0
1979

Терапевтичното въздействие на псалмите

Хлудовският псалтир – византийски ръкопис от ок. 850 г.

Много хора познават и са убедени в терапевтичния ефект на Библията. Може би е още по-точно да се каже психотерапевтичния – защото почти всеки дискомфорт е психосоматичен, т.е. психичното неразположение поражда и соматичните (телесни) симптоми. Но има една книга в Библията, чийто ефект върху човека е изключително интензивен и концентриран. Става дума за псалмите. А някои от тях – 22, 23, 29, 46, 90 – са с невероятна сила на въздействие.

Откъде идва всичко това. Първо, Псалтирът е много поетично четиво и, второ, той е особено метафоричен. Езикът на псалмите е твърде символичен и може да се каже, че всичко, с което те ни приобщават към Бога, въздейства най-вече на нашето несъзнавано. Ще обърна внимание и на техния сугестивен елемент като част от терапевтичните им качества. Всички псалми целят и водят към едно – подсилване на вярата и осланянето, на доверяването на една по-висша Божествена сила, като вселенски вибрации на единосъщната енергия.

Майка Тереза твърди, че: „Всичко се свежда не до отношенията между хората, а до отношението между човека и Бога“.

Псалмите в Библията са сто и петдесет. Псалтирът е наричан още „Малката библия“. Макар да имат различна архитектоника, псалмите следват в общи линии един и същи модел. В началото е славословието, категоричната вяра в Бога, обръщането с молитва към Него, следва изказ на проблема, тревогата, притеснението, страха и накрая отново славословие на висшата Божествена сила като спасителна инстанция. Как четем псалмите е също от значение. В тях всеки стих е важен и съдържа много информация. Можем да прочетем един псалм няколко пъти. А можем да прочетем и поред няколко псалма. Важното е нашето съзнавано и несъзнаваното ни да се заситят и напоят с тия незаменими вибрации, с енергията на доброто и вярата, които се излъчват от тези текстове.

Псалмите са особено благодатни за медитация, самовглъбяване и смирение, за това човек „да се събере“ в себе си. Не на последно място и като защита от празнословие, което е признак на често спохождащата ни ажитация (тревожност, неспокойствие). „Постави, Господи, стража на устата ми…“ (Пс. 140:3). Неслучайно молитвата за извънредни случаи на митрополит Филарет Московски завършва така: „Господи, научи ме да се моля“. Дори квантовата физика в лицето на Айнщайн има поддръжник на молитвата – самият той ежедневно е изказвал своята благодарност към вселенската мъдрост.

Ще се спра на някои от псалмите в Библията и на това как се осъществява техният терапевтичен, успокояващ и обнадеждаващ ефект, разглеждайки отделни техни стихове. Искам да подчертая обаче, че най-благоприятен ефект има прочитането на целите псалми – като истинска духовна съкровищница те са съвършени в своята цялост. Жанрово те представляват завършени поетични поеми.

Псалом 22-ри е кратък, той се състои само от 6 стиха. Започва с категоричното утвърждение:

„Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая. Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води“ (Пс. 22:1–2).

Тази безапелационна сигурност, че за нас се грижи една вселенска сила, както добрият овчар се грижи за овцете си, ни осигурява пълно и трайно успокоение. Злачните пасбища са гарантираното ни благополучие. Водата в Светото писание символизира душата. Тъй че и тук ни е осигурен тихия мир на душевния живот. По-сетне, макар и кратък, псалмът се разгръща като едноактна пиеса, в която се говори за смъртната сянка и за това, че дори когато вървим по нейната долина, злото няма да ни уплаши. В Библията изразът „смъртна сянка“ се среща често. За сянката е писано и говорено много – още от античността през Юнг та до съвременните езотерични текстове. Понятието за сянката е културологична фикция, насищана с множество конотации. Тук важното е, че злото няма да смути нашата душа, защото чашата ни е препълнена, осигурено ни е пребъдването за дълги дни в Господния дом. Сиреч тук има триумф на живота!

Псалом 23-ти отново започва с утвърждение. В първите две строфи е събрана цялата философия на вселенската мъдрост:

„Господня е земята и онова що я изпълня, вселената и всичко що живее в нея“ (Пс. 23:1).

Този израз събира в себе си цялото гносеологическо стремление на човека като същество, търсещо знанието за себе си, света и вселената от древността до овладяването на космоса и квантовата физика. В псалма не са забравени и тези, чиито ръце са невинни и сърцето им е чисто. Те ще бъдат благословени, защото ние през целия си живот, според силите и знанията си, търсим път към истината и отърсване от грешките си. Текстът апелира и към повдигане на портите, за да влезе Господ – Царят на славата. И тук вратите олицетворяват възможностите пред човека. Ние сме изправени пред множество врати – избори. И когато една врата – възможност, пред нас се затвори, ще се отвори друга. Това са все възможности за промяна на разбирането, съзнанието и Аза. Псалмът завършва с апотеоз на Царя на силата и славата – нашия Създател.

Псалм 26-и дава една по-обстоятелствена картина на житейските възможности. Началото също е безапелационен афирмативен (утвърдителен) постулат:

„Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?“ (Пс. 26:1).

И тук ни обгръща твърдата увереност в Божествената сила. Дава се израз на това, от което всъщност е проникната цялата Библия, че с Бог, който ни пази и подкрепя, всичко е възможно – от преодоляването на всички трудности по пътя до фактите на чудотворството. Извисеното духовно съзнание се единява с вибрациите на вселенската сила. В този стих е изредено всичко, от което имаме нужда – духовен мир, светлина, спасение, крепост – нещо, с което е пропито Христовото учение! Ако ежедневно си припомняме този стих, ще постигнем психически комфорт и избягването на всякаква дисфункция. Нека имаме предвид и това, че в иносказателността си Псалтирът и Библията визират нашите несъзнавани чувства, страхове, желания, мисли и тяхното въплъщение в действия. Зад думите „злодейци, противници, врагове“ стои нашето несъзнавано, защото човек може да бъде и най-големия си приятел и най-върлия си враг. Фройд казва: „И в доброто, и в злото човек може много повече, отколкото съзнава“.

Какво може да осмисли пълноценно един живот? В псалма е казано смирено и от сърце:

„Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм“ (Пс. 26:4).

Убедихме се колко простосърдечно и ясно са изказани тревогите, страховете и надеждите, спокойствието в досега разгледаните псалми.

45-и псалм изобразява една разбунена природа, която отеква и в душевното състояние на човека. Но в началото и на този псалм отново се декларира вярата в Божествената сила:

„Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско“ (Пс. 45:1–3).

Този библейски текст е може би най-силният антидот срещу страха. Следващите редове са описание на едно почти апокалиптично бедствие. Но ето завършекът:

„Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник“ (Пс. 45:12).

Важно е да имаме предвид, че Божествената сила е по същество нашата вътрешна сила: „Царството Божие вътре във вас е“ (Лук. 17:21). Този псалм е силно метафоричен с включването на природни, географски и духовни реалии: планини, реки, Божия град, който символизира молитвеното единение с Бога.

Има и един псалм, който е може би най-често цитиран и най-широко известен от всички псалми в Псалтира.

Псалм 90-и. По същество той също е молитва. Когато се молим, ние отправяме призив не само към Бога, но и към нашия вътрешен свят. Да организираме, консолидираме и съсредоточим нашата вътрешна сила за излизане от трудностите. Псалмът е с много интересна архитектоника – ту утвърждение, ту молитва, ту славословие. Ето началото:

„Който живее под покрива на Всевишншя, той обитава под сянката на Всемогъщия, и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам“ (Пс. 90:1-2).

Началото на тази поема е всъщност един неоспорим метафизичен закон, визиращ единението с Господ. Следващите стихове ни разкриват едновременно по чисто човешки, но и много иносказателен начин как Бог ни помага. За да се стигне до толкова известния и цитиран стих:

„До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи“ (Пс. 90:7).

Както и толкова спечелващият ни израз, че на Ангелите си ще заповяда за тебе и те: „ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си“ (Пс. 90:12).

Едва ли има по-човешки, по-подкупващи и спечелващи нашето доверие думи в цялата Библия от помощта и милостта, които ни оказва този стих. Картинността му е великолепна. Едва ли има човек, който да не си представя тази помощ осезаемо. Това обещание за закрила от нашите Ангели хранители няма как да не действа лечебно. И нашите страхове, обитаващи несъзнаваното, тозчас биват обезсилени.

Псалтирът в Библията представлява корпус от текстове, които формират един многопластов наратив. Както добрият психотерапевт казва: „Слушай! Наративът е много важен!“, така и тук в разказваното има всичко. От конкретната ситуация до метафизиката и символизацията. Псалмите съвместяват галещо-успокояващата поетическа красота на литературния текст и строгата истинност-увереност на метафизичния закон. Една неделима симбиоза от изкуство и наука, водеща до мощен терапевтичен ефект. Ние имаме избора между огромно безпокойство и абсолютно спокойствие. Думите на псалмите генерират у нас енергия и имат лечебна сила. Да приемем спокойствието като дар Божи! „Всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено“ (Марк. 11:24).

Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност философия. Магистър към Магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“. Асистент, д-р в Института за литература на БАН. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор на книгите „Павел не е сам на света“ (2002), „Драги ми, Смехурко. Антология на хумор за деца“ (2002), „Българската литература за деца – психоаналитични и психодраматични прочити“ (2019). Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на „Антология на българския смях“ (1995) и „Българска литературна критика. Т. 1“ (2000).

На главната страница: Петер Паул Рубенс, Цар Давид свири на арфа, XVII век