1
604

Творчеството е продължение на създаването на света

Minolta DSC
Детайл от „Сътворението на Адам” на Микеланджело в Сикстинската капела

С есето си за творчеството дванадесетокласникът от ГПЧЕ „Симеон Радев” в Перник Деян Маджарски участва в националния конкурс „1000 стипендии”.

В рубриката „Красив ум” публикуваме есета на ученици, отличени в националния конкурс „1000 стипендии” на Фондация Комунитас. В конкурса кандидатите представят под формата на есе знанията и разсъжденията си по предмета, в който се чувстват най-уверени.

Повече за проекта „1000 стипендии” прочетете тук.

Деян Маджарски е ученик от 12-и клас в ГПЧЕ „Симеон Радев” в Перник. Две години е стипендиант на Фондация Комунитас и е удостоен със специална и изключителна стипендия в област физика. Но Деян не се ограничава само с физиката, а умело съчетава своите интереси с философията. Участва в конкурса „1000 стипендии” с есе на тема „Творчеството е продължение на създаването на света” – Николай Бердяев, и с проекта „Основният стремеж на Вселената”.

 

„Творчеството е продължение на създаването на света.”  Николай Бердяев

 

Някои модерни теории твърдят, че размерите на Вселената са такива, че възможните комбинации, по които може да бъде създаден един свят, рано или късно се изчерпват. Следователно там някъде има свят, който е напълно идентично копие на нашия. От това следва ли, че ние сме само един от многото варианти на себе си, че за Бог ние сме само един от многото варианти на едно и също творение? Не, защото Бог ни е дал силата да продължим сътворението, силата на творчеството. Той ни е дарил със способност, безгранична в спектъра на възможностите, безгранична в отражението й в човешката душа.

На хората е дадено и желанието за творчество, за да може сътворението да бъде продължено без чужда намеса, след като веднъж бъде оставено в нашите ръце. Тези, които се насочват да задоволят това си желание, биват наградени с чувство за задоволеност и целенасоченост. Изграждането и създаването са най-големите сили, които са ни дадени, за да можем да запълним огромната душевна бездна, чието затваряне е и една от най-висшите цели, които са предначертани в човешката съдба. Говоря за бездната на задоволеността от живота и желанието за намиране на смисъл в съществуването. Тези твърдения силно се доближават до философията на Жан Пол Сартр и философиите на екзистенциализма като цяло, но са и силно разграничаващи се поради използването на думи като съдба, Бог и предначертани. Като цяло екзистенциалистите отхвърлят тези сили като действително проявяващи се в битието.

Използвайки философията на Ницше, Пенчо Славейков представя една собствена философия за творчеството, като го представя като обезсмъртител и душевен учител. В стихотворението си „Cis moll” той говори за творчеството на Бетовен така:

„Ти на съдбата няма що да робщеш.
Ти имаш свой особен дял… Ти сне
от небесата пламък прометеев
да го запалиш в хорските сърца
и, възгорени, да ги възвисиш.
И в тях сърца, един през векове,
ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир.”

Славейков гледа на твореца като на създател и избраник. Той е поддръжник на философията за свръхчовека и това до огромна степен се отразява в собствената му философия. От позицията си на творец той смята, че творчеството е само за една елитарна група на избраници, които са единствените способни да го създадат и разберат. Славейковото творчество ме наведе на мисълта, че изкуството може да бъде цяр. Чрез него той се обезсмъртява, въпреки че е изключително болнав и физически безпомощен човек. Творчеството дава цел, която кара духа да крепи тялото, докато желанието за безсмъртие не бъде задоволено.

Творчеството е толкова необятно, колкото е и човешкото въображение, и в същото време е индивидуално за всеки. В отговор на въпроса, който поставих в увода, сега може да се добави, че докато съществува създаване на човешки животи с индивидуално съзнание, ще има и нови идеи за продължаването на сътворението. В книгата си „Последното изкушение” Казандзакис пише: „Големи неща стават, когато Бог и човек се свържат; Бог без човека нямаше да има на тази земя един ум, който да отразява най-смислено създанията му и да изследва с наглост и страх мъдрото му всемогъщество; нямаше да има на тази земя едно сърце, което да го боли за чуждите грижи и да се мъчи да създаде добродетели и огорчения, които Бог не е пожелал или е забравил, или се е страхувал да сътвори; духнал обаче връз човека и му придал силата и дързостта да продължи сътворението”. Силата на сътворението е силата на творчеството.

Др. Р. Хокинг казва: „Еволюцията е разгръщащо се сътворение”. Творчеството, както и еволюцията, са начини за приспособяване и разбиране на непрекъснато променящия се свят. И двете са продължение на създаването, само че еволюцията е творчеството на природата, а нашето творчество са изкуството и откритието. „Ние сме просто един напреднал род маймуни на една малка планета от една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем Вселената. Това ни прави нещо много специално.” Стивън Хокинг.

Творчеството е една от най-великите сили в познатия ни свят. Тя е силата на Вселената да се възобновява. Тя е силата на промяната. Тя е едно от нещата, които правят стационарното положение невъзможно. Хората смятат, че интелектът е най-голямата сила на човека, а какво ни дава той, ако не сила за откритие и сътворение. Безкрайността на дълбочината и сложността на творческото разсъждение е предпоставка за безграничния потенциал на човека. Неспособността да вземаш творчески решения би била най-осакатяващият недъг, който човешката свобода може да претърпи. Не е случайно, че Алберт Айнщайн казва: „Въображението е по-важно от знанието”. Въображението е предшественик на сътворението, а знанието е негово следствие. Основата е въображението и то е качеството, което ни е необходимо, за да можем да продължим създаването на света чрез творчеството.

Човекът не е само начинът на Вселената да опознае себе си. Неговата мисия е да сътвори това, което самозаложената информация на Вселената не може – творчество, базирано на въображение. Рей Бредбъди казва: „Хората имат силата да направят живота безсмъртен”. Безсмъртният живот би имал смисъл, само ако чрез творчеството се продължи създаването на света.