0
1298

Тотално преобразяване

Едно след друго честваме две мистични събития – Преображение Христово и Успение Богородично. Едното е описано доста подробно в Евангелията, а за другото не е спомената нито дума. Църквата ги чества с еднаква почит и еднакво тържествено. Те са вписани не само в църковния календар, но преди всичко в сърцето на църковния народ. Те дават пълнота на църковния живот. Двете събития са толкова различни, но поради близостта на двата празника взаимно се преплитат, взаимно се допълват и взаимно си въздействат. Празниците имат място в църковния живот, защото той не е теоретично богословие, а жива реалност.

Тази жива реалност не се нарушава от това, че съдържанието на празника нерядко се разминава с реалните факти. На нас не ни е известно точното място, където Иисус се е преобразил пред тримата Свои ученици. Църковната традиция го свързва с Галилейската планина, Тавор, която е по-скоро възвишение и едва ли може да бъде наречена „висока планина“, както се изразяват евангелистите. Контекстът и фактите показват, че е по-вероятно да е станало на много по-високата заснежена планина Ермон, която е на днешната граница между Ливан и Сирия. Ние празнуваме празника през август, докато евангелската хронология по никакъв начин не показва кога точно се е случило събитието. Празникът е възникнал сравнително късно и това частично обяснява разминаването му с достоверните факти.

По подобен начин стоят нещата и с празника Успение Богородично, който е възникнал приблизително по едно и също време с Преображение. Сведения за събитието са запазени единствено в църковното предание, затова съществуват различия в описанието. Но тези различия по никакъв начин не накърняват почитането на празника и преклонението пред Божията майка, защото ние не празнуваме датите, часовете и местата, а духовната същина на събитието. Именно това обстоятелство трябва да ни учи да не се взираме във външните форми, а в духовната сърцевина.

Същината на Преображението е в преобразяването. Иисус е взел със Себе Си на планината трима от Своите ученици като свидетели, които по-късно да предадат на всички това, което са видели. Чрез тях разказът стига до нас, за да ни покаже, че същината на нашата вяра е преобразяването. Всичко, което е свързано с Христос, е преобразяване. Първото чудо, извършено от Него, е превръщането на водата във вино. Това превръщане не е самоцелно, както не са самоцелни и всички следващи чудеса. Чрез първото чудо Той яви славата Си, но също така показа, че участва в нашия живот реално. Затова чудото е извършено на сватба, където веселието е събрало десетки, а може би стотици сватбари. Показа също, че е дошъл да ни донесе радост и да бъде радостта ни пълна. Думите радост и веселие се повтарят като рефрен в цялото Евангелие, те се повтарят и в последната молитва на Литургията, когато се молим Той да изпълва сърцата ни с радост и веселие всякога, сега и винаги и во веки веков.

Ако преображението на планината е само събитие, което се е случило някога, някъде, това събитие е чуждо и далечно на нашия живот. А в една от предпричастните молитви ние се молим: „Привлякъл си ме с любовта си, Христе, и си ме преобразил с Твоето божествено желание;…” Христос ни преобразява чрез Своите дарове – претворените хляб и вино, за да ни направи Свои сътелесници и причастници на Своето вечно битие. С всяка своя дума Той ни призовава към преобразяване. Едно от най-важните преображения, към които ни призовава, е да се превърнем в деца – „ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“. Само ако се обърнем на деца. ние ще придобием сърце и очи, с които ще видим и разберем и Неговото преображение, което е предобраз на Неговото възкресение.

Наистина всичко, към което сме призовани, е преобразяване. Цялостно и дълбоко преобразяване е необходимо, за да проумеем блаженствата, изречени на друга планина и да ги преживеем като блаженства – да бъдем блажени, когато сме бедни духом, когато сме плачещи, когато сме гладни и жадни, когато сме изгонени заради правда, когато сме похулени. Всъщност основата на християнския духовен живот – метаноята, е именно това – преобразяване, промяна на ума.

Христос изисква от нас тотално преобразяване. Първоначално ние не го разбираме, първоначално реагираме като учениците, пред очите на които Той се е преобразил на планината – на тях им е добре там и те предлагат да направят сенници. Това е малко смешна реакция, думите на учениците са нелепи, но са разбираеми, защото пред техните очи се разкрива напълно непозната и шокираща картина.

Така неразбиращо ние бихме гледали и на успението на непорочната Божия майка, която „премахна греховната печал”. Ако нашият ум не е преобразен, едва ли бихме приели сериозно думите на църковното песнопение „При раждането си съхранила девството, при успението не си оставила света, Богородице.”

Наистина тотално преобразяване е необходимо да се извърши в нас, за да поберем в нашия немощен ум и Преображението на Христос, и Успението на Богородица. Ако това тотално преобразяване не се осъществи, преображението ще бъде някакъв метеорологичен знак за преобразяване на времето. Такъв коментар прочетох на празника на стената си във фейсбук. Той ме натъжи, но ме накара да се замисля и да напиша това. Сезоните се сменят един след друг, времето се преобразява, след жаркото лято се забелязват първите признаци на наближаващата есен, но преобразяването на времето няма нищо общо с това, което иска да ни каже нашият Спасител от високата планина.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новата й книга - повестта "Първият рожден ден" излезе в издателство "Сиела" в края на 2016 г.
Предишна статияФигурата на актьора
Следваща статияАко искаш мир, готви се за война