0
258

Танцът, сладкият вкус на бягството

iFeel2©M.Jeanson_1
iFeel2, М. Беретини

Марко Беретини е хореограф и танцьор, негов ментор в Есен и Вупертал е била Пина Бауш.  Представлението му iFeel2 гостува на 11 октомври в ДНК. С него разговаря Мира Тодорова.

Марко Беретини е хореограф и танцьор, роден в Германия през 1963 г. Сериозният му професионален интерес към танца започва още през 1978 г., когато печели националния шампионат по диско танци. В следващите три години той участва в множество курсове и уъркшопове за джаз, модерен и класически балет. По-нататък в биографията му се появяват училището за съвременен танц в Лондон и Folkwangschule в Есен, където работи под ръководството на  Ханс Цюлих и Пина Бауш. В Есен и Вупертал той развива своето любопитство към немския танцов театър и през следващите 10 години е силно повлиян от творчеството на Пина Бауш. След дипломирането си като танцьор Беретини учи европейска етнология, културна антропология и театрознание в Университета във Франкфурт. През 1988 г. се премества във Франция и създава своята трупа *MELK PROD, с която прави над 25 представления през последните почти три десетилетия.

На 11 октомври 2016 г. от 19:30 ч. неговото представление iFeel2 ще гостува като част от програмата „Мигриращото тяло“ на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, в София.

Какво е вашето понятие за хореография?

Моето усещане е, че хореографията е изказване сама по себе си. Тя е политическо, поетическо, културно, телесно, емоционално и интелектуално изказване. Разбира се, хореографирането е и разговор между автора и публиката.

Преминали сте през много различни танцови стилове, започвайки с диско танци. Какво ви носи този опит в различни жанрове? Могат ли те да бъдат възприемани като инструменти за изразяване на нещо отвъд сцената?

Наистина, тези инструменти изразяват повече от това, което се случва на сцената. Сцената дори е последната спирка. Всички танцуват и има толкова стилове, колкото човешки същества на земята. Така че, бих повторил – танцът е начин на общуване. Владеенето на различни стилове прилича на възможността да говориш няколко езика – можеш да ги използваш само за работа, но можеш също да ги употребяваш, за да разбираш света, в който живееш.

Близо десет години от кариерата си сте посветили на немския танцов театър, а Пина Бауш е била ваш ментор. Какво взехте от нея? Какъв беше личният ви опит с нея?

Не е много лесно да се отговори на този въпрос. Пина изключително много настояваше на моята интуиция. Когато се питах нещо относно танца, Пина ми помагаше да си отговоря. Има хора, занимаващи се с танц, които изпитват трудности с разбирането на това как се изгражда движението, как да конструират или деконструират. Талантът на Пина, както и това, че се формира като хореограф и танцьор с преподаватели като Жан Себрон, Курт Йос, Ханс Цюлих, й позволяваше да плава във високите сфери на разбирането. Пина ме окуражаваше да се занимавам с хореография, независимо от това, че нещата, които правя, винаги са били „по-странни“. Тя винаги е била много щедра към моята работа и е гледала на нея с изключително приятелски и добронамерен поглед. Истинска социалдемократка, изчезващ вид. (усмихва се)

Всъщност танцовият театър се основава на силната немска традиция на експресионистичния танц (Ausdruckstanz), който мисли танца като носител/изразител на нещо същностно, цялостно и истинно – утешаващо и очарователно вярване от миналото. Как се отнасяте вие към това?

Вярвам, че танцът трябва да се развива заедно с обществото и епохата. Вече не мисля толкова много за това как е възникнал танцовият театър. За мен е по-важно да свързвам, без да деля танцовия свят на немски, американски, руски. Светът, струва ми се, се движи към огромно смесване на различни националности и култури. Абстракционизмът среща експресивността, реализмът среща сюрреализмът. Скоро ще има страхотно завръщане на работата на Джаксън Полак. (усмихва се)

Какви възможности за изразяване ви дава танцът, които други форми на изкуство не могат да ви осигурят?

Джон Касаветис казва, че 15% от филмите, които прави, са извън контрола му. Именно заради това обичам танца. Харесва ми липсата на контрол над всичко. Няма причина да създавам нещо, което мога перфектно да напиша или документирам. Ако мога да го направя по друг начин, няма смисъл да го танцувам. Танцът продължава да обяснява онова, което умът ми казва. Този диалог е ценен за мен. Откривам подобно отношение с музиката, но никога толкова ясно, колкото в танца.

iFeel2©M.Jeanson_2 (1)
iFeel2, М. Беретини

Представлението, което ще представите в България – iFeel2, е част от трилогия (засега). Каква е основната линия, които преминава през целия проект?  Какво продължава да се развива в него?

Онова, което се разгръща в iFeel, iFeel2, iFeel3 и скоро в iFeel4, е поставянето под въпрос на никога неприключващия цитат на Мартинус от Биберах[1]:
„Живея и не зная колко дълго,
ще умра и не зная кога,
движа се и не зная накъде,
чудя се, че съм щастлив.“
Тетралогията ми просто опитва да обсъди няколко аспекта на състоянията, през които човешките същества минават постоянно: чувството за свобода; разбирането, че изпитваш същото като някой друг; усещането за другите; усещането на другите към теб; чувството, че другите имат усещане за себе си.

Музиката е важна за вас. Имате собствена група Summer Music – име, което казва нещо много просто и ясно. Какъв вид музика искате да правите?

Правим музика заедно със Самюел Пажан. Създадохме тази група, защото сме приятели, защото работим заедно и защото резултатът от тази работа ни харесва, а за щастие, харесва и на определена публика. Бих могъл да говоря единствено от свое име – пеенето и свиренето ми носят много радост. Понякога мисля, че съм Дейвид Бауи, понякога – че съм Франк Синатра или Курт Вайл. Музиката ми позволява да мечтая. Summer Music е съвсем просто име, защото нямаме претенции да променяме света с музиката си. По-скоро създаваме музиката, за да споделим топлината, която тя носи за нас. Разбира се, музиката подхранва и танцовите спектакли, които правим. Експериментираме нови начини на драматургия с помощта на композициите ни.

Какво ви движи – буквално и метафорично? Какво в съвременния танц ви „говори“?

Може би звучи малко фалшиво, но от началото на моята танцова кариера, която започна с диско танци, можех да разпозная два основни фактора, които ме притеглят към движението. Първият, без съмнение, беше забавлението. Втората причина беше, че танцът за мен е начин да показвам света, който наблюдавам, който критикувам, който желая. Изпитвам сладкия вкус на бягството, когато затворя очи и танцувам сам.

Ако имах повече време, вероятно бих писал за някои трупи, стилове или представления, които са ми интересни, но трябва да призная, че много рядко има нещо в танца, което да ме развълнува или да ми даде тласък за нова работа. Понякога гледам представления, които частично отговарят на хореографски въпроси, които имам, но това не се случва често. Много повече ме вдъхновяват и вълнуват конкретни артисти, тяхното съществуване на сцената и това, което ме карат да изпитвам.

По какъв начин присъства работата на философа Петер Слотердайк във вашата работа?

Неговите книги ме вълнуват много. Прочел съм всички и всяка нова книга ми дава идея за сцена, разговор, танц, представление, тема. Книгите му ме вдъхновяват и в личния ми живот, който очевидно е изключително свързан с работата ми. Онова, което харесвам особено много в Слотердайк, е фактът, че пише това, което в моята глава е хаотичен, безформен облак. Той е достоен наследник на Ницше. Неговата философия, базирана на упражнения по самоусъвършенстване, ме привлича силно. Преди молех хората, с които работех, да четат книгите му преди да започнем даден проект, но почти никой не го правеше. Давам си сметка, че той е прекалено сложен. Макар да съм негов почитател, ми се налага да чета едно изречение по три пъти. Сега практиката ми е да прочитам новата му книга и да я синтезирам за изпълнителите, с които работя. Това се превърна и в начин на обменяне на политически и социални идеи, разговори за духа на времето, за състоянието на ума и сърцето. Слотердайк ми помага да направлявам работата си. Неговите книги са моята малка библия.

Като говорим за Библията – открих своето духовно щастие в две основни части на гностическата духовност: интуицията и самоусъвършенстването. Всеки мислител, философ, антрополог, творец, който разсъждава, работи и живее по този начин, е интересен за мен. Ето защо сред важните имена, които бих изброил, са Кришнамурти, Карл Густав Юнг, Петер Слотердайк, Ейми Гудман.

Кои са имената, практиките, интуициите за съвременния танц, които най-много ви интригуват?

Всички практики. Сигурен съм, че не принадлежа към Клуб-на-йогата-ще-реши-всичките-ни-проблеми, и все пак уважавам и този метод. Всеки движенчески опит носи нещо различно. Човек като Идо Портал, който идва от бойните изкуства, може да донесе нови идеи, които да бъдат използвани и в танца. Що се отнася до хореографите, трябва да призная, че дадени книги, филми или човешки опит ме вълнуват повече. Танцът, по някакъв начин, е огледало на обществото, така че няма вариант да се фокусираме единствено върху него. XXI век ще бъде духовен и холистичен, или няма да (го) бъде. (смее се)

Живеете в Централна Европа. Какви са преобладаващите усещания и мисли там, към които сте най-чувствителен?

Европа се движи към дясна политика и никак не съм радостен, че дъщеря ми ще трябва да се справя с подобен тип репресивни режими, за които като млад наивно мислех, че са приключили завинаги. Роден съм в Германия. Да виждам как Германия става отново толкова глупава, както и останалите европейски държави, е доста тъжно преживяване. Възпитанието ми е по-скоро атеистично, така че съм особено чувствителен към неохристиянския повей. Наистина съм ужасен от него.

 

 

 

[1] Магистър Мартинус от Бибербах, теолог, (починал ок. 1498), на него се приписва въпросното четиристишие, написано на корицата на един ръкопис. За живота на магистър Мартинус няма сведения. Б.р.