1
905

Тръби or not тръби: това ли
е въпросът?

Dani Smilov F

Дебатът за Южен поток у нас е на път да генерира повече пара и енергия, отколкото цялото количество газ, което евентуално щеше да бъде пренасяно по съоръжението. Ако тази енергия беше впрегната за народополезни дела, сега страната можеше да е на първите места по осветеност. Но вместо за светлина, енергията се използва най-вече за силен звук, а тъмата по отношение на фактите на проекта не се разсейва.

Вой за… 93,3333 млн.евро  годишно

Безспорно ще има преки икономически загуби от замразяването на проекта. Колко точно са те, не се знае поради скрития (дори от министър-председателя!?!) характер на договорите. В този смисъл сметките по-долу са спекулативни: една добронамерена интерпретация на думи на отговорни хора. Така например президентът Путин оповести от Турция, че България ще загуби 400 млн. евро годишно. През октомври 2013 г. министър Стойнев заявява, че „очакваните приходи за периода 2013-2043 г. се равняват на приблизително 2,8 млрд. евро, които ще влязат в бюджета на България“. Не се подвеждайте от цифрите и математиката – противоречие може и да няма! Министър Стойнев сигурно е имал предвид, че ¾ от тези 400 млн. ще влязат не в бюджета, а на други места из страната: теза, подкрепена от протяжния вой на умряло точно от тези места. Аз предпочитам да вярвам на нашия министър и ще броя пропуснатите ползи за страната като 2,8 млрд. за 30 години = 93,333… млн. евро годишно.

Към тези 93, 333… млн., твърди се, е редно да добавим и сумите, които щяха да спечелят българските строители, настоящото поколение български заварчици и пр. при строежа на тръбопровода. С тях загубата отивала към 1 млрд. евро или лева – няма значение. Няма значение, защото този милиард не бива да се прибавя към народната печалба просто така. В крайна сметка България ще даде бюджетни средства или ще вземе кредит, с който ще плати на тези фирми да извършат строителни работи. Когато проектът се реализира и когато страната почне да си получава таксите за пренос, тя ще трябва да си връща кредита с тях.

И тогава възниква въпросът: тези 93,333 млн. чиста печалба ли са или и с тях трябва да си погасяваме кредита? Второто би било абсурдно, защото при инвестиция 3,5 млрд. евро за българската част и при съотношение 30:70 собствен капитал срещу привлечен, сами изчислете какъв заем е трябвало да вземе България и по колко да изплаща годишно в рамките на 22 години (какъвто е бил планът според Алексей Милер). Пак точният отговор няма значение, защото какъвто и да е, България едва ли би могла да си покрива дори лихвите с прословутите вече 93 млн. За да има и минимален смисъл подобен проект, трябва да се приеме, че тези 93 млн. са чистата печалба от него след изваждането на лихвите по заемите, разходите по експлоатацията на дружеството, парите по строителство, купуване на земя и пр. и пр. С известно притеснение, че дори и това допускане може да е грешно, нека смело го направим и да запазим положителния баланс.

93,333… млн. евро годишно не е малка сума. С нея могат да се издържат СУ, БАН, а дори и службите за подслушване на хора в страната. В по-състрадателен ключ пенсиите на 2 млн. пенсионери ще могат да се вдигнат с около 7 лева на месец. Но пак, за да имаме чувство за пропорция, БВП на България е около 40 млрд. евро. Само по оперативни програми финансирането от ЕС за страната до 2014 г. е 9 369 203 792 евро. За неизкушените математически това е почти точно 100 пъти повече, отколкото годишните ползи по Южен поток.

Тоест седем години с оперативни програми са равни на сто години рентиерстване с руска тръба. Вярно, че обещанието е да въртиш крана и да печелиш, без да правиш нищо повече, но пък си има и рискове. Какво ще стане например, ако Русия не натоварва максимално Южен поток? Тогава и милионите на година ще намалеят, разбира се. (В дописка от октомври 2013 г. четем: „В първоначалните планове през тръбите ще бъдат транспортирани до 30 млрд. куб. метра природен газ годишно. Има обаче и идеи капацитетът да бъде увеличен до 60 млрд. От думите на Стойнев пък не става ясно при изпълнението на коя цел България получава дивиденти от проекта“.) Да не говорим пък какво би станало, ако САЩ и други държави са наистина способни да започнат да внасят в Европа по-евтин газ, ако ние разработим собствените си находища, ако се развият технологиите и цената на зелената енергия спадне драматично и т.н. При всички тези евентуалности, които далеч не зависят само от България, на десетата година от проекта е вероятно да си останем с едни тръби, които не могат да се използват за нищо (носещо печалба). С оперативните програми нещата са поне под наш контрол – от нас зависи да стегнем администрацията си така, че да усвояваме всяка предвидена сума, така както го прави Полша.

Като допълнителни ползи от проекта се сочат по-ниска цена на газа, стратегическо значение на страната като транспортен коридор, дори повече сигурност. Аргументът със сигурността е интересен: да, Русия ще бъде мотивирана да защитава тръбите си, но това добре ли е, или е зле за България с оглед на развитието на нещата в Крим и Украйна? За мегаломанските амбиции да сме енергиен център в регионален план също много е говорено: не е ясно как държава, която е 100% енергийно зависима от друга държава, е какъвто и да било център. Тя безспорно ще е важно звено в руската стратегия за енергиен износ към Европа, но това не я прави субект на собствена политика по въпроса.

Колко струват 93 млн. евро на година?

Истинският въпрос не е дали 93 млн. годишно са повече от 0, а какво струват тези милиони? Цената им, според мен, се свежда до определени действия на правителството, които не са съвсем в български интерес. Първо, България да се превърне в лобист на Русия в Брюксел за отмяна на действието на норми на европейското право – специално тези, забраняващи монополен достъп на един доставчик до тръбите, които са основното притеснение за руснаците. Второ, споразуменията да се подписват по такъв начин, че дори министър-председателят на България „да не знае“ какви са ключовите параметри на проекта, какви ангажименти се поемат, какви са неустойките и пр. По отношение на лобизма стана ясно, че важни руски политици гледат на нас като на троянски кон в ЕС. Ако не беше така, защо трябваше правителството на Орешарски да избързва с подписване на ангажименти към руската страна, без да е ясно дали ще получим зелена светлина от Брюксел по тях? Това постави България пред невъзможен избор: да плаща неустойки (незнайно какви) на Русия, или да плаща ескалиращи санкции на ЕК (невъзможен вариант за държава член на ЕС). (N.B. Дори и при спрян проект, неустойки, плащане на комисионни и т.н. може да се дължат. Предстои да видим какви ще са те, но не е изключено да се окажем в сценарий „Белене“ 2, където продължаваме да плащаме за нищо.) Та прословутите 93 милиона можем да ги мислим и като хонорар за особен вид лобизъм пред Брюксел: сумата на хонорара показва, че руснаците не са оценили партньорите си особено високо.

По отношение на липсата на прозрачност проблемът е още по-сериозен. Абсурдно е министър-председател да не е наясно какви споразумения са подписвани, какви ангажименти са поемани, какви са параметрите на проектите. Ако наистина е така, този проект трябва веднага да бъде прекратен САМО на това основание. „Корупционен потенциал“ е доста меко формулиране на проблема – става дума за прекупуване на национален суверенитет. Обърнете внимание на разликата: България сама, напълно демократично и суверенно, е поела ангажимент да спазва правилата на ЕС като негов член. В последните десетилетия не си спомням за момент, в който суверенно да сме прехвърлили ключови прерогативи на Русия, а още по-малко на руска компания.

С две думи, хубаво е да вземаме 93 млн. евро на година, да сме закачени и ние за тръбата. Още по-хубаво е обаче да можем разумно да си правим сметката, да знаем истинските ползи и загуби от определени действия. И най-важното – да запазим самоуважение на страна, която не жертва дългосрочните си интереси и прозрачността на управлението си. Троянският кон не е спечелил нищо от падането на Троя: нито като зоб, нито като уважение.

Линк към дописки, на които се базират сметките:

http://www.investor.bg/na-fokus/441/a/stoinev-v-sledvashtite-30-godini-chakame-28-mlrd-evro-prihodi-ot-iujen-potok-160675/

http://www.darikfinance.bg/novini/101003/%DE%E6%E5%ED+%EF%EE%F2%EE%EA+%ED%EE%F1%E8+%ED%E0+%E1%FE%E4%E6%E5%F2%E0+2.8+%EC%EB%F0%E4.+%E5%E2%F0%EE

http://www.segabg.com/article.php?id=672240

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статияМузика от безмълвието
Следваща статияСлави Бинев ли е проблемът на българската култура?