0
981

Триумфът на Джеймс Макавой

„На парчета“

Новият филм на Шаямалан „На парчета“ предлага интересен сюжет и силно актьорско превъплъщение.

Годините си минават, а М. Найт Шаямалан така и не успява да възроди вдъхновението, „осенило го“ за създаването на „Шесто чувство“. Може би проблемът е в това, че се опитва, вместо да продължи по творческия си път (единственото му постижение в различен тип история, която може да съперничи на драматургията и атмосферата на хита от 1999 г., беше антиутопията „Селото“, създаден пет години по-късно). Всички филми, които последваха в кариерата му, бяха изкушени от мистерията на паранормалното в една или друга степен, от извънземни („Следите“, 2002) и свръхестествена заплаха („Явлението“, 2008) до страховити приказки („Жената от водата“, 2006) и чисти фантасмагории („Земята: Ново начало“, 2013). И след като през 2010 г. достигна дъното с приключенския екшън „Последният повелител на въздуха“, явно е решил да се върне назад, към човешката патология. Първият опит в тази посока, The Visit (2015), няма българска премиера, в резултат на което „На парчета“ ни хвърля малко „неподготвени“ в епицентъра на психотрилъра.

Новият филм на Шаямалан напомня за интереса му към „свръхчовека“, заявен с „Неуязвимият“ (2000) – всички прилики са нарочни, както ще разберете преди финала. Според личния му терапевт Кевин Уендъл Кръмб страда от дисоциативно разстройство, в резултат на което 23 личности си поделят тялото му. Поне две от тях са неприемливо асоциални и са получили „забрана“ да излизат на повърхността. Но след „вътрешен преврат“ статуквото се променя, а това „принуждава“ Кевин да отвлече три гимназистки, които се оказват заключени в подземие без прозорци и подложени на психически тормоз…

„На парчета“ предлага много интересен сюжет от гледна точка на психологията на характерите и предвид уменията на Шаямалан да надгражда съспенса. За съжаление сценаристът режисьор за пореден път прекрачва границите на зрителската поносимост и разваля собствената си майсторска „инсталация“ с визуален екстремизъм (както се получи с появата на извънземните в „Следите“). Трилърът му има невероятен потенциал до момента, в който се превръща в напълно излишен хорър и разбива мистерията с натурализъм и ницшеанска патетика. Но преди това ви очакват около 90 минути „плетене на паяжина“ и ескалиращо напрежение, които си заслужават вниманието, особено заради превъплъщенията на Джеймс Макавой.

Професор Чарлс Ксавие от „X-Men“ и всички останали романтични или екшън роли са само прелюдия към най-доброто изпълнение в кариерата на шотландския актьор. Не за пръв път един филм се крепи изцяло на таланта на главния си изпълнител, но едва ли се случва често той да играе 5-6 роли едновременно – терзанията на Кевин и общуването между личностите, които съжителстват в тялото му, са достатъчен материал за сюжет. Фабулата в „На парчета“ е изградена по начин, който залага всичко на достоверното присъствие на злодея, чийто образ варира в различните нюанси от светло сиво до черно, и най-важното решение за филма е взето при актьорския подбор. Защото, каквито и възражения да поражда драматургията, изпълненията са безупречни.

„На парчета“

Шаямалан разказва история за насилието на няколко гласа. Младата Кейси (в обещаващото изпълнение на Аня Тейлър-Джой) достойно „партнира“ в драмата на Кевин, а миналото й е изградено като метафорично огледало на съдбата на малкото уплашено момче, преди да се изгуби сред 23-те си самоличности… Друг важен фактор в сценария е присъствието на терапевта д-р Карън Флечър (Бети Бъкли допълва ефектното трио), която се опитва да дешифрира дисоциативното разстройство и да демистифицира живота на пациента си, водена от своята вяра в индивида и в защитните механизми на неговата психика. В „заклинанието“ на своеобразния триъгълник, който се оформя между Кевин, Кейси и Карън, се съдържа цялата интрига на една детска травма, заключена в подсъзнанието и превърната в мълчаливо страдание или отприщена заплаха. В този смисъл бавно разбулващата се биография на персонажите, тяхната неуравновесеност и уязвимост далеч надхвърлят всички клишета на психотрилъра и сюжетите за серийни убийци, за които бихте се сетили, докато гледате „На парчета“. Защото с напредването на филма любопитството да разберем кой Е Кевин/Денис/Патриша/Бари/и т.н. надделява над конкретните сюжетни ходове като съдбата на жертвите например.

Не за пръв път Шаямалан отделя време на изграждането на централните образи в историята си, проблемът обикновено е в изобретателността на самата история, в баналността на посланието, в обърканите внушения, но „На парчета“ не страда от подобни недостатъци. Центриран около множествения образ на Кевин, който предоставя възможност за разнообразие и пълно развихряне на въображението, и подкрепен от персонажите на „симетричната“ жертва и обречения спасител, сюжетът притежава всичко необходимо за превръщането му в приковаващ вниманието трилър. Съспенсът е на необходимото ниво, но очевидно изкушението на хоръра дебне Шаямялан „на всеки ъгъл“ и се стига до абсолютно излишната намесата на свръхестествени елементи. Ако успеете да ги „прескочите“, ще се насладите на невероятното актьорско превъплъщение на Джеймс Макавой, което стига за цял филм.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияОсакатена памет
Следваща статияКалия Калъчева и динамиката да си млад