9
4788

Тези, които не реагират като нормални хора

KYanakiev

Сякаш най-важното, което трябваше да се каже за отвратителната случка в град Белене, вече бе казано през изминалата седмица от моите колеги в „Портала“ Теодора Димова и Тони Николов.

Само че след техните (и на други хора) писания имаше коментари и (почти) официални „становища“, които сами по себе си са симптом. Симптом за абсолютната – вече – неспособност на определени хора за нормална човешка реакция. Човешка, казвам, не християнска (да очаквам такава, изглежда, е крайна утопия). Защото човешката реакция тук не може, просто не може да бъде друга освен омерзение от стореното от онези двадесетина „патриоти“ (единият от които общински съветник, а другият „патриотично“ загърнат в руски флаг), които прогонват от църквата на католическия свещеник Паоло Кортези сирийското семейство, подслонено там, а след това заплашват свещеника, че ще го убият и ще подпалят храма му. Омерзение, казвам, и думи на съжаление, на разграничаване.

Вместо това, ето какво четем в „коментарите“. Разисквания върху отзоваването на заплашения католически свещеник. В това, видите ли, е казусът, не в другото. Един (едновремешен) демократ ни призовава да се усъмним дали пък „случилото се в Белене“ не е било само повод Европа (и Ватиканът) да ни натъртят, че сме вече европейска държава на „втора скорост“, и ето затова, затова – за такава дреболия – „знаково“ си изтеглят свещеника.

Друг някакъв (свещеник) – Владимир Дойчев (доколкото съм чувал с претенции за „писател“), ни облива – от патриаршеския сайт – с мъдрувания за „истинския пастир“, т.е. фиксира се не върху бабаитите (с руските знамена), а върху… отец Паоло, който не можело да е истински пастир, щом „бяга“ от града и страната, в която са заплашили, че ще го убият. Вместо да остане и да претърпи мъченическа смърт в нея – за чест и слава на „благочестивия и православен български народ“.

Разбира се, лъжи, защото „писателят“ знае, че о. Паоло не е избягал, а е отзован и няма как да не се подчини на своето „свещеноначалие“. Това обаче няма значение, важното е случката, позорната случка в Белене да остане на заден план, а „казусът“ да се прехвърли върху „католика“ – да започне да се обсъжда „католикът“, а не бабаитите. И Теодора Димова („православна писателка“), която, както и разни други „праведници“, само търсели повод да излеят омразата си към „своя народ“. Казусът, значи, е този: защо възмутилите се от случката в Белене (които при това са и „интелектуалци“) „не обичат своя народ“, защо не застават на негова страна, дори когато греши (като Моисей)? Защото са горди, защото нямат смирение… Елементарен трик, неосъществени писателю в расо! Точно така се прави по „Фейсбук“: ти му казваш за бабаитите, той те въвлича в спор за о. Паоло – и ако се вържеш – готово. До края на света ще си спорите за „католиците“, за filioque и пр.

Само че официализиран на патриаршеския сайт, сантименталният опус на набедения расофорен писател се превръща в нещо като реакция на самата БПЦ по случая (слава Богу, че все пак не е). Слабичко е и като упражнение по „творческо писане“. Реакция, казвам, осъждаща (или по-меко казано, укоряваща) не някой друг, а „българските интелектуалци“, че не си обичат народа, че са „горделиви“ и – пътьом, хвърляща „мълния“ към „римокатолическия“ свещеник, че не прилича на (разбира се) руска мъченица за вярата.

Познавате ли след всичко това вече изходния повод за реакциите? Онези двадесетина от Белене вече са станали само фон, само „миманс“, деянието им е някакво незначително „епизодче“. Случилото се, всъщност, е „перфидният жест“ на ония от „Европа на първа скорост“, които „използвали случая“ да ни посочат мястото в ъгъла. Случилото се – всъщност – е „бягството“ на един „неистински пастир“ (от онези „църкви“, които не са „Църква“) и за пореден път демаскиралият се „безроден космополитизъм“ на българските интелектуалци („соросоиди“, „икуменисти“ и прочее). Случилото се, значи, отново е не едно безобразие, извършено от нас, а едно безобразие, извършено срещу нас.

Това, направо ще го кажа, е вече болест. Болезнена неспособност за естествена човешка реакция. Изгонили са по брутален начин едно семейство (легални) имигранти, заплашвали са със саморазправа приютилия ги свещеник, заявили са, че може да му запалят храма, и ти не реагираш на това, а на… възмутилата се от това Теодора Димова. Търсиш под вола теле („може ли да напусне паството си един истински пастир“), за да дамгосаш и в този случай „еретика“, „филиоквиста“. Това е – направо го казвам – вече ненормално.

Добре, ще запитам неосъществения писател в расо. Да допуснем, че „римокатолическият свещеник“ Паоло Кортези действително не бе отзован, а бе „избягал“. И всички премъдрости за „истинския пастир, който не бяга“, биха били с право отнасящи се за него. Защо ни разправяш въобще това, вместо да ни кажеш – „простичко“ – какво мислиш за извършеното спрямо сирийското семейство, за извършеното спрямо – нека да е и „недостойния“ – „римокатолически“ твой събрат? За това какво мислиш, а не за „греховете“ на Теодора Димова и „интелектуалците“, дето „не си обичали народа“ (и на които, прочее, нека ти напомня, не си изповедник, за да се занимаваш с греховете им)? Защото, уважаеми, казусът този път е тоя, а не е о. Паоло Кортези, не е „икуменизмът“, „Църквата и църквите“, „високомерните интелектуалци“ и т.н. Самият факт, че за него нищо не си казал (освен алюзиите с Моисей и народа), се нарича лукавство, двоедушие.

Ще имат ли добрината да се произнесат (някак си) коментаторите на „Великите сили“, които ни сочели мястото на „втора скорост“ в Европа, изтегляйки си свещеника, коментаторите на истинското или неистинското пастирство на о. Паоло Кортези, коментаторите на „несмирената“ Теодора Димова върху ето това: не се ли превръщат бавно и постепенно „сирийците“ (и въобще „бежанците“) у нас в нещо като евреите за Германия в навечерието на Втората световна война? В хора, които нямат лица, нямат деца, нямат биографии и конкретност, а имат само етническа принадлежност? Които са сведени до възпроизводителната си способност, която може да заплаши чистотата на „генофонда“ ни (за който се грижи поне трикратно възпроизведеното на патриаршеския сайт „Становище“ за бежанците на Св. Синод). Които са „сирийци“, но не са хора. Трябва ли да позволим – особено ние, християните – подобно „евреизиране“ на хора (които преди да са „мюсюлмани“, „чужденци“, са създадени по образ Божий), да се утвърди и легализира у нас? И ако то вече се случва, кое е по-важно – да продължим да „обичаме“ и „разбираме“ своя народ, „отворените рани“ на страховете му (защото ни е „свой“), или да заявим, че той се разболява? Че вече не реагира, както е нормално да реагират нормалните хора. Че на безспорното безобразие реагира, като се опитва да „изрови“ вини на… католическия свещеник, на Теодора Димова, на „интелектуалците“ само и само да не каже за ония „българи“: това, което извършихте там, е свинщина! Това, което вършите, като дращите по Фейсбук фашизоидни глупости, е свинщина! Това, че зад „сирийците“ вече не можете дори да си представите лицата на живи хора от плът и кръв със своя биография, имали някъде там разрушен дом, близки, които са убити, а си представяте само „отпъпкуващ се“ в застрашителни размери „расов тип“, който днес-утре „ще ни залее“, е болест!

И да, да – за да не изглеждаме като високомерни външни съдници сигурно ще трябва да кажем: за това, че сънародниците ни са склонни да извършват тези свинщини, вина носим и ние – които пишем и говорим. Защото не сме говорили и писали достатъчно и достатъчно добре. Ще го кажем – но в угода на разни набедени „писатели“, естествената си реакция спрямо свинщините няма да прикриваме.

Всъщност не ме интересува изобщо какъв „знак“ ни давал Ватиканът с изтеглянето на свещеника си. Не ме интересува изобщо било ли е и преди случката „започнало да се топи“ паството на о. Паоло. Не ме интересува дори „достоен пастир“ (като автора на публикуваното на патриаршеския сайт писание) ли е този „римокатолически свещеник“. Това не е моя работа, ако щете, защото съм православен. Мен ме интересува, че в „православна“ България хора се държат като нацисти, че са безсърдечни до безобразие, че от „православна“ България един „римокатолически“ свещеник е отзован, за да не се сподоби с мъченически или изповеднически венец от сънародниците ми, сякаш сме някакво диво езическо племе. Интересува ме това, че в „православна“ България православни се опитват да оправдават това и да се карат на онези, които не го оправдават. А значи са и толкова православни.

Накрая, бих препоръчал (смирено) под писанието на „писателя в расо“ (за припомняне на „първоизворите“) да бъде публикувана една от притчите на Господа – най-„простичката“ Негова притча – тази за добрия самарянин, отговаряща на въпроса на законника „А кой е моят ближен“. В Евангелието от Лука тя гласи дословно: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. (Лук. 10:30-37).

А сега да попитам: какъв би бил този, който, вместо да отговори „онзи, който му стори милост“, започне да философства, че сторилият добро бил „самарянин“ (за иудеите – неверник, еретик), или даже – представете си – да укорява Господа, че привежда такава „конфесионално-неиздържана“ притча? А какви пък биха били онези (такива притчата дори не допуска), които докато пътникът лежи и бива лекуван в страноприемницата, пристигат и със заплахи принуждават съдържателя й да го прогони?

Нека си поупражни перото и върху този „казус“ авторът на „Тези, които не избягаха“. Защото за мен сега е от тези, които вече не реагират като нормални хора.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica". Най-новата му книга е "Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания" ("Комунитас", 2017).
Предишна статияДневник, 1996 г.
Следваща статияДобре подлютена супа със свински опашчици

9 КОМЕНТАРИ

  1. Да когато се хлъзнем по християнската митология се получават подобни безмислици. Не християните не са хора и милосърдието не е за тях. руското знаме е православния символ а опозията срещу друговерниците – агиряните и католиците е патриотизъм. Патриотизъм така необходим за изборите. Но това е онзи широк патриотизъм кайто включва и небългарски народи които се опитват да отнемат територията ни. Пошло от всякъде. Ако сменим обаче ъгъла на наблюдение и използваме хуманизма, онази пост хистиянска европейска ценност нещата идват на мястото си, хората са всички дори и агаряните и милосърдието е дори и за тях. Изложихме се като европейци. Но като нашенци заметохме всичко под килима и обвинихме чужденците на нашата си помия. налагането на християнското мислене може да е модерно като за консервативна контрареволюция на е най прекия път към русифицирането ни. Защо трябва да помагме сами на Кремъл? Ролята на интелектуалците е да тълкуват случилото се от позицията на европейските ценост, хистиянските митология не вади до никъде, тя ни затваря в мизантропията на нашенците. Продълживайте да богоплетствате и ще имате привилегията да изглеждате смешни.

      • Европейските ценности са нехистиянски – хуманизъм, рационализъм, секуларизъм, върховенство на правото и човешки права. Това са ценностите на просвещението. Което е анти кларикално. В по скоро не знам за християнски ценности, такива каквито не са заложени и в другите религии . примерно като милосърдието. нас европейците просвещението ни отличава от останалия свет. не християнството.

        • Бях решил да не се занимавам с теб, ама като ти чета глупостите …
          Подходящ за случая е един от любимите ми цитати от Швейк, когато го преглежда комисия от трима съдебни лекари :
          „При влизането си в помещението, където трябваше да бъде изследвано душевното му състояние, забелязвайки на стената портрета на австрийския владетел, Швейк извика:
          — Господа, да живее негово величество император Франц Йосиф Първи!
          Работата бе съвсем ясна. Спонтанната проява на Швейк направи излишни цяла редица въпроси.“
          Та и аз да кажа, че предвид питането ми и отговорът ти виждам, че е излишно по- нататъшно губене на време.

          • Ама като си решил нещо па вземи да си го спазваш. Какво ми пробутваш Швейк? По прилага тук вица за умното и топо копеле… Ако има нещо глупаво на агората то е разпрата между душодържатели за митове. И запалянковското убеждение че техния мит е най башка. Отговорът ми е на питането ти. нема европейска ценност което да лежи ня някакъв хистиянски мит ценност.

  2. Така! Стигнахме и до фашизма!
    Аз прочетох статията на отец Дойчев, но там фашизъм не съзрях, напротив, загриженост за събратята си и бъднината на народа ни и страната ни…Но простете Православния свещеник, той не е космополит, той не е философ, не гледа глобално нито на света, нито но бъдещето…Не вавилонско стълпотворение и омесване на религии, култури и раси вижда той….
    Не, но се е загрижил бедния отец да устоява вярата ни, да защитава Православието. Е как може така, та това съвсем не е модерно, това съвсем не философско, но то не е дори Cool, та как може така?! Я му размахайте гневно пръст, я му се заканете….
    Не, наистина ли с „братска“ загриженост ще посрещнете нашествието на исляма за втори път по тая многострадална земя?
    Е, поне ще е за последен!

    • На 100 % си прав !
      Друг е въпросът кое провокира хората като Янакиев да пишат такива неща. Хуманизъм ? Истина ? Човеколюбие ? Християнско смирение ? Не. Подходът им е прост като боб-чорба. Важното е да се хвърли „бомбата“, да се извади полу-истината. Не е важно истина ли е ще е, или е лъжа. Като Ердоган, като Корнелия Нинова. Да каже за сестрати, че е …. пък остави ги да се оправдват.
      Правилният подход към такава обществена смрад е да бъдат осмени, окарикатурени, да бъдат изложени заради незнанието и бездарието си на показ. Така че, да няма къде да мърдат след като всичко свърши, когато хонорарите секнат. Какво, някой ще обърне внимание на Тони-някой си, на Янакиев или пък на онова странно дарование, с ореол на народна съвест, Теодора Димова? Може и да ги викат да си правят бъзик, като с професора от БАН Лъчезар Филипов с неговите летящи чинии, извънземни и гущерите по Венера.

    • Пенев, агарените ти спряскат съня, радвам се. надявам се дългите нощи на безсъние да ги прекарваш в четене а не в молитви. знанието Пенев | лекува страха. Защо за втори път? Агарански нашествия има през 8 век още. Малко след нашествието по тези многострадални земи на варварите славяни и гети| които загоряват траките. разбира се и българи два века по късно. пред нас предшественици след нас нашественици.

  3. Съгласен съм с казаното от професор Янакиев – мисля, че е прав, обаче какво постигнахме, като профанизирахме тона и стила на езика? Вместо от трибуната на един портал, като Култура и Аутсайдери да има спор, да има различни мнения и всяко да се отстоява с аргументи и различията в мненията да не се решават по комунистически (разбирай да убием несъгласния), а по нормален човешки начин(не смея вече да мисля за християнски), то се получи именно това : всеки аргумент да се гарнира обилно с персонални нападки и обиди. Не мога да не потвърдя, че Аутсайдери дадоха начало на махленския тон и език, като от Култура не им останаха длъжни, но както и да е.
    Предлагам и моля и двете страни : Нека този, който е по-голям(по-достоен) пръв да смени езика и подаде ръка за обръщане на нещата, за да се възстанови висотата на трибуните, ако щете и академизма, духовността и ние , които четем да имаме полза, а не загуба, щото независимо кой е прав и кой не, солта почна да губи силата си …