начинается Родина“.