0
1514

Триумфът на супергероите

„Отмъстителите: Краят“ ©Marvel Studios 2019

Тъжно е, когато приключват епични киносаги, особено ако са били сюжетно изобретателни и интелектуално еволюиращи като „Отмъстителите“. Възможността да се съберат в обща мисия комиксови персонажи с различна степен на популярност и смисленост многократно повишава зрелищния градус, от една страна, както и шанса да се получи филм, в който дори супергероите с ограничен кръг почитатели ще се впишат в груповия портрет и няма да навредят на качеството на интригата. Marvel Studios заложиха на сборна формация и независимо от общо взето неизвестните (от големия екран) режисьори, поредицата „Отмъстителите“ определено е черешката на комиксовата торта, поне що се отнася до киното (дори продуцентската намеса на Disney във втория и четвъртия филм не успя да олекоти и/или да инфантилизира фабулата).

Всичко започна през 2012 г., когато режисьорът Джос Уедън събра Железния човек, Капитан Америка, Тор, Хълк, Черната вдовица и Ястребово око в битката срещу Локи. Всеки от персонажи се включи със своята вече „навъртяна“ биография и в отсъствието на съответните „персонални“ злодеи „добрите“ периодично се разделяха на лагери, привидно изявявайки се като „герои“ и „антигерои“. Три години по-късно шестимата се завърнаха в „Ерата на Ултрон“, появиха се и няколко свежи попълнения, а централната  злодейска позиция беше окупирана от изкуствен интелект, за чието създаване помогнаха част от Отмъстителите.

Ако първият филм беше до голяма степен „опознавателен“ и напомняше на мултиплициран комиксов сюжет, то вторият изкара на преден план вътрешните конфликти на персонажите, чийто символ и резултат до голяма степен се явяваше Ултрон. След приключенския опус и философския екшън, през 2018 г. се появи историческата фреска „Война без край“. На режисьорския пулт вече бяха братята Антъни и Джо Русо (с два филма за Капитан Америка зад гърба си), а краските сериозно се смрачиха. Предстоеше да разберем чия глобална стратегия се крие зад индивидуалните злодейски претенции. „Обещаният“ супервраг се появи още в първата сцена, а предстоящият апокалипсис набра скорост и не звучеше никак шаблонно. По традиция в началото на всеки от епизодите супергероите постепенно се събираха и преодоляваха дребните си лични конфликти, но във „Война без край“ те бяха неочаквано многобройни в унисон с непосилната битка, която предстоеше. Фабулата се усложни, действието започна да се развива на няколко нива, проследявайки различни групи, които се концентрираха около отделните Камъни на безкрайността. После започна грандиозната битка и след края ѝ всичко изглеждаше трагично предопределено. Но…

„Отмъстителите: Краят“ ©Marvel Studios 2019

За разлика от предишните два филма, третата и четвъртата част от сагата са по-скоро един филм, не просто като логично продължение на интригата, както бяха „Хари Потър и Даровете на смъртта“ 1 и 2, а като теза и антитеза, като история за света „преди“ и „след“. Затова без да изчака обичайните три години, четвъртият филм „Отмъстителите: Краят“ се появява да сложи край на войната и да постанови финала на най-мащабната комиксова авантюра в киното до момента.

Половината от човечеството го няма. Пет години след „щракването с пръсти“ на Танос оцелелите се опитват да продължат живота си. Шестимата първоначални членове на „отмъстителния“ екип са живи, но повечето са се оттеглили от активна дейност или търсят начин да преодолеят личната си драма, и само Наташа Романоф (Черната вдовица) бди за безопасността във вселената заедно с няколко нови герои. После от квантовата реалност изпълзява Ант-мен с новината, че с помощта на „машина на времето“ могат да предотвратят глобалната катастрофа…

Във втория филм на Антъни и Джо Русо сгъстяващият се мрак от „Война без край“ е изсветлял до едно безнадеждно примирение. В „Отмъстителите: Краят“ драмата (като жанр), която се прокрадваше от „Ерата на Ултрон“ насам, окончателно е завладяла сюжета, което в никакъв случай не уврежда динамиката на комиксовата естетика, а само обогатява многопластовото звучене на разказа. Хуморът все така звънва на места, съпроводен от уморени житейски равносметки и сериозни философски послания. И ако се оттласнете от конкретните сценарни перипетии и огледате тази последна част, в контекста на цялата супергеройска сага, няма как да пропуснете конфликта между бога (или онзи, който се има за бог) и човека, относно правото на предопределяне на чуждата съдба и „височайшето“ решение кое е най-добро за един индивид или за познатия ни свят. От другата страна на везната на манията за божественост се противопоставя човешката саможертва и резултатът е в полза на възстановяването на баланса. Краят е настъпил.

„Отмъстителите: Краят“ ©Marvel Studios 2019

Актьорите, които вдъхват живот на Отмъстителите, са безупречни до такава степен, че зрителят забравя, че се намира във фантасмагорична фабула, и съвсем спокойно може да преживее развръзката на тази история като разтърсваща житейска драма. Няма нищо лошо в чистото комиксово забавление, но във време, когато фантастичните сюжети заемат поне 50 % от кинопредложенията, наистина е страхотно, че развлекателният елемент може да съчетае така блестящо с драматургията и посланието, както в тази поредица и особено в „Отмъстителите: Краят“.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияСветът на Цинцинат Ц.
Следваща статия„Не се гаси туй, що не гасне“