0
8380

С поглед към бъдещето

Разговор с диригента Светослав Борисов, който е в ръководството на театъра на Магдебург

Светослав Борисов, източник lvivmozart.com

През юни музикалният живот по света започна да се завръща на сцената. Потърсих диригента Светослав Борисов, за да науча какво се случва в Германия и в театъра на Магдебург, в чието ръководство той е.
„Намирам се в Магдебург. Репетираме „Карнавал на животните“ на Сен-Санс. Ще го изпълним на два концерта за нашата по-млада публика. В тези нелеки времена търсим начин да се завърнем на сцената и в новата реалност и нормалност. Започнахме в края на май с клавирни вечери – пиано със солисти – инструменталисти или певци.“

Видях в програмата ви, че през март са били планирани два интересни спектакъла – „Махагони“ на Вайл и „Ромео и Жулиета“ на Гуно, които са отложени за новия сезон. Подготвяте ли ги вече?

Подготвяме ги. Много ми е тъжно, защото, що се отнася до „Махагони“, ние осъществихме цялата подготовка, на 12 март изсвирихме и генералната репетиция, която беше отворена за спонсорите. На 14 март трябваше да е премиерата, но вечерта на 13-и обявиха забрана за публични събития. С колегите се шегувахме, че все пак сме си направили премиерата. Мъчно ни е, защото това произведение не се изпълнява често. Ние положихме много усилия, енергия, желание и труд. Отложихме го за сезон 2021/2022, защото никой не знае какво ще се случи през септември, не се знае до каква степен нормалността ще се завърне. Става дума за голям оркестър, хор – продукцията е мащабна. „Ромео и Жулиета“ ще се състои през октомври. Режисьор е нашата директорка Карин Стоун. Премиера ще има, но в момента преработвам партитурата, за да я изпълняваме с по-малък оркестър – вместо за двоен дървен състав да бъде с по един инструмент, вместо четири корни – две корни и т.н. Предстои ми интересно лято.

По време на карантината вие с какво се занимавахте?

След като се абстрахирах от това да се ядосвам, че нещата скоро няма да се случат, след първоначалния шок започнахме да обмисляме плана за сезона. Имаше много театри в Германия, които направо отказаха да се завърнат през този сезон. Ние решихме да сме по-гъвкави. Изчакахме, за да можем да реагираме и да решим кое как да разместим, за да успеем да се вмъкнем в някакви параметри според правилата. Искахме да сме максимално позитивни. Освен това обмисляхме следващия сезон и следващите заглавия.

Какви са задълженията ви като първи диригент и заместник-генерален музикален директор?

Имам моите концерти, но и административни задължения. Участвам в подготовката на плановете на театъра, в кастинги за солисти, както и във всичко, което съпътства ръководенето на един театър в екип.

В германските театри има много българи. При вас как е?

Да, бях приятно изненадан. Дори на моя конкурс, който беше цял спектакъл, в паузата дойде една българка, цигуларка в оркестъра. Имаме хористи българи. Заместник директорката на балета е българка – Олга Илиева. Гостува ни Камен Чанев за „Аида“. Аз дирижирах и се получи много хубав спектакъл.

Преди Магдебург бяхте във Варненската опера.  

Пазя много хубави спомени от тези години. Варна ми даде много възможности за изява, направих много хубави заглавия, които допринесоха за моето развитие. Нашето партньорство и приятелство продължава. За това лято е планирана „Аида“ в Летния театър на 20 август, аз ще дирижирам. Това са плановете, можем да погледнем по-ведро към бъдещето.

Биографията ви е много богата. Къде другаде сте имали по-дълги ангажименти?

Имах тригодишен ангажимент в Бохум, но там беше за симфоничен оркестър.

Щом сте избрали Магдебург, значи ли, че операта ви привлича повече?

Труден въпрос. В Магдебург имаме много симфонични концерти през сезона и отделно фестивални изяви само със симфонична музика. Но няма да скрия, че операта ми е слабост. Много обичам театъра, работата с певците и се радвам, че успях да намеря къде да осъществя и тази любов. 

Кои бяха преподавателите, които ви дадоха криле да се обърнете към операта?

Имам много преподаватели и съм благодарен на всеки от тях. Изборът на операта е интуитивно мой, но ме подкрепяше маестро Борислав Иванов, който ми подаде ръка за Варна. В майсторските класове на Ралф Вайкерт, Курт Мазур, сър Роджър Норингтън съм работил и оперни произведения.

Театърът в Магдебург има много богат репертоар – опера, оперета, мюзикъл, съвременни творби. Скоро сте дирижирали „Ванеса“ на Барбър.

Стремим се да не оставаме само в класическия репертоар. Мисля, че и за публиката това е интересно и притегателно. Ето например „Ванеса“ – рядко изпълнявана и много красива опера. Запознах се с нея тук. Вложихме много труд. Получи се страхотна постановка. Ще цитирам режисьорката Карин Стоун, която каза: „Колкотж и интересна „Тоска“ да направим, никога на премиерата няма дойдат 25 критици, както дойдоха за „Ванеса“. Имаше хора от цяла Германия, от Франция и от много други европейски държави. Привлякохме и публика, и специалисти.

Каква е системата ви за работа с публиката? Или в Германия проблем с публиката няма.

Публиката трябва да се обгрижва, където и да се намираме. Не можем да лежим на стари лаври. Работи се много за младата публика. Имаме различни формати за подрастващи, за ученици, за деца. Това, което ми направи впечатление, когато дойдох тук, беше начинът на работа. Винаги имаме по една оперна постановка за деца. Бях възхитен от това, което видях. Първата постановка от тази серия, която гледах, беше „Кармен“. Всичко беше толкова добре организирано: предварително в часовете по музика децата разучиха хоровете от „Кармен“, за да станат част от спектакъла. По време на представлението диригентът се обръщаше към залата и дирижираше децата, които пееха. Така публиката се приобщава от най-ранна възраст.

Освен това поддържаме разнообразен репертоар – и Вагнер, и Рихард Щраус, и Курт Вайл, и съвременни опери, но и класически заглавия. Балетът е много обичан в Магдебург. Спектаклите са разпродадени много преди датите на представленията.

Вие балет дирижирате ли?

Да. Често дирижирам „Лешникотрошачката“ – любимо заглавие по Коледа, което възстановяваме отново и отново, въпреки че тук сме на сезон и не повтаряме заглавия от предишния. Планирано е да дирижирам „Пахита“.

Да ви попитам и за симфоничните концерти.

Имаме планирани десет концерта през сезона, но всеки един от тях се свири по два пъти, отделно по различни поводи има допълнителни концерти. Репертоарът е богат. През февруари в програмата на един от концертите ми е Фантастична симфония. Щастлив съм, че и тази година продължих сътрудничеството си с цигуларя Емануел Чекнаворян, лауреат на много конкурси, вече свири с най-големите оркестри и на най-големите сцени по света – Лондон, Париж, Виена и … Магдебург.
Освен гостуващи солисти, каним и диригенти. Почти във всеки симфоничен концерт има солисти и пет от тези десет концерта се дирижират от гостуващи диригенти.

А в театъра освен вас колко други диригенти има?

Ние сме трима, но отделно имаме корепетитори, които имат в договора си клауза за дирижиране. Те поемат обикновено по-малките или детските концерти, както и операта за деца.

Често се коментира времето, което се отделя за подготовката на една оперна продукция. При вас има ли някакъв стандарт?

С гордост мога да кажа, че не падаме под шест или седем седмици. Преди това певците и съставите са подготвени с индивидуални часове. Това е времето, в което започва работата с режисьора, а след това оркестровите и ансамбловите репетиции.

Освен нашата интендантка, която е режисьор, всички останали режисьори са гости. Всеки идва с концепцията си. Имаме и традиционни, но и екстравагантни, модерни постановки. Но важното в случая е да се запази сюжетната линия, да се запази творбата в нейната цялост и замисъл. Например „Катя Кабанова“ беше доста ексцентрична. Така е и с „Махагони“. Определено постановките ни са цветни. Наши гости са били Дитрих Хилсдорф – едно много известно име в Германия. Карин Стоун също е сред тези имена. Тя беше интендант на операта в Грац, когато аз учех там, така че съм гледал нейни постановки още тогава. След това тя замина за Америка и сега сме заедно в Магдебург.

Имате ли покани от други театри? Остава ли ви време?

Да, за радост, пък и договорът ми е такъв. В Германия всичко е уточнено и разписано. В сезона имам четиридесет дни за гостувания, ако не нарушавам плана на театъра. Имам свободни периоди и различни покани. За съжаление след март доста от тях не се осъществиха.

Светослав Борисов (род. 1978) е завършил музикалната академия в София, а след това Университета за музика и театрално изкуство в Грац. Посещавал е майсторски класове на Курт Мазур, Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинк, Хесус Лопес Кобос, сър Роджър Норингтън и др. Като студент е главен художествен ръководител на симфоничния духов оркестър на Грац и на смесения хор „Хуго фон Монфорт“. В Грац основава и камерния оркестър Con fuoco. През 2007 г. печели конкурс за главен художествен ръководител на оркестъра на Техническия университет във Виена. Получава покана за постоянен диригент на камерния оркестър Шьонбрун във Виена, както и за асистент-диригент в оперния театър в Клагенфурт. Следващата престижна длъжност е диригент на Варненската опера от 2012 г., където прави едни от най-ярките си оперни продукции. И днес винаги, когато е възможно, Светослав Борисов гостува във Варна, където е завършил музикалното училище. Бил е диригент на Симфоничния оркестър на Бохум. Гостувал е на много оркестри, сред които са Камерният оркестър на Лозана, оркестър „Бетовен“ в Бон, Датския национален симфоничен оркестър, Бранденбургските симфоници и др. От 2016 г. е в Магдебург. Първоначално подписва договор за три години, впоследствие той е продължен до лятото на 2022 г. 

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияНова музика, постмодернизъм или постхуманизъм?
Следваща статияЕдно стъпало по-нагоре