0
907

Тази наша болезненост

Марианна Георгиева, „Изход“, Издателство за поезия ДА, С., 2019 г.

Не тръгвайте към тази книга, ако искате да сте в светлата страна на живота, изразена с красиви думи и звучна мерена реч. Но ако искате не просто да прочетете, а да почувствате силата, с която добрата поезия може да „изкаже“, може да изрази болезненото, онова, което дори не съзнаваме, че носим у себе си, да разпъне на кръст човешкото, света, в който днес искаме или не, живеем – това е книга за вас.

Марианна Георгиева е поетеса, която има свое лице, намерила е своите теми, своя език и смело ги предлага на читателя. Казвам смело, защото това е поезия, която тотално оголва човека и неговия свят. Той – като „одрано животно“, всички ние – като „голи, зъзнещи…“, с „кървящи тела“, неясно накъде вървящи, лутащи се, като слепци без дрехи…

Трудно е да се намери изход в този живот, живот на „пленници, изгнаници, бегълци“. Много силно е това усещане за трагична безизходност, за ад, който обаче е вътре, в самите нас. Същевременно в света на „Изход“ човекът не се оставя, неговото тяло „бръмчи тревожно“, у него има някакво неистово желание да извади всичко от себе си, да се разкрие, да разбере къде е и кой е. И този човек е колкото днешен, толкова и предишен, и бъдещ.

И сега сигурно ще предположите, че лирическият глас изповядва всичко това, „вика“, „крещи“, болезнено, трагично, за да бъде чут. Не, тук той е някак отстранен, наблюдава и разказва, описва, регистрира. Това прави „реалността“ в стиховете още по-истинска, трудна за отричане, невъзможна за пренебрегване. В нея социалното, дори историческото днес ни се явява в голотата на своите травми, несправедливости, в своята измамност и безчовечност. Все едно къде си – има някакво единосъщие на местата в тази поезия, „географията“ на света не се нуждае от очертаване на граници. Времето не се движи с познатия линеен ход. То може да разменя места и лица, то може единствено да е „личното“ време на човека.

Но знаете ли, освен честността, болезнената дори до агресивност честност на тази поезия, в нея има и много, което остава между редовете. Там са споменът, крехкостта на обичта, простите всекидневни действия, които създават близостта, много има там. И поетесата го „прибира“ там, между редовете. Оставя ни, ако решим, да го потърсим. По един особен начин някои от стиховете в книгата са истински любовни. И това със сигурност е изход.

обич

о, бич, като гладна кучка смучеш каквото ти подадат, подаваш го,
светлината си играе с очите ти, орбитите им са бели кръгове,
тиктака времето и ти му се надсмиваш, казваш му – няма те,
аз съм се самосъздала, съзвездие, което избухва самотно и пада,
пада снегът, днес, през август ще празнуваме коледа, ще се родят нови
в копринената ти пола, о, бич, о, кучка, която обхожда историята
все едно че наглежда своите малки, вместо сукалчета има зима, вместо
времето имам име, вместо теб – сме ние,
ще се свиеш на кълбо, ще се превърнеш в кръг, ще се търкулнеш
в пухената завивка на пищна женска плът, която днес се продава на
аукцион в Сотбис, най-съвършеното нещо на света е приятелството
казваш си, после се обръщаш така, че на платното да видим само задника ти,
женските извивки, които крещят, че едно тяло все още е цяло,
много странно се получи – зимата стана лято, лятото се превърна в коледа,
аз се измених заедно с историята, историята ме измени, аз бях кучка
по време на перестройката, имах малки, които като плъхчета търсеха
да изгризкат смисъла, от очите им капеше мляко, така беше днес, вярно е

но ти ще оцелееш, а ние ще се променим

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияНезависимостта и свободното слово
Следваща статияПрофилактика