0
2295

Този търпелив лабиринт от линии

Хорхе Луис Борхес

За 120-годишнината от рождението на Хорхе Луис Борхес „Колибри” издаде сборник с негови творби в проза и стих.

„Този търпелив лабиринт от линии” е изящно библиофилско издание в превод на Анна Златкова. Художественото оформление е дело на Кирил Златков.

Борхес твърди, че книгата е нещо повече от словесна структура или поредица от словесни структури; тя е и диалогът, който завързва със своя читател, и интонацията, която придава на гласа му, и изменчивите и трайни образи, които оставя в паметта му. А този диалог е безкраен. 

Хорхе Луис Борхес (1899–1986) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-големите творци на XX век и родоначалник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите „измислици” и есета ловко съчетават поезия и философия, въвеждат читателя в неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари, преобръщат всички представи за възможностите на прозата. „Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара”, признава той.

Xорхе Луис Борхес е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. В Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Умира в Женева.

Хорхе Луис Борхес, „Този търпелив лабиринт от линии“, избрано, проза и стих, ИК „Колибри”, 2019 г., подбор и превод Анна Златкова, художествено оформление Кирил Златков

НЯКОЙ СЪНУВА

Какво ли е сънувало Времето досега, което е, както всички сега, настоящият миг? Сънувало е меча, чието най-добро място е стихът. Сънувало е и е изковало сентенцията, която може да се престори на мъдрост. Сънувало е вярата, сънувало е жестоките кръстоносни походи. Сънувало е гърците, открили съмнението и диалога. Сънувало е унищожаването на Картаген с огън и сол. Сънувало е словото, този груб и скован символ. Сънувало е щастието, което имахме, а сега сънуваме, че сме имали. Сънувало е първото утро на Ур[1]. Сънувало е тайнственото влечение на компаса. Сънувало е вълнореза на норвежеца и вълнореза на португалеца. Сънувало е етиката и метафорите на най-странния от човеците, онзи, който умря на кръст един следобед. Сънувало е вкуса на бучиниша в устата на Сократ. Сънувало е онези двама чудновати братя – огледалото и ехото. Сънувало е книгата – онова огледало, което винаги ни разкрива друго лице. Сънувало е огледалото, в което Франсиско Лопес Мерино[2] и неговият образ са се видели за последен път. Сънувало е пространството. Сънувало е музиката, която може да съществува и без пространство. Сънувало е изкуството на словото, по-необяснимо и от изкуството на музиката, защото съдържа самата музика. Сънувало е едно четвърто измерение и обитаващата го необикновена фауна. Сънувало е броя на песъчинките. Сънувало е трансфинитните числа, до които не се стига с броене. Сънувало е първия, който в гръмотевицата е чул името на Тор. Сънувало е гледащите в противоположни посоки лица на Янус, които никога няма да се видят. Сънувало е Луната и двамата мъже, ходили по Луната. Сънувало е кладенеца и махалото.[3] Сънувало е Уолт Уитман, решил да бъде всички хора, както божеството на Спиноза. Сънувало е жасмина, който не може да знае, че го сънуват. Сънувало е поколенията на мравките и поколенията на царете. Сънувало е необятната мрежа, която плетат всички паяци на света. Сънувало е ралото и чука, рака и розата, камбанните удари на безсънието и шахмата. Сънувало е изброяването[4], наричано от учените хаотично, което всъщност е космично, защото всички неща са свързани с тайни връзки. Сънувало е баба ми Франсес Хазлам[5] във форта Хунин, съвсем близо до копията на пустинята, зачетена в своята Библия и своя Дикенс. Сънувало е, че татарите влизали в бой с песен. Сънувало е ръката на Хокусай, чертаеща линия, която много скоро ще бъде вълна.[6] Сънувало е Йорик, вечно жив в няколко думи на призрачния Хамлет. Сънувало е първообразите. Сънувало е, че през всички лета или в едно небе отпреди летата има една-единствена роза. Сънувало е лицата на твоите мъртъвци, които днес са потъмнели снимки. Сънувало е първото утро на Ушмал. Сънувало е движението на сянката. Сънувало е стоте врати на Тива. Сънувало е ходниците на лабиринта. Сънувало е тайното име на Рим[7], истинската му крепостна стена. Сънувало е живота на огледалата. Сънувало е знаците, които ще начертае седящият писар. Сънувало е кълбо от слонова кост, което крие други кълба. Сънувало е калейдоскопа, приятна забава за болния и детето. Сънувало е пустинята. Сънувало е дебнещата зора. Сънувало е Ганг и Темза, имена на водата. Сънувало е географски карти, които Одисей нямаше да разбере. Сънувало е Александър Македонски. Сънувало е стената на рая, възпряла Александър.[8] Сънувало е морето и сълзата. Сънувало е кристала. Сънувало е, че Някой го сънува.

НЯКОЙ ЩЕ СЪНУВА

Какво ще сънува непроницаемото бъдеще? Ще сънува, че Алонсо Кихано може да бъде Дон Кихот, без да напуска своето село и своите книги. Ще сънува, че една Одисеева привечер може да бъде по-щедра от поемата, която разказва за неговите подвизи. Ще сънува човешки поколения, които няма да си спомнят името на Одисей. Ще сънува сънища, по-отчетливи от днешното бодърстване. Ще сънува, че ще можем да правим чудеса, но няма да ги правим, защото ще е по-реално да ги измисляме. Ще сънува светове, толкова плътни, че гласът на една-единствена тяхна птица би могъл да те убие. Ще сънува, че паметта и забравата може да бъдат волни действия, а не набези или дарове на случая. Ще сънува, че ще виждаме с цялото си тяло, както мечтаеше Милтън от мрака на крехките сфери – очите. Ще сънува един свят без машината и без тази страдаща машина, тялото. Животът не е сън, но може да стане сън, пише Новалис.[9]

[1] Един от най-древните шумерски градове държави.
[2] Аржентински поет (1904–1928), който едва 23-годишен слага край на живота си.
[3] Алюзия към заглавието на разказа на Едгар Алан По „Кладенецът и махалото“.
[4] Изброяването, възхождащо към Омировите списъци, е любим художествен похват на Борхес.
[5] Франсес Ан Хазлам (Фани), баба на Борхес по бащина линия, е от английски произход.
[6] Алюзия към „Голямата вълна край Канагава“, една от най-известните картини на японския художник Кацушика Хокусай.
[7] За пазеното в тайна истинско име на Рим и разгласяването му от Квинт Валерий Соран (поет, граматик и народен трибун, I в. пр. Хр.) разказват Плиний Стари, Плутарх и други антични автори.
[8] Според средновековни версии на популярния „Роман за Александър“ на Александър Македонски не било дадено да преодолее стените на рая, защото е езичник.
[9] Срв. с думите на Самсон:“…защо/ затворено е зрението в сферата/ като окото – тъй ужасно крехка,/ разпознаваема и уязвима,/ наместо като допира навред/ да е разпръснато, та да проглежда/ през всяка пора? („Самсон агонистът“, превод Александър Шурбанов).