0
997

Три пиеси за дълбокото

G7
Ивана Папазова в „Глас“ на пловдивския театър „Николай Масалитинов“

„Жертви на любовта“, Елена Алексиева, изд. „Факел експрес“, 2015, редактор Георги Борисов, художник Кирил Златков.

Elena1Добрата драматургия винаги е и добра литература, казва Елена Алексиева. В най-новата си книга, сборника „Жертви на любовта“ (с подкрепата на програма „Българска книга“ на Националния център за книгата към НДК) тя събира на едно място три пиеси. По-точно три монодрами – „Глас“, „Мадам Мишима“ и „Жертви на любовта“, две от които вече се играят на сцена, но са също толкова убедителни и тук. И в трите пиеси Елена Алексиева не само е жестока към героите си, но си позволява и лукса да дълбае в дълбокото. А монодрамата е подходящ жанр за целта, защото създава убедителни гласове.

В „Глас“ думата има Виктория Глас – дългогодишната дубльорка на Мария Калас, жена, която цял живот живее притихнала в сянката на легендарната певица. Жертва в името на изкуството? Или в името на призванието? И въобще – има ли достатъчно висока цел, която да оправдае тази жертва?

Страх ме е от огъня. Веднъж, като малка, се изгорих и много боля. Страх ме и от болката. От провала. От това да бъда сама. Да не бъда. От всичко ме е страх. Светът на изкуството е населен предимно от страхове, казва Виктория Глас.

Също толкова категоричен е и гласът на мадам Мишима.

Това е лъжа. Вашите патолози са шайка некадърни мерзавци. Та нали с очите си видях как острието прободе коремната стена. Видях дълбокия, чист разрез, близо десет сантиметра, от който сякаш новородено, миг по късно се плъзнаха червата му. Видях лицето му, бяло като сняг, чисто като лист хартия, прозрачно като лятна утрин в планината Фуджи. Без уста, без очи, без надежда, без съжаление. Видях смъртта да полага печата си върху това лице нежно, като целувка. И чак тогава вдигнах меча.

Това е писането на Елена Алексиева – редуване на поезия и жестокост. „Мадам Мишима“ е посветена на японски писател Юкио Мишима, който завършва живота си със сепуко. Сега обаче думата има мадам Мишима – мъж, облечен като жена, който е помогнал при самоубийството на Мишима и по-късно е обвинен от следствието в убийството на писателя. Сигурно звучи объркващо, но това е положението – „Мадам Мишима“ е предизвикателен текст, който създава сложен свят, където документалното и художественото, поетичното и абсурдното се преплитат.

В третата монодрама – „Жертви на любовта“, също има документален елемент, но не това е важното. Тук Елена Алексиева е взела за отправна точка историята на украинския сериен убиец Андрей Чикатило, но това спокойно може да остане неразпознато, защото същинската история не се гради върху тези факти. Те служат само за фон, от който да тръгне създаването на сложния и противоречив образ на Андрей Романович – мъж на средна възраст, който се лута в собствения си объркан свят на любов и жестокост. Но Елена Алексиева не се интересува от парадоксите, а от логиката, която движи този човек.

Ама аз не съм такъв човек. Какво да се прави, мек съм. Чувствителен. Не обичам неприятностите, казва Романович.

И накрая – постановката „Глас“ на пловдивския театър „Николай Масалитинов“ спечели Годишна награда на Обществото на независимите театрални критици през 2014 г., а „Мадам Мишима“ получи Икар за нова българска драматургия през 2015 г.

А на монодрамата “Жертви на любовта“ може би всичко това й предстои.