0
886

Топчо

От баща ѝ остана сакото на закачалката с дъх на цигари. Но с времето и този мирис изветря.

Майка ѝ намери убежище в глухотата си. Когато се върнеше от работа, Анелия сядаше при нея да ѝ разкаже деня си. Накрая разказите ѝ се превърнаха в един-единствен, един и същ разказ.

Майка ѝ неизменно кимаше с глава, в знак, че я чува, но Анелия не беше сигурна дали това е така. Все пак никога не направи опит да провери, за да не я обиди.

Сара се появи една есен, присламчи се към Анелия по пътя от спирката към къщи. Пуснаха я да преспи в двора, започнаха да я хранят, дори ѝ поръчаха дървена колибка. Майка ѝ се съживи, защото вече имаше компания през деня.

В навечерието на зимата Сара роди седем кученца. Но зимата през онази година се случи най-тежката от десетилетие насам. И кученцата не оцеляха. Остана жив само Топчо.

Топчо порасна широкогръд, но късокрак. Когато Сара се убеди, че е оставила къщата в ръцете на добър пазач, един ден тя изчезна, тъй както се беше появила.

Годините си вървяха. Двете жени, майката и дъщерята, все повече заприличваха една на друга.

Един ден и Топчо изчезна. Явно се обади скитнишката му кръв.

Поредната зима вледени всичко. Изведнъж наоколо се появиха много бездомни кучета, които особено сутрин, когато Анелия отиваше на работа, прекосяваха на глутница безлюдната улица и я плашеха.

Една сутрин глутницата я загради. Имаше кучета от кол и въже, големи и малки, а имаше и няколко наистина едри песа, които налитаха най-упорито. Анелия свали чантата си и започна да я размахва в кръг около себе си, като внимаваше да не се подхлъзне.

Изведнъж отпред изскочи едно неголямо куче. То каза нещо на останалите и те всички се дръпнаха встрани и млъкнаха. И после хукнаха нанякъде по блесналия леден път.

– Топчо, ти ли си? – извика Анелия.

Топчо я погледа малко, сбърчи носа си в нещо като усмивка, а после се затича да настигне глутницата.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияЕдна година без Кристиан Таков
Следваща статияКалина Тасева и нейният учител