0
1829

Триста и петдесетата

Обичаше да чете книги за царе и пълководци. Четеше нощем, на нощните смени – работеше като охрана в една стъкларска фабрика. През деня работеше в бригадата на бай Цвятко. Бай Цвятко беше един от първите предприемачи преди Десети в България. Строеше къщи, до покрив, и Симо беше сред най-добрите майстори в бригадата му. Освен това, за разлика от останалите апапи не пиеше, не пръскаше пари по барове и по танцьорки.

И друга една дарба имаше Симо освен строителството – смяташе по-бързо от елката. Сяда бай Цвятко да оправя сметките с чорбаджията, толкова квадрата плоча, зидария, мазилка, шпакловка, мозайка, скеле, а Симо плътно до него. Сините му очи святкат… И каже сметката преди елката.

Имаше три дъщери и на всичките беше купил жилища. Да свиват гнезда и да не ги мисли.

Видях го след три-четири десетилетия като портиер в едно училище. Едва се познахме, сините му очи бяха избледнели.

Жена му се развела с него и му взела всичко. Дъщерите му продали жилищата и заминали за чужбина. Той едва си купил една боксониера в „Дружба”. Майка му починала, а баща му се оказал някакъв жилав столетник, но през последните години изумял и той го взел при себе си. И така. Нощем чете, а тоалетното казанче на комшиите свири до главата му през тънката стена.

–А ти пишеш ли? – попита ме. – Четох някаква книга от теб, забравих ѝ заглавието.

– Не пиша – казах. – Изморих се.

–Лъжеш – каза той и сините му очи светнаха, както когато побеждаваше елката.

–Лъжа – засмях се аз. – Как позна?

И после цял ден ми беше весело. Сякаш от двете ми страни ходеха двамина с тромпети.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияЗа цената на журналистиката
Следваща статияЗа Стоян Цанев