0
1247

Трудният избор пред Централна Европа: Макрон или Орбан?

Днес страните от Централна Европа са изправени пред необходимостта да избират между задълбочаване на интеграцията по условията, определени от Германия и Франция, или политическа маргинализация.

В края на 2016 г., сринати от Брекзит и объркани от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка, много европейци изпаднаха в дълбоко отчаяние. Примириха се, че историческият момент на Европейския съюз е отминал. Шест месеца по-късно нищо не се е променило, но всичко е съвсем различно.

Социологическите проучвания показват ръст на подкрепата за Европейския съюз сред европейците. Подобрените икономически показатели в страните на континента, лошото представяне на популистите в Холандия, унижението, което преживя подкрепящата „твърд Брекзит“ Тереза Мей на проведените този месец общи избори във Великобритания, накараха много европейци да се надяват, че Европейският съюз има втори шанс и че той ще се възползва от него максимално.

Решителните победи на Еманюел Макрон във Франция – първо на президентските избори през май, а след това на парламентарните избори миналата седмица – с горда проевропейска платформа, накараха много европейци да мислят, че вместо разпад, сега перспективата е към по-нататъшна интеграция. Надеждата сред привържениците на все по-тесен съюз е, че обещаните от Макрон реформи на трудовото законодателство във Франция ще убедят Германия да инвестира повече в икономиките от еврозоната. В същото време набират сила плановете за по-нататъшни инвестиции в европейската отбрана.

Но докато заразният оптимизъм е видим навсякъде в Западна Европа, Изтокът далеч не изглежда завладян от такъв ентусиазъм. Перспективата източноевропейците да напуснат съюза – както наскоро ги призова бившият чешки президент Вацлав Клаус – все още изглежда толкова голяма, колкото руският президент Владимир Путин да изгуби предстоящите през следващата година избори, и все пак мнозина от Източна Европа не са очаровани от немско-френските усилия за пренареждане на Европа. Защо?

Отговорът е съвсем прост. Правителствата в Полша и Унгария се опасяват, че задълбочаването на политическата интеграция ще застраши нелибералните режими, които те оглавяват, докато много източноевропейци се страхуват, че всяка ръководена от Макрон и Меркел инициатива ще доведе до появата на Европа на две скорости, в която те ще бъдат граждани втора ръка.

По-голямата част от Централна Европа не е в еврозоната – България и Румъния дори не са в Шенгенската зона, а много страни в региона са основали конкурентоспособността на своите икономики върху ниските заплати и ниските данъци. Така че както политици от Централна Европа, така и инвеститори от Западна Европа се опасяват, че прокламираните от Макрон политики в хода на кампанията – като хармонизиране на данъчните режими в рамките на съюза и наказания за страните, които изнасят евтина работна ръка – ще унищожат бизнес модела на Централна Европа.

Но докато голяма част от елита на Източна Европа изпитва подозрения към предложенията на Макрон, има и такива, които настояват, че ниските заплати са основната причина за огромния отлив на хора от техния регион. Има страни, в които над 10 процента от населението работи в чужбина. Международният валутен фонд изчисли, че ако отливът продължи със същите темпове, Централна, Източна и Югоизточна Европа ще изгубят около 9% от очаквания от тях ръст на брутния вътрешен продукт между 2015 и 2030 г.

Но макар стратегията Меркел-Макрон да представлява предизвикателство за икономиката на Централна Европа, перспективата Европа да се раздели на първа и втора класа е истинска стратегическа опасност.

Малко са нещата, които до такава степен въплъщават страха на източноевропейците да не се превърнат в граждани втора класа, както скорошния скандал за „двойния стандарт“ на храните. Потребители от Източна Европа откриха, че някои продукти, например „Нутела“, имат различен вкус в Австрия и Унгария. Причината? Тестовете показаха, че мултинационалните марки понякога използват по-евтини съставки в храните, продавани на изток от някогашната Желязна завеса. Компаниите настояват, че са променили съставките, за да съответстват на местните вкусове, но думите на чешкия министър на земеделието, че Изтокът не желае да е „боклукчийската кофа на Европа“ са споделяни от мнозина.

Съпротивата на Централна Европа срещу новата ос Берлин-Париж може изцяло да промени вкусовете на Европа. Днес тези страни са изправени пред необходимостта да избират между задълбочаване на интеграцията по условията, определени от Германия и Франция, или политическа маргинализация – тогава страхът от появата на Европа на две скорости може да се превърне в пророчество, което се самосбъдва.

За съжаление, нелибералният завой в Унгария и Полша, белязан от опитите за установяване на контрол върху съдилищата, за укротяване на независимите медии и намеса в гражданското общество (без да споменаваме националистическата риторика на политиците), накара много западноевропейци да останат глухи дори за легитимните оплаквания на Централна Европа.

Пример за това е кризата с бежанците. За Западна Европа отказът на Полша, Чехия и Унгария да приемат квотите за бежанци, утвърдени от Брюксел през 2015 г., е доказателство, че източноевропейските страни не споделят необходимата в ЕС  солидарност. Източна Европа, от своя страна, с право настоява, че императивът на солидарността не трябва да нарушава демократичния мандат, а това кой принадлежи към дадена общност, е екзистенциален въпрос, който може да бъде решаван само от демократично избрани правителства. Проблемът е, че истеричният антибежански език на Унгария улесни останалите европейци да отхвърлят легитимните страхове на Централна Европа като неприемлив национализъм.

Това че страните от Централна Европа са изправени пред еднакви предизвикателства, не означава, че те ги посрещат заедно. Мечтата за обединена Централна Европа, въплътена от създадената през 1991 г. Вишеградска група, вече не съществува. Две от членовете на групата, Чешката република и Словакия, се опитват да се разграничат от другите две, Унгария и Полша, които нападат Европейския съюз. В същото време Полша и Унгария, които са единни във враждебността си към Брюксел, са разделени по въпроса за отношенията с Русия.

Изправени пред инициативата на Меркел и Макрон за пренареждане на съюза, правителствата в региона скоро ще бъдат принудени да избират между бъдеще на задълбочена интеграция със Западна Европа, или бъдеще на все по-голяма маргинализация на Централна Европа. Това е избор между Еманюел Макрон и Виктор Орбан, крайно националистичния унгарски премиер. Предстои правителствата да решат какъв избор да направят. Но опитът на Централна Европа от ХХ век може да бъде обобщен от поговорката: „Ако не си на масата, ще бъдеш в менюто“.

Англоезичната версия на текста е публикувана в Ню Йорк таймс.

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe’s World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don’t Trust Our Leaders, TED Books, 2013; „Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest“ (UPenn Press, May 2014).

Предишна статияНоминации за годишните награди на Портал Култура (1 кръг)
Следваща статияГрадът и тварите