0
745

Театърът, опасно занимание в Русия

Кирил Серебреников

Какво трябва да знаят чужденците за случая Кирил Серебреников? Указания в седем точки.

Текстът[1] на известната руска театроведка Марина Давидова е публикуван в германското списание Theater heute през юли, преди показния арест на 22 август на режисьора, но почти предсказва последвалите действия на властта.

Малко преди премиерата, на 11 юли, бе свален спектакълът на Серебреников „Нуреев“ в Болшой театър. Още едно обстоятелство се притури към случая: на 11 август бе обявено, че Кирил Серебреников получава престижната награда Европа – нови театрални реалности. Тя трябва да му бъде връчена през декември.   

Неотдавна Марина Давидова публикува на страницата си във фейсбук обръщение към руските театри преди началото на сезона, поводът е арестът на Серебреников. „Имам безчетно количество писма. На въпроса, който ми задават, „Какво да се прави?“, нямам отговор. Боя се, че никой днес няма. Но аз знам точно какво не бива да се прави! Не бива настоящият сезон да бъде открит, все едно нищо не се е случило!!!!“

1) В какъв политически контекст се развива случаят?

Един от главните опозиционери в съвременна Русия и единственият човек, който на теория би могъл да конкурира Владимир Путин на предстоящите избори, Алексей Анатолиевич Навални, понастоящем води кръстоносен поход срещу корупцията, точно тази, която вирее по високите етажи на властта в Русия. 

Особено голям отзвук предизвика неотдавна един клип в YouTube, в който той недвусмислено обяснява с какви финансови машинации си е послужил премиерът Дмитрий Медведев, за да придобие тайно огромни палати в различни части на света[2]. Всеки разумен човек може без усилие да пренесе казаното в клипа за премиера върху президента и неговото обкръжение. Случаят с Кирил Серебреников, наред с някои други, е още един директен отговор на руската власт на разкритията на Навални.

Кремъл отдавна предпочита да отговаря „симетрично“: щом в Москва се съберат протестиращи срещу нечестните парламентарни избори, веднага след това се провежда „путинг“[3] в подкрепа на държавната власт. На него под заплаха за уволнение при неявяване се събират държавни служители. Следователно когато представител на опозицията направи разкрития за финансовата дейност на влиятелни управници, следва изобличение, насочено към редиците на опозицията. Тези официални съобщения, разбира се, са гръмки, изобличават имена и намират пълна публичност.

2) Защо е избран за изобличение театрален режисьор, а не политик от опозицията?

Практически всички големи театри в Русия получават субсидии от държавния бюджет. Издържат ги държавните структури, сградите, в които се намират, принадлежат на държавата. С други думи: руските театрали зависят от руското правителство много повече, отколкото писателите, композиторите, кинотворците, журналистите и самите политически активисти. Законодателството в този случай е така абсурдно конструирано, че по принцип в театъра всичко би било чисто и просто невъзможно, ако постоянно не се нарушават тези закони. Ако един директор действа строго според закона, нито театралните костюми, нито тоалетната хартия биха се появили навреме на място. За да може един театър да функционира и да прави представления, всеки директор, без изключение, трябва да нарушава закони. И всеки, който трябва да сложи подписа си върху финансови документи, подписва в известен смисъл непрестанно своята смъртна присъда. Това прави театралната сфера много удобна за разкрития: в корупция институциите могат да обвинят винаги и в удобния момент този, когото властта не долюбва.

3) Защо изборът падна точно върху Серебреников?

Създателят на легендарния център „Гогол“ е символна фигура за руския театър. В нашия театрален свят той все още олицетворява нещо съвсем необикновено. Той не е завършил висше театрално училище, както преобладаващата част от руските режисьори, и въпреки това се превърна в един от най-известните режисьори – първо в Русия, а по-късно и в чужбина. Той винаги силно е привличал ревността и гнева на руските театрални консерватори, които вярват, че славата на „лаика без диплома“ се дължи единствено на унищожаването на руската театрална традиция. По време на президентството на Дмитрий Медведев (2008 – 2012) беше обявена официално модернизация и затова приказките на театралните консерватори за ужасния разрушител на руските традиции предизвикваха само вътрешен интерес или най-много отклик сред техните семейства. Сред политическия истаблишмънт в онези години имаше много фенове на постановките на Серебреников, играни в най-добрите театри, от най-добрите актьори. Един от тези фенове, бившият ръководител на министерството на културата в правителството на Москва Сергей Капков, бе инициатор на основаването от Серебреников на „Гогол център“, който е създаден през 2012 г., в ерата на модернизацията. 

В същата година Владимир Путин стана президент за трети мандат и рязко смени политическата линия. Нито дума повече за модернизация, страната се преориентира към консервативни ценности. През 2012 г. Владимир Медински стана министър на културата на Руската федерация. Патриот до мозъка на костите си и яростен антизападник, той събра около себе си всички консерватори в културата, особено в театъра.

През 2013 г. Капков беше освободен от поста на ръководител на московското културно министерство, което тайно възрадва консерваторите. Последваха многобройни доноси, които обвиняваха Серебреников, че накърнява театралните традиции, и го уличаваха в „поощряване на хомосексуализма“, както и в употреба на ругатни, които оскърбяват чувствата на вярващите – та до злоупотреба с бюджетни средства, една наистина опасна смес. Серебреников получаваше призовки за различни разпити по повод на безбройните доноси. Това, което се случи на 23 май (2017), е финалът на тази дълго проточила се история.

Гогол център, Москва

4) Какво се случи?

В ранното утро на 23 май едновременно започнаха обиски на 17 места в Москва, сред тях и в самия „Гогол център“. Случайните минувачи бяха убедени, че са станали свидетели на заплаха за бомбен атентат. Сградата на театъра бе затворена, патрулираха хора с маски. Вътре в сградата всички актьори и сътрудници са подкарани към сцената, телефоните им са конфискувани, а те – затворени в помещенията.

Необяснимото в тази история е, че проведеният обиск няма никакво отношение към самия „Гогол център“. Трябвало да се разследват независимата организация с нестопанска цел „Седмо студио“, създадена през 2011 г. от Серебреников за неговите студенти от Висшето училище на Московския художествен театър, както и прилежащата организационна структура „Платформа“. С основаването на Центъра „Гогол“ през 2012 г. – „Седмо студио“ и „Платформа“ практически преустановиха съществуването си. И сега внезапно си спомниха за тях и откриха финансови нередности.

Защо обаче скандалът е около „Седмо студио“ и „Платформа“, а не около „Гогол център“?
Ако „Гогол център“ се ръководи от московското правителство, то проектът „Платформа“ е подпомогнат от Министерството на културата, а там управлява държавната структура, ръководена от консервативния патриот Владимир Медински. Той се е окопал в културното министерство зад всичките лицемери и завистници, които никога не са криели омразата си към Серебреников. И сега, когато е започнала битката срещу корупцията, идва тяхното време да се задействат.

5) Какво цели да постигне властта?

Докато хора с маски щурмуват театъра, е претърсено жилището на Кирил Серебреников. Самият той и неговата асистентка Анна Шалашова са арестувани и освободени едва преди полунощ. Едва по-късно са арестувани директорът на „Седмо студио“ Юрий Итин и неговият счетоводител. За разлика от Серебреников, двамата полагат подписите си върху финансови документи и затова в един процес те могат да бъдат главни обвиняеми.

В този момент съвестта трябва да е измъчвала Серебреников: той все още е на свобода, а другите двама вече не са. И отново всичко функционира по вече известния „йезуитски метод“ на властимащите. По подобен начин Кремъл освободи Алексей Навални, ала обвини неговия брат, Олег Навални, във финансова измама и го хвърли в затвора.

Наистина в театралната сфера това не се разигра. Упреците, отправени към ръководителя на „Седмо студио“ и „Платформа“, звучат толкова абсурдно, та дори е неудобно да ги изговориш на глас. Според следователите от 200 милиона рубли, отредени за тези проекти, са присвоени точно 200 милиона рубли – докато „Платформа“ същевременно е продуцирала огромно количество театрални премиери, концерти, турове и дискусии. Всички те са рецензирани и масово посетени от зрителите. Впрочем финансовите нередности в театралната сфера винаги могат да бъдат доказани (виж точка 2). В този случай Серебреников е привлечен на първо време само като свидетел. Най-важният израз в това изречение е „на първо време“. А службите дадоха още един недвусмислен сигнал: не му беше наложена забрана за пътуване в чужбина. Това означава: заминавай за чужбина, докато е възможно! Изсели се, вече нямаме нужда от теб тук! Ако се противопоставиш, вече няма да си свидетел, а обвиняем.

А така се решава и още нещо: „Гогол център“ е не само един от най-добрите театри в Русия. Той е място, където се събират либерално и опозиционно настроени хора, той е аванпост на търсенията и на авангардния театър.

Формално „Гогол център“ е напълно изключен от финансовия скандал, ала в действителност той е претърсен. А средствата за масова информация в Русия отдавна са се превърнали в средства за масова дезинформация. „Директорът на „Седмо студио“ арестуван в аферата около „Гогол център“ – такива абсурдни заглавия изобилстват в руската преса. В съзнанието на „човека от улицата“ последователно се прокарва една проста идея: ако хората изповядват западни ценности (т.е. неруски ценности) и освен това обичат съвременното изкуство, то те крадат, на всяка цена!

6) Какво може сега да спаси Серебреников и всички, свързани с него?

Понеже законът и съдебното производство в Русия са само разновидности на имитации, не можем да се надяваме нито на честно разследване, нито на честен процес и на справедлива присъда. Единственото, което може да помогне тук, е известно: хората на изкуството ще трябва да склонят по мирен начин президента да остави на мира любимия режисьор и неговото обкръжение. Президентът се нуждае от прочути хора на изкуството и той може да се вслуша в тях. Защото когато през 2018 г. се състоят следващите избори, той на всяка цена ще помоли хора на изкуството да заявят във видео подкрепата си за него. И те ще го направят.

7) Какво следва от всичко това?

Обиск на жилището на режисьор – това е нещо ново, дори и за режима на Путин. Отдавна е известно, че зад всяка „шумна“ финансова афера в Русия винаги се крие нещо политическо. Сега се присъединява и естетиката. Това означава, че отсега нататък да се занимаваш със съвременен театър е точно толкова опасно, колкото и да си политически активист. Може би дори още по-опасно.

[1] Заглавието е на Портал Култура.
[2] В края на август 2017 г. се появи второ видео на Навални за секретна вила на Путин, построена на остров Лудачной. Б.пр. 
[3] Каламбур, от Путин и митинг. Б.пр.

Превод от немски Людмила Димова

Марина Давидова е родена в Баку, следвала е театрална критика и история на театъра в Москва и дълго време е работила за вестник „Известия. Тя е главна редакторка на списание „Театър“, художествена ръководителка на Московския фестивал NET, програмна директорка на фестивала Wiener Festwochen 2016. Авторка е на монографията „Краят на една театрална епоха“ (2005), редактирала е колективния труд „История на западно-европейския театър от Ренесанса до края на XIX век“.

Още по темата: Обръщение на Иван Вирипаев