XII издание на Международния фестивал за театър за младия зрител – Яш, Румъния
Отново е октомври и отново сме в Яш. Вече сме свикнали с богата и разнообразна програма. Ясно ни е, че няма да можем да изгледаме всичко, защото спектаклите се застъпват и прескачат един друг. Не може да се разтегне денят. Фестивалните сцени са из целия град. Спектаклите – от всички краища на света – Корея, България, Египет, Финландия, Япония…
Раду Африм, познатият и на българската публика режисьор, се представи в Яш като сценарист и режисьор на спектакъла „Под всяка наша стъпка има неексплоадирала мина от незавършената война с теб“ (Младежки театър Пятра Нямц, худ. директор Джанина Карбунариу). От Пятра Нямц дойде и детският спектакъл „Зеленчуци“ на актьора и драматург Джордже Кокош – остроумно написана пиеса за няколко нестандартни зеленчука (бяла репичка, жълт домат, прекалено кафява гъба), изгонени от щайгата на „нормалните“.
Българският спектакъл „Тук, там, навсякъде“ (театър „Трио“, Бургас, реж. Христина Арсенова) показа в динамично темпо разнообразни типове кукли, национални традиции и танци. Чрез няколко сценични детайла и подходяща музика се създава типична етно-атмосфера (испанска, гръцка, българска), която след това се взривява от нестандартното поведение на куклите, които сякаш искат да се освободят от своите кукловоди.
Много от спектаклите за младежи и възрастни се базираха на документални текстове и реални събития. „Горе на скелето“ (сценарий и режисура Роберт Балан) е аналитичен и задълбочен колаж от интервюта с бащи, които разказват как са се адаптирали към новия си живот на детегледачи.
Спектакълът на Йоана Паун „153 секунди“ разказва за трагичните събития отпреди точно четири години, когато в клуб „Колектив“ в Букурещ загиват при пожар 64 младежи (30.10.2015). Пожарът трае само 153 секунди, но осветява корупцията на всички нива в държавата. До трагедията се стига след системно неспазване на нормите за безопасност. Последвалото лечение на оцелелите показа колапса на здравеопазването в страната (мнозина не оцеляват заради вътрешноболнични инфекции и забавяне на трансфер в чужбина поради лоша комуникация между институциите). Непремереният жест на патриарха на Румънската православна църква също не бе подминат от гнева на протестиращите във всички големи градове на страната. Докато много от жертвите се бореха за живота си, патриарх Даниел излезе в златни одежди в централните тв-новини и съобщи, че младежите са пострадали, защото вместо в църквата са отишли в клуба да слушат сатанинска музика (рок). Отзвукът и солидарността с пострадалите бяха без прецедент. След два дни патриархът отново се появи по телевизията в скромни бели одежди и с половин уста си взе думите назад. Хвърли вината на своя PR и набързо го уволни. Така един пожар освети моралните, материалните и духовните липси на всички нива в обществото. В спектакъла заедно с професионалните актьори участват и оцелели от пожара. За румънската публика спектакълът имаше катарзисен ефект. Дори за чуждестранните гости – критици от Канада, Хонконг, Русия, Япония, незапознати със случая, историята придоби мащаб и смисъл. Частната трагедия в клуб „Колектив“ разкри трагедията на колективното тяло, раздирано от корупция, компромиси, манипулации и бедност.
Друг спектакъл с много силно социално послание е „Парче дърво“ на актрисата Патрисия Гомис от Сенегал. Със средствата на кукления театър тя разказва историята на просещите деца с консервни кутии в ръка. Обикновено това са сираци или деца от бедни семейства, поверени на учител, който има задължението да ги учи на Корана. Спектакълът разказва как много от тези коранически училища са незаконни, децата са превърнати в просяци и са малтретирани. Патрисия Гомис е завършила актьорско майсторство в Консерваторията на Сенегал и във Франция. Тя споделя в самия спектакъл, че тези деца са обичайна гледка в Сенегал и са станали невидими, хората не ги забелязват. Дървените кукли с тъжни очи са направени именно от тези невидими деца просяци. Спектакълът е тежък и поставя редица сериозни проблеми пред публиката. Въпреки това в Сенегал актрисата го играе пред детска публика в училища и градини, за да промени начина на мислене на идващите поколения. Историята не е приказка, тя е реална, случва се днес, в този момент и не може да бъде спряна лесно.
„Готов за износ“ от Алекс Точилеску (реж. Катинка Драганеску) разказва за реалните преживявания на Точилеску (син на известен режисьор по времето на комунизма) в емиграция и завръщането му в Букурещ, където се кандидатира и заема длъжността администратор на блок в кооперацията, в която живее. Пиесата на външен вид е комедия (публиката се смее неудържимо), но постепенно преминава към територията на абсурда и фарса, когато администраторът Точилеску забранява на живеещите в блока да го напускат, дори и с уважителна причина (превръща се в умалена версия на Чаушеску).
„Таксиджии“ от Богдан Теодор Олтяну и Адриан Николае (реж. Богдан Теодор Олтяну) е пиеса за съвременния забързан живот в големия град. Изгубени в нощта и нощната смяна, клиенти и таксиметрови шофьори преживяват своите малки трагедии. Пиесата е интелигентно написана и се радва на популярност сред широката публика.
Не липсваха и звездите, които да привлекат публиката в салона: актьорите Марчел Юреш ( в „Бай Никифор“ по класика Йон Крянга) и Флорин Пиерсик Jr (в „Опасни връзки“) зарадваха почитателите на традиционния театър.
