В новата си поредица Libri Legendi издателство „Ерго” представя шест трагедии на Еврипид, непревеждани или превеждани твърде отдавна на български език. Те са подредени хронологично по реда на поставянето им в Атина. Преводът от старогръцки е на Доротея Табакова и Тамара Петринска, художник на изданието е Иво Рафаилов. Публикуваме откъс от „Вакханки”.

Най-ранната творба, достигнала до нас, е „Алкестида” – разказ за саможертвата на предана съпруга. „Медея” е сред най-прочутите произведения на Еврипид; „Андромаха” е част от Троянския митологичен цикъл, посветена на съдбата на вдовицата на Хектор в плен в Елада; „Ион” е историята на сина на бог Аполон от смъртна жена, подхвърлен от майка си и повторно намерен от нея; „Ифигения в Авлида” е пиеса за заминаването на ахейците към Троя и за жертвата на дъщерята на Агамемнон Ифигения, за да може походът да се осъществи.

„Вакханки”, от която публикуваме откъс, е разказ от Тиванския митологичен цикъл за въдворяването на култа на бог Дионис в родната му Тива, излиза през 1919 г. в превод на Гаврил Кацаров, а през 1977 г. – в сборника „Антични трагедии” на изд. „Народна култура” в превод на Александър Ничев (сведенията са от сайта Arion. Античната драма в България).

Еврипид (485-406 пр. Хр.) е най-младият от тримата известни старогръцки трагически поети. Роден във века на Перикъл, в разцвета на класическа Атина, той е свидетел и на нейния упадък по време на Пелопонеската война. Античните биографи описват пестеливо живота му. Еврипид страни от активна обществена дейност, предпочита уединението. Пише трагедии от 18-годишен, но успява да постави своя творба доста по-късно. През дългия си творчески път рядко получава награди и признание: съвременниците му го възприемат като новаторски и прекалено рационален, изобразява според Аристотел хората „не такива, каквито трябва да са, а такива, каквито са”. В творбите си често използва рядко срещани версии на античните митове и ги обогатява с измислени от самия него сюжетни ходове. Написал е повече от 90 трагедии, от които до нас са достигнали едва 17 и една сатирна драма.

Еврипид, Трагедии, изд. „Ерго” 2012, превод от старогръцки Доротея Табакова и Тамара Петринска, 12 лв., с подкрепата на Програма „Култура” на ЕС

ВАКХАНКИ

Превод от старогръцки Доротея Табакова

Памяти Абрама Фельдхуна,
переводчика и вакханта,
с любовью.
Д. Т.

„Вакханки” е една от последните пиеси на Еврипид, писана в Пела и поставена в 405 г. пр. Хр. Сюжетът й е свързан с мита за Дионис и навлизането на неговия култ в Гърция. Той е част от Тиванския митологичен цикъл.

Този култ идва от Фригия или Тракия и прониква в Гърция не без съпротивление. Дионис е утвърден в числото на олимпийските богове доста късно. Може би фактът, че Еврипид се е намирал на север, в Македония, е изиграл някаква роля за създаването на тази екстатична трагедия, така необичайна за този рационален и скептичен трагически поет!

Според мита Дионис е родом от Тива. Той е син на Зевс и дъщерята на Кадъм, основателя на Тива – Семела. Подмамена от ревнивата Хера да поиска от Зевс да й се яви в божествения си облик, Семела загива от мълниите му, а Зевс успява да спаси недоносения Дионис и да го доноси в бедрото си. В текста на Еврипид Дионис се завръща в родния си град, съпровождан от свита малоазийски вакханки, за да установи там своя култ, но среща съпротивата на своя братовчед Пентей, на когото старият Кадъм е предал властта. Победата на божеството е жестока.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Дионис

Хор на вакханките

Тирезий, тивански гадател

Кадъм, основателят на Тива

Пентей, цар, негов внук

Прислужник

Вестител

Втори вестител

Агава, майка на Пентей

 

ПРОЛОГ

Пред царския дворец. Вижда се и гробът на Семела.

 

ДИОНИС

Пристигнах в Тива аз, синът на Зевс,

когото Кадмовата дъщеря

Семела преди време тук роди,

обзета от мълниеносни пламъци.

Приел не божи, а човешки облик,

сега съм при водите на Исмен[1].

Аз виждам досами двореца гроба

на майка ми, сразената от мълния,

димящите до днес развалини

и още живия божествен пламък –

безсмъртна злоба Херина към майка ми[2].

Хвала на Кадъм! Той е наредил

на дъщеря му да е непристъпен гробът,

а аз със кичести лози отрупах го.

Напуснах златните земи на Лидия,

изпепелените плата на Персия,

на Бактрия високите стени,

мидийските била суровозимни,

блажената Арабия и Азия,

полегнала покрай солените талази,

където елини и варвари ведно

живеят в градове висококрепостни –

и първо в този град пристигнах елински

да въведа тук своя танц и тайнство,

та мене, бога, да прославят смъртните.

Да, първо в Тива сред земята елинска

нададох вик, с небрида[3] ви загърнах

и връчих ви бръшляновия тирс,

защото майчините ми сестри[4],

да, тъкмо те, които най не биваше,

не ме признаваха за син на Зевс,

а уж Семела легнала със смъртен

и своя нощен грях на Зевс приписала,

подучена от Кадъм – затова

я Зевс унищожил, задето лъжела

и хвалела се с брака си божествен.

Със жилото на лудостта ги погнах,

та свойте домове сега напуснаха

и днес безумстват горе в планината.

За оргиите мои да се натъкмят

принудих ги – и заедно със тях

и Кадмовото женско племе цялото

обезумих и от дома изгоних.

И те, ведно със Кадмовите щерки,

под смърчове, не под стрехи седят.

И този град, невеж за мойте тайнства,

ще ги научи, даже да не иска,

и майка си ще защитя пред смъртните,

като им се явя – аз, божеството,

което тя родила е на Зевс.

Предал е Кадъм почитта и царството

на своя внук Пентей. Той богоборец е,

отхвърля ме при свойте възлияния

и в своите молитви ме пропуска.

Ще му докажа, че роден съм бог,

на него и на всичките тиванци.

Щом тук получа почести, ще тръгна

по другите земи да се покажа.

А ако Тива в своя гняв опита

вакханките да върне със оръжие,

аз сам във бой ще поведа менадите[5].

Аз затова безсмъртния си облик

с човешки образ днес съм заменил.

(към хора на вакханките)

А вие, моя свита, Тмол[6] напуснала,

закрилнички лидийски, мои спътнички,

дошли със мене от земите варварски,

фригийските тимпани издигнете,

създадени от мен и майка Рея[7],

елате тук, при царските палати

на цар Пентей и удряйте на воля,

та да ви види Кадмовият град!

А аз сред урвите на Китерон

ще встъпя в хоровода на вакханките.

 

ПАРОД

ХОР НА ВАКХАНКИТЕ

1 СТРОФА

От Азийска земя,

от свещения Тмол връхлитам,

сладко усърдие, труд благотруден за Бромий,

Бакхий[8] с викове славя!

 

1 АНТИСТРОФА

Кой е на пътя ни? Кой е на пътя ни? Кой

още в дома си стои? Стой надалече,

благоговейни уста пречисти –

винаги аз ще възпявам достойно Дионис.

 

2 СТРОФА

О, блажен е, който познава

тайнствата на боговете,

благочестиво живее,

с цяла душа празнува,

сред планините вакханства

с най-чисти тайнства и жертви;

с оргиите на Кибела,

наша велика майка,

високо тирса размахвам,

той с бръшлян увенчан е

и на Дионис служи.

Напред, вакханки, напред, вакханки,

Бромий, бога, сина божи,

нека доведем Дионис –

от планините Фригийски

в пътищата на Елада –

нека вкъщи върнем Бромий!

 

2 АНТИСТРОФА

Там във родилни мъки,

припрени от гърма Зевсов,

без време изхвърли Бромий

от майчината утроба

майка му – и загина,

от огъня изпепелена.

Зевс Кронид незабавно

от ложето й пое го,

в бедрото си го закъта,

заши със златни карфици

далеч от очите на Хера.

В час, от Мойри уречен,

роди бикорого отроче[9]

и увенча го със змии –

затова тирсоносни менади

вплитат змии в своите къдри.

 

3 СТРОФА

О Тива, Семелина люлка,

с бръшлян сега увенчай се!

Буйни, буйни да избуяват

тисове богатоплодни!

Лудейте в лудост вакханска

сред гъсти смърчови клони,

обвити в пъстри небриди,

с бяла вълна ги закичете!

С тирсове се пречистете,

Земята цяла играе –

щом Бромий с дружини хукне

из планини високи –

там женското племе го чака,

далеч от платното и стана

подгонено от Дионис.

 

3 АНТИСТРОФА

Убежище на Курети,

Крит богопроникнат,

убежище Зевсородно!

Там тригребенни Корибанти

кръг с опъната кожа откриха

дълбоко във пещерите.

С дъха на фригийски флейти

бакхически, сладкогласни,

съзвучно ритъма сляха

на майка Рея в ръцете –

да отмерва Бакхови песни.

Обезумели Сатири

от майка богиня го взеха,

извиха танц тригодишен

на Дионис за радост!

 

ЕПОД

Сладко е в планината

на свитата в буйния бяг

на пръстта да паднеш, заметнат

с небрида, свещена одежда,

преследвал кръвта на козела,

наситен с плячка сурова

по чукари фригийски, лидийски.

Вожд ни е Бромий, евой!

Мляко блика земята, вино и мед се лее

като дим от тамян сирийски.

Ей го, втурва се Бакх,

с чамова факла пламтяща,

зове в хоровода си всички

и с викове ги подбужда,

нежни къдри по вятъра пръснал.

Виком вика такива думи:

„Напред, вакханки,

напред, вакханки,

гордост на Тмол златоструен,

пейте сега за Дионис

под тежък тимпанен ритъм,

евой, със песни славете бога,

с фригийски писък и вопли,

щом сладкогласна флейта

от лотос свещен свещена свирня подеме,

ведно със стъпки чевръсти –

към планината, към планината!”

И радостната вакханка,

като жребче край майка,

с бързи нозе подскача.

 

ПЪРВИ ЕПИЗОД

ТИРЕЗИЙ

Вратарю, призови ми тука Кадъм,

сина на Агенор, града Сидонски[10]

напуснал, и издигнал тука Тива.

Носи му вест, че търси го Тирезий –

той знае сам защо при него идвам.

Разбрахме се – аз старец, той по-стар –

да грабнем тирс, небриди да си сложим,

с бръшлянови венци да се закичим.

КАДЪМ (излиза от двореца)

Дочух аз мъдрия ти глас, приятелю,

на мъдър мъж гласа – и ето, идвам,

със дрехите за бога пременен,

че редно е сина на дъщеря ми

Дионис, бог, сред хората явил се,

да славим според скромните си сили.

Къде да водя танца, как да стъпвам

и как да тръскам побелели къдри?

Тирезий, старче, научи мен, стария,

и обясни ми – ти си вещ в това.

Не ще да ми е трудно ден и нощ

земята с тирс да удрям – чак забравих,

че стар съм.

ТИРЕЗИЙ

Също като мен! И аз

разцъфнах – и се хващам на хорото.

КАДЪМ

Със колесници ли ще идем в планината?

ТИРЕЗИЙ

Не би го сторил тачещият бога.

КАДЪМ

Аз, старият, ще водя тебе, стария!

ТИРЕЗИЙ

Без мъка богът ще ни поведе.

КАДЪМ

Единствени в града ли славим Бакхий?

ТИРЕЗИЙ

Единствени в града сме със ума си.

КАДЪМ

Да се не маем! Хващай ми ръката!

ТИРЕЗИЙ

Ръка с ръката да съединим!

КАДЪМ

Роден съм смъртен – боговете не презирам.

ТИРЕЗИЙ

Пред божествата нека не мъдруваме!

Получили сме бащини предания,

по възраст равни на самото време;

тях разумът не може да обори,

дори ако постигнеш висша мъдрост!

Ще пита някой как не ме е срам

на моите години да танцувам

и със бръшлян глава да увенчая.

Но бог не е определил дали

млад или стар е редно да танцува –

той иска почести от всички хора,

а не да бъде тачен от малцина.

КАДЪМ

Понеже ти не виждаш светлината,

ще трябва аз за всичко да ти кажа.

Пентей, синът Ехионов, комуто

предадох аз властта, се втурва бесен.

Какво ли има да ни съобщи?

ПЕНТЕЙ

За малко бях заминал от града –

и ето, че беда го сполетяла:

жените ни оставили си къщите

за някакви вакхански измишльотини,

търчат по планините и шубраците,

за да прославят с буйни хороводи

новоизпечения бог Дионис.

И що за бог?.. Сред сборищата техни

препълнени са каните със вино,

и ту една, ту друга там се шмугва

в усоите да легне с някой мъж.

Представят се за жертвени менади,

но тачат Афродита, не Дионис.

Едните залових – сега в затвора

ръцете им са оковали стражите,

а другите, които се изплъзнаха,

ще гоня като дивеч аз: Ино,

Агава, дето от Ехион ме роди,

и Автоноя, майка Актеонова.

Щом окова ги с букаи железни,

ще сложа край на вредното вакханстване.

Разправят, с тях пристигнал чужденец

от Лидия – измамник заклинател

с масури руси, цели в благовония,

със винобагра прелест Афродитина –

със хрисими девойчета се срещал

и им предлагал бакховите тайнства.

Ако го хвана тук, във този дом,

ще спре веднага с тирса да потропва

и да си вее къдрите, когато

му отделя главата от врата.

Твърди той, че е божество Дионис,

че бил зашит във кълката на Зевс –

тоз, който бе изпепелен от гръм

със свойта майка заради лъжата й,

че станала е Зевсова съпруга.

Та чужденецът, който и да е,

за тази наглост смърт не заслужава ли?

Сега пък ново чудо! Прорицателят

Тирезий и родителят на майка ми

за смях вакханстват с шарени небриди!

О, татко, аз отказвам да приема

такава старост, губеща ума си!

Я захвърли бръшляна! Отърви

ръката си от тирса, татко майчин!

Тирезий, ти си го подучил! Искаш

сред хората нов бог да въведеш,

та с култа му добре да припечелваш!

Ако не беше побелял от старост,

днес щеше да седиш насред вакханките

в окови – ти, въвел порочни тайнства!

Щом някой черпи с винен сок жените,

в такива оргии не виждам нищо свято.

ХОР

О, нечестивец! Срам от боговете нямаш ли,

и от сеятеля на земеродните

твой дядо Кадъм[11]? Позориш рода Ехионов!

ТИРЕЗИЙ

Щом умен мъж добра отправна точка

за своите слова си избере,

не му е трудно да говори умно.

А ти с чевръст език си служиш гладко,

но в думите ти няма капка разум.

А дръзкият и речовит човек

лош гражданин е, щом му липсва мисъл.

Та този бог, на който се присмиваш,

дори не мога с думи да изкажа

какъв велик ще стане във Елада!

За хората, младежо, съществуват

две начала; едната е Деметра,

или Земя – зови я както искаш[12].

Тя дава твърдата храна на хората.

От друга пък страна синът Семелин

открил е течно питие от грозде

и дал го е на смъртните нещастници,

и то пресича техните страдания,

щом се наситят с лозовите сокове;

забрава за бедите всекидневни

дарява – няма друг подобен лек!

Сам бог, на боговете го възливат,

с това донася благо той за смъртните.

Присмиваш се, че Зевс го е зашил

в бедрото си? Сега ще обясня.

Щом Зевс го грабнал от пожара мълниен,

занесъл на Олимп детето бог,

но Хера искала да го изхвърли.

А Зевс на козните отвърнал с козни,

за бог достойни. Той откъснал къс

от етера, земята обкръжаващ,

създал от него образ на Дионис

и го предал на Хера за заложник.

Затуй след време хората измислили,

че той го е заложил във бедрото си,

щом дал го е на Хера за заложник[13].

А той е и гадател: във екстаза

и в лудостта се крие прорицателство.

Щом бог всели се в някого, той кара

човека обладан да вижда бъдното.

Той има дял и в делото на Арес:

въоръжено и строено войнство

разпръсва в страх, преди да почне боят –

и тази лудост праща я Дионис.

Ти ще го видиш сред скали Делфийски

там, при върха двуглав, в ръката с борина,

как тирса си разтърсва – той велик е

в Елада цяла! Вярвай ми, Пентее!

Не се хвали, че имаш власт над хората,

а ако мисълта ти е нездрава,

не си мисли, че с всичко си наясно,

а приеми ти бога във земята си,

възлей му вино, увенчай главата си!

Не е Дионис, който ще принуди

жените в любовта да са пристойни –

пристойността вродена е във хората.

Не го забравяй – даже във вакханствата

пристойната не ще се поквари.

Виж, ти се радваш, щом тълпа се струпа

пред портите ти и ти слави името;

той също, мисля, почитта обича.

А аз и Кадъм, дето му се смееш,

с бръшлян ще се обвием, ще танцуваме –

тъй трябва, нищо, че сме побелели!

Не ще воювам с бог по твоя заповед.

Безумен си и няма цяр за тебе

и не защото няма цяр, си болен.

ХОР

С речта си, старче, не посрамваш Феб[14]

и си разумен, че почиташ Бромий.

КАДЪМ

Тирезий правилно те наставлява.

Живей със нас, а не отвъд законите!

Сега хвърчиш, не си съвсем с ума си.

Дори да не е бог, тъй както казваш,

добре е за такъв да го признаеш,

уж че Семела е родила бог –

това прибавя слава на рода ни.

Виж страшната съдба на Актеон[15] –

отгледани от него хищни кучета

го разтерзаха заради хвалбите му,

че е по-вещ в лова от Артемида.

За да не те и тебе сполети

подобна участ, дай да увенчая

главата ти с бръшлян, и с нас ела,

за да отдаваш почести на бога.

ПЕНТЕЙ

Не ме докосвай – бягай да вакханстваш,

но с глупостта си мен не заразявай!

За твоето безумие ще си плати

наставникът ти.

(към хората от свитата си)

Ей, да иде някой

в седалището, дето той гадае

по полета на птиците; троши,

чупи, обръщай, всичко направи

на пух и прах, надолу със главата,

венците му по вятъра разхвърляй!

Така най-силно ще го уязвя.

А вие, другите, в града идете

и женствения чужденец открийте –

той подлудява нашите жени,

леглата ни мърси! А щом го хванете,

водете ми го тука окован

и с камъни пред мене го убийте –

да му вгорчим вакханстването в Тива.

ТИРЕЗИЙ

Не знаеш докъде достигаш в думите –

бе неразумен, а сега си луд!

Но ние с тебе, Кадме, да вървим

и да измолим милост за града

и за Пентей, макар и побеснял,

та богът да не им направи зло.

Върви след мен с бръшлянова тояга,

ще те подкрепям аз, а ти пък мене,

че срамота е двама старци паднали…

Да служим на Дионис, син на Зевс!

Дано Пентей беда не довлече[16]

на твоя дом – и не гадая, Кадме,

а съдя по това, което виждам.

Безумният безумства наговори.

 

ПЪРВИ СТАЗИМ

ХОР

1 СТРОФА

Хосия[17], повелителко божа,

Хосия, що над земята

прелиташ със златни криле,

на Пентей словата ти чу ли?

Чу ли безбожната хула

срещу Бромий, сина на Семела,

божество, сред блажените първо,

посред веселби увенчани?

Нему е дадено право

в хороводи да ни увлича,

със флейтите да се смее

и грижите да приспива,

щом дойде гроздова влага

на гощавката на боговете,

а на пирове бръшляноносни

сън на хората да дарява.

 

1 АНТИСТРОФА

На безюзди уста,

на безчинно безумство

един е краят – бедата.

А животът спокоен,

а също и здравият разум

непоклатими остават

и домовете скрепяват –

отдалече, но все пак виждат

от високия етер Небесните

туй, що вършат смъртните тука.

Да, немъдра е тази мъдрост

да нямаш разум на смъртен.

Животът е кратък… Щом някой

преследва велики цели,

а близкото не понася –

това е нрав на безумци

и на зломисли люде.

 

2 СТРОФА

Дано да ида на Кипър[18],

острова Афродитин,

дето живеят Ероси

омайноумни за смъртните –

на Пафос, дето стоусти

и без дъжд изобилни

потоци на варварски Нил

плодотворят земите.

Къде е първа по хубост

Пиерия, на Музите дом,

и стръмният склон на Олимп?

Води ме нататък, Бромий, о, Бромий,

боже, повел хоровода,

там са Харитите, там е Страстта,

там на вакханките е отредено

да правят своите тайнства.

 

2 АНТИСТРОФА

Нашият бог, син на Зевс,

на пиршества се радва,

ала обича и Мира[19],

дарителка на благата,

богинята мъжехранна.

Тя дарява наравно

богатия и сиромаха

с утехата на виното.

Тя мрази който не иска

ни денем, ни в сладки нощи

щастливо да преживее;

Мъдро е да държиш настрана

ума си и мисълта си

от прекомерните люде.

Това, що тълпата приема,

по-просто и по-безизкусно –

това ще приема и аз.

 

---