Начало Идеи Актуално Телевизионно покушение срещу будителите
Актуално

Телевизионно покушение срещу будителите

3006

Какво казват националните телевизии на зрителите, като пренебрегват културата и години наред не ѝ обръщат внимание?

Ние, българите, обожаваме да изтъкваме патриотизма си, но рядко го демонстрираме чрез делата си. А както показва един скорошен медиен казус, често пъти дори сме съучастници в морално престъпление срещу българската култура и съответно срещу самите себе си.

В деня, в който почитаме паметта на народните будители, Българското национално радио (БНР) обяви отличените в кампанията „Будител на десетилетието“ – специално издание на кампанията „Будител на годината“, която от 2013 г. насочва общественото внимание към онези наши сънародници, които пазят будителските идеали на възрожденските ни предци в условията на съвременна България. Като партньор на кампанията bTV, една от двете най-влиятелни телевизии у нас, се ангажира с излъчването на церемонията, заснета няколко дни по-рано. Хубаво, само че медията решава да излъчи церемонията в 23:30 ч. – изключително „удобно“ време за зрителите, особено за онези, които на следващата сутрин ще стават рано, защото са на работа, на училище, на лекции в университета и/или трябва да заведат децата си на детска градина. Церемонията не само не е излъчена в т.нар. праймтайм, когато биха я гледали най-много зрители, а този часови пояс е предоставен на риалити формат („Фермата“), последван от поредния епизод на турски сериал.

Този спорен ход на една от двете най-големи български телевизии е само един от многото примери за пренебрежителното отношение на медиите (а и на всички нас като общество) към културата – онзи фин и нерядко незабележим пласт на духа, който прави възможно съществуването ни като народ, но често пада жертва на материалното и повърхностното в ожесточената борба за власт, печалба и рейтинги.

Симптоматичен пример

Излъчването на една от най-обнадеждаващите национални кампании, посветена на един от най-красивите и смели актове (будителството), в последните минути на деня, в който си спомняме за делото на българските книжовници, просветители и революционери, не би било чак толкова укоримо, ако беше изключение. Проблемът е, че този ход е възможен и дори приемлив за работещите в национална медия тъкмо защото културата от години присъства в медиите предимно или покрай скандали и протести, или покрай предизборни кампании, или покрай успехи на български творци, които са толкова значими, че просто няма как да бъдат подминати. Когато културата все пак намира място в новините, тя обикновено получава нищожно ефирно време, при това към края на емисията, за сметка на престъпления, прояви на насилие, катастрофи, политически препирни, корупционни практики, инфлация, войни, тероризъм и пр.

Вземете централната емисия новини на bTV на 1 ноември 2023 г. След умилителни кадри с деца по повод Деня на народните будители, показани набързо в началото на емисията, за да погъделичкат националната гордост на зрителите, медията ни поднесе обичайната порция новини, провокиращи гняв, отчаяние, тревожност и усещане за безпомощност и безнадеждност. Този път порцията включваше репортаж за „ексклузивен коментар по горещите политически теми“ на министър-председателя акад. Николай Денков, скандала с подправени изборни бюлетини във врачанското село Малорад и подобна история в монтанското село Габровница, сагата с машинното гласуване, евакуацията на български и други граждани от ивицата Газа заради войната с Израел и повишаването на цената на природния газ за ноември. В 20-тата минута дойде ред на репортаж, свързан с празника, но той беше за протеста на културните дейци, които (несправедливо, но закономерно) търпят последствията от дългогодишното неглижиране на културния сектор от страна на голяма част от българските медии и управляващите на национално и на местно ниво. Последваха новини за актуализираната линия на бедност за 2024 г., експулсирането на кореспондента на „Российская газета“ от България, казуса със собствеността на Руската църква в София, интереса на американски компании към инвестиране в България (тази новина поне е с позитивен заряд) и изпратеното по погрешка съобщение чрез системата BG-ALERT, което изплаши хиляди българи, преди най-сетне, повече от 30 минути след началото на емисията, да ни бъде поднесена кратка информация за финала на кампанията „Будител на десетилетието“, съпътствана от призив да гледаме интервюто с победителя в поредицата „Личностите“ в рамките на предаването „Тази събота“ на 4 ноември.

Отразяването на церемонията по награждаването на кампанията на БНР в ефира на bTV ми напомня за начина, по който същата медия ни информира за включването на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов в краткия списък с номинации за престижната международна награда „Букър“. В централната емисия на 18 април тази година новината за постижението на Господинов и на преводачката Анджела Родел получи около половин минута ефирно време – и то 37 минути след началото на емисията. Трябваше Господинов и Родел да бъдат удостоени с отличието, преди една новина от сферата на културата най-накрая да бъде отразена подобаващо и в първите минути на централната емисия на bTV.

Да видим как изглеждаше картината в централните емисии новини на Нова телевизия и на Българската национална телевизия (БНТ) в Деня на народните будители. Подобно на bTV, Нова телевизия започна емисията си с кратка информация за празника и за протеста на културните дейци, последвана от обещанието, че ще се върне към темата по-късно. Което и направи, но на 25-тата минута. Коректността изисква да отбележим, че Нова телевизия отдели повече време на честванията и на протестите от bTV и дори завърши емисията с тематично интервю с писателката Здравка Евтимова. Редно е също така обаче да отбележим, че Нова телевизия не спомена и думичка за „Будител на десетилетието“, най-вероятно заради участието на bTV като партньор на инициативата, независимо че организатор на кампанията е една от двете обществени медии (БНР). Другата обществена медия, БНТ, включи кратка информация за празника и протестите в акцентите в началото на вечерното издание на „По света и у нас“, но се върна към темата близо 37 минути след началото на емисията и подобно на Нова телевизия, не сметна за нужно дори да съобщи за финала на кампанията „Будител на десетилетието“, независимо че в миналото е била медиен партньор на „Будител на годината“. С тоталното пренебрегване на инициативата Нова телевизия и БНТ показват, че корпоративни и други интереси вземат превес над обществения дори когато става въпрос за един от най-българските празници, вдъхновил една от най-смислените национални кампании за последното десетилетие.

Култура в забвение

Какво казват националните телевизии на зрителите, макар и косвено, като пренебрегват културата и години наред ѝ обръщат внимание най-вече по конкретни поводи, а в някои случаи го правят колкото да не е без хич?

Посланието е ясно: културата не е чак толкова важна. Да, тя е в основата на националната ни идентичност, казват ни телевизиите, само че ние гоним високи рейтинги, които ни носят високи приходи от реклама, а за по-високи рейтинги се налага да се ръководим от тенденциите и да предлагаме онова, което се търси на пазара. Следователно, казват ни те, ние сме принудени в най-гледаното време да излъчваме риалити формати и турски (и други) сериали, включително и на празници като Деня на народните будители. Ценим труда на хората на културата и на всички останали, които пропъждат апатията, омразата и безхаберието, продължават те, но не можем да им предоставим най-гледаното време, защото рекламодателите ни натискат за зрители, които пък желаят да гледат любимите си предавания и сериали.

Програмната политика на ръководните кадри в националните телевизии повдига вечния въпрос за търсенето и предлагането. За една телевизия може и да е удобно да твърди, че търсенето определя предлагането, само че реалността е по-комплексна. Медиите, в това число и частните, изначално имат огромна обществена отговорност като доставчици на новинарски, коментарни и развлекателни програми. Освен да се ръководят от търсенето, те са в състояние да моделират поне отчасти това търсене, да възпитават вкус, да задават ценностни ориентири и да подкрепят родните писатели, актьори, режисьори, сценаристи, продуценти, музиканти, художници, библиотекари, музейни работници, архивисти, куратори и останалите представители на културната сфера. Когато година след година всекидневно предлагаш определен тип съдържание, то се превръща в норма и започва да се търси от зрителите – или поне от онези, които не са се почувствали толкова омерзени, че са престанали да гледат телевизия.

Присъствието на културата в медиите и в дневния ред на българското общество като цяло е толкова ограничено, спорадично и повърхностно, че ние не само забравяме за хората, които се явяват нейни пазители, но често дори не ги познаваме и не се интересуваме от тях. За да се убедим в правдивостта на тази тъжна констатация, е достатъчно просто да спрем няколко души на улицата в произволно избран град и да ги попитаме дали знаят кой е директор на Народната библиотека, на Националната галерия, на Националния исторически музей, на Народния театър, на Софийската опера и балет, на Националния филмов център (НФЦ), на Национален фонд „Култура“, на Музей „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово, на Регионалната библиотека в Бургас (единствената библиотека в България, сдобила се с чисто нова и модерна сграда от падането на комунистическия режим през 1989 г. до днес), на художествената галерия в Кюстендил, носеща името на прочутия художник Владимир Димитров-Майстора, и на редица други важни културни институции в страната.

Бързам да си призная, че аз лично не знам имената на почти никой от тези директори, с което изобщо не се гордея, но допускам, че 95% от българите също нямат представа за голяма част от тях, как, за какъв период и от кого се избират те, какво правят и доколко се справят със задълженията си. И как да е другояче, когато те не получават достатъчно широка медийна трибуна, особено без новинарски повод, като годишнина, национално или международно признание, финансови и други затруднения, скандали и протести, и на практика отсъстват от публичното пространство – за разлика от една шепа „видни“ партийни функционери, политолози, социолози, банкери и пр., които скачат от студио в студио. На този фон не би трябвало да се учудваме защо стотици хиляди българи смятат културата за удоволствие, без което могат да живеят, и не разбират колко труд, време и средства са необходими за насърчаването, развитието и популяризирането на културното творчество.

Както написа Тони Николов преди няколко дни:

Ние много се гордеем с нашето културно наследство, с онова, което е в нашите музеи, галерии и архивни сбирки. В същото време изобщо не ни вълнува в какво състояние е това наследство, как то се съхранява, колко и кои са хората, които полагат грижи за него. Някак се приема, че щом е оцеляло дотук, значи е „вечно“ и ще се опазва „само“.

Един (възможен) алтернативен сценарий

Освен ако съзнателно не се самозаблуждаваме, културното наследство няма да се опази само; то се нуждае от нашата безрезервна подкрепа. От нашата безрезервна подкрепа се нуждаят и всички културни дейци, на които сме свикнали да гледаме като на мисионери, които едва ли не могат да живеят и без пари, защото работата им е кауза. Повече от 25 години гледахме по същия начин на учителите, които започнаха да получават по-добри възнаграждения едва когато управляващите осъзнаха, че ако не вдигнат заплатите им, в близко бъдеще рискуваме да няма кой да преподава на децата ни. Сходна е ситуацията и с лекарите и медицинските сестри, които до няколко години могат да се окажат кът (а на немалко места вече са кът), ако не започнат да получават справедливо заплащане за своя изключително отговорен труд.

Двете най-гледани национални телевизии могат да допринесат значително за опазването и развитието на културата ни чрез влиянието, което упражняват върху обществените нагласи и възприятия. За целта те трябва да поемат своята отговорност и да подпомогнат българските културни дейци, като преосмислят отношението си към тях и започнат да отразяват случващото се в сектора в дълбочина и в конкретика всеки ден, а не чрез общи приказки на представители на властта и устремилите се към нея и основно по време на предизборни кампании и на национални празници. Тук двете медии нямат право да се оправдават, че няма какво да направят, защото има. Те могат да продължат да се сещат за културата от дъжд на вятър, както досега, и така да намалят драстично шансовете ѝ за оцеляване и развитие. Но те имат и друга опция – да започнат да се отнасят към културата с уважението, което тя заслужава, като редовно предоставят поле за изява на културни дейци от цялата страна, насърчават ги да говорят за културни политики и инициативи и информират зрителите за нови книги, филми, пиеси, песни, концерти, опери, танцови спектакли, изложби и всякакви събития, организирани в библиотеки, музеи, галерии и читалища. Макар и търговски дружества, които поначало се стремят към печалба, bTV и Нова телевизия спокойно могат да направят промени в програмните си схеми, които да бъдат от полза на работещите в културната сфера, без това да подкопае финансовата им стабилност, защото най-малкото предаванията за култура са многократно по-евтини от риалити форматите и другите развлекателни програми, които те ни поднасят в изобилие.

В споменатото по-рано телевизионно интервю с писателката Здравка Евтимова водещият я попита каква е ролята на будителите в наши дни и тя даде следния прекрасен отговор:

За мен будители[те] са хора не само на изкуството, на културата, на духа; всеки един човек може да бъде будител. Неговата функция е да поощрява таланта във всеки един човек [и] да се бори с всички сили с неграмотността и арогантността. Защото какво може да направи недобре образованият [и] арогантният човек? Пред него са открити три пътя. [Единият] е да се превърне в раболепен блюдолизец, който да хвали своите висшестоящи и по този начин да пълзи по социалната стълбичка. Вторият е да бъде доносник, за да [може] отново да пълзи нагоре. Третият е да стане предател. Точно това е ролята на днешния будител – да прогонва далеч от децата ни [и] от сърцата ни раболепието, доносничеството [и] предателството.

Колкото по-скоро журналистите, продуцентите, редакторите и другите хора в екипите на двете национални телевизии си дадат сметка за своята потенциална будителска функция, толкова по-ефективно те биха могли да подпомогнат българската култура, така че тя да има не само славно минало, а и устойчиво бъдеще.

Даниел Пенев е журналист, преводач и редактор. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (част I – 2019 г., част II – 2022 г.), „От нас зависи“ (2020) и „Да тичаш към себе си“ (в съавторство с Краси Георгиев, 2021). Като преводач от английски език работи по книги като „Дарът“ на Едит Егер, „Забави темпото!“ на Карл Оноре и „Обещанието на един молив“ на Адам Браун.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display