1
911

Твоят закон
е в сърцето ми

 TDimova

Къса ми се сърцето като гледам… Заболя ме сърцето като чух… Безсърдечен човек! Човек без сърце!… Изпращам ти сърдечен поздрав!…Обичам те с цялото си сърце!… Възмутен съм от дъното на сърцето си! Сърцето ми е разбито. Сърцето ми ще се пръсне.

Ако това са само метафорични изрази, защо те са свързани все със сърцето и само със сърцето? Нима никой друг орган на нашето тяло не е достоен за тази чест, с която е удостоено сърцето? Нима умът не е достоен?

Да, във всички тези изрази става дума за нашето сърце, но не като анатомичен орган, мускул, помпа. В тези изрази става дума за някакво друго сетиво, свързано със сърцето, но по-голямо от него.

Не само в разговорния език е така; същото откриваме и в Свещеното Писание. „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро” (Мат. 12:35). „Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21). „Сърце чисто създай в мене, Боже… сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш” (Пс. 50:12,19). „И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът” (Иез. 11:19). Тези думи ни звучат разбираемо, но ако се замислим по-дълбоко, стават загадъчни. Какво е това съкровище на сърцето? Какво е каменното сърце и какво е сърцето от плът? Това метафора ли е? Или става дума за нещо по-конкретно? Защото още е казано, че „от препълнено сърце говорят устата” (Мат. 12:35). Тоест връзката между сърцето и говоренето е директна. „Със сърце се вярва за оправдание, а с уста се изповядва за спасение” (Рим. 10:10). Още по-директна е връзката между сърцето и виждането – „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). Бог също вижда сърцето ни и ни преценява по сърце – на фарисеите, които се подсмихвали на Христос, Той казал: „вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца” (Лук. 16:15).

Думата сърце е не само най-употребяваната дума в Свещеното Писание. Със сърцето са свързани най-дълбоките откровения, най-поетичните изрази, всичко най-важно в човешкия живот. Сърцето е орган и на чувство, и на познание, и на боговидение.

Ето какво пише светителят Лука Войно-Ясенецки в една своя проповед  за втората неделя на Великия пост: „В какво се състои коренната разлика между Христовото учение и всички човешки учения? В това, че Той ни учи за царство, което е вътре в нас; учи ни да слушаме гласа на сърцето си….В нашия духовен живот, а следователно и в целия външен живот, който се намира в много тясна връзка с духовния живот, над нашия ум, над волята и стремежите ни царства и властва нашето сърце. Ние мислим така, както иска сърцето, ние вярваме на това, което се харесва на сърцето, волята си насочваме в съответствие със стремежите на сърцето. Чувството, орган на което е сърцето, господства над цялото ни мислене, вяра, познание, над целия ни мироглед, над всички обществени и политически стремежи….Каквото е сърцето ни, такава е и дейността ни. Ако сърцето ни е чисто, свято, проникнато от гореща любов, то всичките ни деяния, помисли, всички обществени и политически възгледи, цялата ни философия ще бъдат проникнати от това чувство, от тези свети повели на сърцето.”

Архиепископ Лука (1877-1961) е не само забележителен съвременен духовник, но и забележителен лекар хирург. Автор е на повече трудове по медицина, отколкото по богословие. Приел е духовен сан през време на най-кървавите гонения на Църквата от болшевишкия режим. Осъждан е и е изпращан на лагер и в затвор многократно. Въпреки това заслугите и приноса на професор Войно-Ясенецки в медицината са оценени и той е удостоен с най-високата награда – Сталинска премия с парична равностойност от 200 хиляди рубли, 130 хиляди от които той дарява на детски домове. Като архиепископ е произнесъл над 1200 проповеди. В една своя проповед през 1948 г. казва: „Наука без религия е небе без слънце”.

През 1995 г. Архиепископ Симферополски и Кримски Лука Войно-Ясенецки е причислен от Синода на Украинската православна църква в лика на светците. През следващата година са разкрити неговите св. мощи, които днес почиват в катедралния храм на Симферопол. През 2000 г. е канонизиран и от Синода на Руската православна църква като изповедник. Красноярският медицински университет носи неговото име.

Архиепископ Лука е автор на двутомен трактат, в който на базата на най-съвременни научни открития обосновава единството на науката и религията. Първата част на трактата носи заглавие „Дух, душа и тяло”, а втората – „Наука и религия”. В първата част на трактата архиепископ Лука размишлява над въведеното от него понятие в християнската антропология, което разглежда човека като единство между дух, душа и тяло и определя сърцето като орган на общението на човека с Бога, като орган на богопознанието. Тази цялостност на човека, на неговото телесно и духовно битие, е наречена кардиоцентризъм. В самопознанието и в познанието на света и на Бога сърцето и разумът не си противоречат, а взаимно се усилват.

Едва ли някога ще узнаем докрай как това се случва в сърцето. Още Паскал е казал: „Сърцето има своите доводи, които разумът не познава”. За хладния разум сърцето може би винаги ще си остава единствено анатомичен орган. А хората, които възприемат всичко само с хладен разум, ние винаги ще считаме за безсърдечни.

Сърцето винаги ще е съкровищницата на човека. Божието слово дава добър плод, когато падне на добра земя и се пази в добро и чисто сърце (Лука 8:15). А когато сърцето се е вкаменило, дори Божие чудо не може да го трогне и вразуми (Марк 6:52). Вкамененото сърце е като ослепени очи (Иоан 12:40). На някои „неразумното им сърце се помрачи” (Рим. 1:21). А на пътниците за Емаус сърцето горяло, когато Иисус им говорел по пътя и им обяснявал писанието (Лука 24:32). Дали може да има нещо по-блажено от това да гори сърцето ти!

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новата й книга - повестта "Първият рожден ден" излезе в издателство "Сиела" в края на 2016 г.
Предишна статияФердинанд фон Саар: изкуството на новелата
Следваща статияЗа смислите на 25-ия час