0
4740

Травиата в Метрополитън – завръщане в бъдещето

Травиата, © Vincent Peters, MET

С класиката на Джузепе Верди диригентът Яник Незе-Сеген поема ролята на музикален директор на Метрополитън опера. Ще гледаме новия режисьорски прочит на Майкъл Майер на 15 декември от 20 часа с повторение на 20 февруари 2019 г. от 19 часа в Синема Сити София.

Две различни посоки на развитие маркира най-новата постановка на сцената на Метрополитън опера – завръщане към по-традиционните режисьорски решения, поверено на Майкъл Майер, и стъпка напред към нова ера – с новия музикален директор Яник Незе-Сеген, на когото обстоятелствата наложиха да поеме поста много по-рано от предвиденото, след бързата и болезнена раздяла с Джеймс Ливайн, ръководил театъра в продължение на 40 години, обвинен в сексуален тормоз. „Новият музикален директор има да запълва големи обувки и да лекува големи рани“, находчиво описва ситуацията в едно изречение критикът Майкъл Купър в „Ню Йорк Таймс“.

„Травиата“ е заглавие, което дори театър като Мет не може да си позволи да изостави. За да имат шанс експериментите и поръчките на нови оперни произведения, в афиша всеки сезон трябва да фигурират класики като нея и „Бохеми“ (режисьорски шедьовър на легендарния Франко Дзефирели), към които по-широката аудитория да се придържа, особено когато отива на опера за първи път. Доскоро на сцена беше минималистичната постановка на Вили Декер – недолюбвана от пуристите, възхвалявана от по-философски настроените, но най-вече разчитаща на славата, тръгнала от Залцбургския фестивал през 2005 г. заради фантастичното дуо Анна Нетребко и Роландо Виясон в главните роли.

Майкъл Майер на пръв поглед е доста странен избор за класическа постановка, имайки предвид неговата история с Метрополитън, която включва операта „Риголето“ от Верди през 2013 г., пренесена в Лас Вегас през 60-те години на ХХ век, и след това премиерното представяне за САЩ на „Марни“ от 37-годишния композитор Нико Мюли – съвременна опера, която гледахме в предишното пряко излъчване в програмата „На живо от Ню Йорк“ този сезон. И изведнъж, доста неочаквано, Майер трябва да „произведе“ класика. Неговият особен поглед се изразява в това, че с вдигането на завесата публиката вижда Виолета на смъртния ѝ одър, а останалите герои са около нея, изпаднали в странен ступор, очакващи неизбежния трагичен край. Оттам нататък всичко се развива като реминисценции в ума на бълнуващата Виолета. 

Нормално е, по думите на Майер, когато махалото се залюлее, следващият режисьор да направи нещо напълно различно: така е било с „Риголето“ и неговия осъвременен прочит след една много традиционна постановка, така е и сега – след дръзката и абстрактна намеса на Вили Декер, той пък поставя заглавието така, както самият Верди го е искал.

И все пак американецът не пропуска да остави своя следа – изисква от сценографката Кристин Джоунс декорите да следват сезоните, а на художничката по костюмите Сюзън Хилфърти героите да изглеждат приказно – почти като в „Красавицата и звяра“ на Дисни. Във второ действие на сцената до Жорж Жермон изниква неговата дъщеря – в повечето постановки тя е просто малък портрет, образ, който бащата на влюбения Алфред използва като оръжие срещу Виолета и нейната лоша слава, която ще повлияе на бъдещото влизане на невинното момиче в обществото. Дали това мълчаливо присъствие допринася за драматургичното развитие и дали има логика да бъде избягвано от останалите режисьори – предстои да разберем.

Колкото до певците в новия прочит на „Травиата“ – там успехът е предвещан, а интересът – достатъчно предизикан. Диана Дамрау е една от водещите певици на нашето време, а Виолета е нейна запазена марка. Германският сопран не за първи път пее ролята в Мет, и не за първи път работи с Майкъл Майер. За разлика от тях, Хуан Диего Флорес като Алфред трябва да се види – перуанският тенор е един от най-бляскавите и обичани белкантови гласове на световната сцена, а тази сравнително нова за него роля е извън зоната му на комфорт. Критиците отбелязват, че не в мощния глас е неговата сила тук, а в красивата лиричност, в младежкия плам и лекотата, с които представя Алфред в неговите различни състояния – влюбен, страстен, ревнив, разкаян и отчаян.

Третият главен герой в операта – строгият баща Жорж Жермон, е с прекрасния дълбок баритон на Куин Келси и единственото предизвикателство за публиката е, че трябва да пренебрегне неговата младост, защото режисьорът е решил да не бъде състарен за образа.

Един от героите в първите спектакли на новата постановка, както може да се очаква, е диригентът Яник Незе-Сеген. Чувствителен артист, успешен във всички проекти, с които се е захващал досега, 43-годишният канадец прави шеметна кариера като ръководител на Филаделфийския оркестър и Оркестър Метрополитен в Монреал. След първите спектакли на „Травиата“ – неговото стремително влизане през парадния вход на Метрополитън като музикален директор, той и интендантът Питър Гелб вече заявиха плановете си за едно смело, светло бъдеще за театъра. Очакванията са огромни.

Излъчванията от Метрополитън опера се случват благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.