0
1830

Танго, изсвирено на кавал

Навръх св. Валентин Теодосий Спасов за първи път изсвири пред публика на кавал класическо аржентинско танго. Концертът бе в зала „България“ на фона на щрайх, брас, арфа и ударни от състава на Софийската филхармония и под диригентството на Константин Илиевски.

„Танго“ е новата концертна програма на Теодосий Спасов, в която влизат както съвсем непознати композиции, така и такива, които сме слушали в други негови проекти. Подготвят я заедно с диригента Илиевски от есента на 2016 г.

Интересна е хрумката фолклорен инструмент от Балканите да изсвири музика по чувствен танц за двойки, която идва от съвсем различна култура. Оказва се, че тази леко екстравагантна идея идва от бившата директорка на Софийска филхармония Светлина Терзиева. „Това изненада и мен, и Константин Илиевски, но аз си казах, че щом е хвърлена ръкавицата, трябва да изпълня за първи път в живота си танго“ – с усмивка споделя Теодосий и добавя: „Не е типично да се свири танго на кавал. Много е опасно! Но аз се постарах да прозвучи възможно най-близко до оригиналния начин на интерпретация. Да се свири танго – изисква отношение към стилистиката, защото иначе е много рисковано да се получи кич“. Всеки, който е чул вече Теодосиевото танго, ще се съгласи, че за кич и дума не може да става, а по-скоро за един наистина чуден музикален експеримент, който си заслужава да се чуе, а заслуга за това има и Свилен Симеонов, направил сполучливия аранжимент на композицията.

Освен аржентинския танц, по време на концерта прозвучаха още единадесет композиции, напълно различни по характер от заглавната. Цигански песни със сръбски и маджарски мотиви се редуват с по-пъргави, а след това и с напълно лежерни и омайни песни, с множество препратки към фолклора. Неравноделният такт е на почит почти през цялото време. По време на няколко пиеси, като в „Островът на козите“ например, инструменталният звук секва и добрата акустика на зала „България“ сговорчиво поема ехтящите вокали на Теодосий – на моменти наподобяващи планинец, който се провиква от единия баир към другия, в други – насечени, остри, сякаш тропащи вокали със срички като „така-так“. Отново в „Островът на козите“ цигулките пеят като същински гъдулки. Ако човек не седи пред оркестъра, а само слуша, трудно ще различи, че изсвиреното не идва от гъдулка, а от цигулка. В песни като „Омайно хоро“, македонската „Елена“ и още няколко други, мелодиката така сладко се лее, че слушателят получава усет не само за романтика, а и за гальовност. Дългите лъкове на цигулките, преливащи нежни ясни звуци, сякаш галят по главата. В „Хвърчило“ композиторът се е заиграл с оркестровата постановка и когато първите цигулки изсвирят своя рефрен, останалата част от щрайх секцията го повтаря като леко отекващо ехо с понижена динамика. Усещането е, че вятърът, носещ хвърчилото в небето, отнася и звука на тласъци все по-надалеч и все по-нагоре.

По време на репетицията диригентът Илиевски прави коментар към музикантите, че някои от тях слагат твърде много орнаменти на някои места в пиесата, а Теодосий контрира: „Нека слагат. Колкото повече, толкова по-красиво става“.

Нежните гальовни песни се редуват с пъргави, такива, които започват ударно и завършват с категоричен финал, подчертан винаги от тъпана и дайрето. Тогава и кавалът се движи изключително гъвкаво из ритмиката и почти през цялото време е доминиращ. За разлика от по-бавните песни, където на места напълно притихва, за да даде ход на оркестъра, включва се като акцент и допълнително подчертава нежния, а понякога дори леко тъжен характер на историята от звуци, която се носи в пространството.

И двете цигански песни носят тежест. В „Цигански танц“ се долавят елементи от румънския фолклор, и то по-скоро онзи по-маджарската част, където Румъния се доближава до Унгария. Gipsy song носи в себе си добре познатия мотив от „Бел кон“ на Влатко Стефановски – музикант, с когото Теодосий реализира програмата „Балканска треска“. Някои от композициите, които публиката припозна в „Танго“, са взети именно оттам, но както казва самият Теодосий, „сега звучат с променени темпа, с промени в конструкцията на пиесите, така че някои от композициите, слушани от публика преди, са неузнаваеми в този им вид“.

За бис музикантите изпълняват песен, която Теодосий Спасов е писал преди години за филма „Пазачът на мъртвите“. Това е и финалът – отново с нежен, омаен, но и леко тъжен кавал.

Засега „Танго“ и останалите нови композиции ще звучат само в концертен вариант. Очакваме скоро да бъдат записани, за да можем да изтанцуваме с подходящ партньор едно танго, изсвирено с кавал.