0
1192

„Танхойзер“: на живо от Метрополитън

t2
Фотографии: Метрополитън

След 11 години операта на Вагнер „Танхойзер“ се завърна на сцената на Метрополитън в известната постановка на Ото Шенк от 1977 г. На 31 октомври, събота, от 18 часа българско време спектакълът ще се излъчи директно от Ню Йорк.

Българската публика ще може да гледа „Танхойзер“ в Синема сити в София, в рамките на програмата на Метрополитън „На живо от Ню Йорк“. На диригентския пулт ще е музикалният директор на Метрополитън Джеймс Ливайн (освен „Танхойзер“ той ще дирижира и „Лулу“ от Албан Берг в новата постановка на световноизвестния южноафрикански артист Уилям Кентридж – публиката на сателитните прожекции ще я види на 21 ноември 2015 г.).

Водещият Вагнеров тенор Йохан Бота е в главната роля на рицаря – странстващ певец и поет, който се лута между две жени и две противоположни представи за любовта. На сцената на Метрополитън Йохан Бота си създава име на водещ Вагнеров изпълнител с ролите на Валтер от „Нюрнбергските майстори певци“, Зигмунд от „Валкюра“, както и в главната роля от „Лоенгрин“. Като Елизабет, която загива в скръбта си по любимия, излиза нашумялото холандско сопрано Ева-Мария Вестбрук. В Метрополитън тя дебютира през 2011 г. като Зиглинде във „Валкюра“. Участват още Мишел ДеЙънг (Венера), Петер Матеи (Волфрам), Гюнтер Гройсбьок (ландграф Херман).

t1

Точно 170 години ни делят от тази ранна опера на Вагнер, създадена, когато композиторът е на 32 години. Въпросите, които тя формулира, са екзистенциални: за любовта и еротиката, изкуството и живота, индивида и обществото. И в „Танхойзер“ Вагнер използва за своето либрето старогерманска легенда, в която вплита историята за минезингер, живял през XIII век, а прототип на героинята е св. Елисавета Унгарска – съпруга на ландграфа на Тюрингия, областта, където се намира замъкът Вартбург, място на действието в „Танхойзер“.

„Човек не се ражда Вагнеров певец, обяснява Йохан Бота в едно от интервютата си (der-neue-merker.eu). Трябва да се влюбиш в тази музика.“ И си припомня предупреждението, което отправил към него тенорът Джеймс Кинг: голяма кариера на Вагнеров певец се прави, ако умееш да отказваш. Вагнеровите партии не бива да се изпълняват преди да е достигната подходящата възраст.

Йохан Бота изпял своя първи Лоенгрин на 31 години, а дотогава овладявал оперите на Верди и Пучини. Съзнавал, че ако твърде рано изпее големите партии, кариерата му няма да продължи дълго. Решаваща роля за развитието му изиграва точният план, по който изгражда ролите си крачка по крачка и който спазва до днес. Според този план през 2017 г. му предстои дебют като Тристан в „Тристан и Изолда“ на Вагнер – на сцената на операта „Унтер ден Линден“ в Берлин с Баренбойм на диригентския пулт. Йохан Бота вече се подготвя за този дебют. Нужни са години, за да разучиш такава партия, да усвоиш текста и музиката, признава тенорът. Така е, защото той винаги започва от цялата партитура, а не само от своята роля. Освен това страда от легастения (смущенията при четене и писане от детска възраст), което също затруднява подготовката.

t3

„Преди 20-30 години оперните театри пропуснаха да привлекат нови Танхойзеровци и Тристановци. Днес съществува огромна празнина“, казва Йохан Бота. В света има четирима или петима души, които могат да ги изпеят. Йохан Бота е свидетел на много певчески съдби, започнали блестящо на сцената в Байрот и провалили се впоследствие. Защото – обяснява тенорът – изграденият по проект на Вагнер театър на Зеления хълм с аскетичните си дървени столове притежава съвършена акустика. „На тази сцена, разбира се, е лесно да се пее. Имаш чувството, че пееш в банята, има звук като ехо. Оркестърът може да свири, както иска, динамиката на сцената винаги е съвършена.“ Проблемите за солистите идват по-късно, когато трябва да овладеят огромните пространства на Щатсопер във Виена или Метрополитън в Ню Йорк.

„Когато казах на моя баща, че ще стана оперен певец, бях на 5 години и непрекъснато припявах на плочата на „Травиата“ с Анна Мофо и Ричард Тъкър“, припомня си Бота. „Затвори си устата най-сетне“, каза баща ми, а аз отвърнах: „Един ден ще пея така.“ По онова време Йохан Бота живее в Южна Африка, във фермата на своите баба и дядо, които снабдяват околността с мляко. На 10 години започва с уроците по пеене. След  казармата продължава в оперното училище в Претория. През 1989 г. излиза за пръв път на сцена в родината си, като Макс във „Вълшебният стрелец“ на Карл Мария фон Вебер. Една година по-късно пее в байройтския фестивален хор, следват Хаген, Дортмунд и Бон. От 1993 г. живее със съпругата си и двамата им синове във Виена, удостоен е със званието камерзингер.