3
1111

Търсят се пространства за независими артисти

diskusia_snimka-Denitza Dikova3 copy
Идеи за бъдещия център за танц, снимки Деница Дикова

София е една от малкото, ако не и единствената европейска столица без център за съвременен танц. Артисти, архитекти и общински съветници обсъдиха политиките на Столичната община спрямо пространствата за култура.

„Преосмисляне на политиките за пространства за съвременен театър и танц” бе темата на дискусията, която се проведе по време на седмото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” (7-13 април 2014). Към организаторите от „Антистатик” и Асоциацията за свободен театър се присъединиха независими артисти, организации, архитекти. Модератори на срещата в Червената къща бяха режисьорките Ида Даниел и Гергана Димитрова. Целта – стъпка към диалог между свободните артисти и Столичната община. Колкото по-интересна и многообразна става независимата сцена в София, толкова по-малко се оказват пространствата, където тя да се случва.

Дебатът съвпадна и с обявяването на проекта „Зона култура”, който ще преобразява бивши индустриални сгради в места за артистичен живот. Процесът всъщност е катализиран от кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019.

Артистите описаха представите си за пространства, които да отговарят на техните потребности. Малина Едрева, председател на Постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания към Столичния общински съвет, изрази готовността на общинските власти да се вслушат в потребностите на артистите.

Участниците в дебата се обединиха около идеята, че пространствата трябва да отговарят на международните професионални стандарти. Никой не отрече, че София е една от малкото, ако не и единствената европейска столица без център за съвременен танц. Има как да се изгради такова пространство до 2019 г. Но дотогава? За да се развива независимата сцена не само структурно, но и съдържателно, се обсъждат различни възможности: използването на общинските културни центрове, читалищата, пространства на частни предприемачи.

Ето някои от мненията, изразени в дискусията.

Организаторите: има основания за диалог

Със Стратегията за развитието на културата „София – Творческа столица” 2013 – 2023, общината заявява като свой приоритет стимулирането на културното участие, на креативната изразност. Артистите намират основание за диалог с общината във факта, че години наред се натрупват различни логики на производство на култура и изкуство, които остават маргинализирани. Столичната община има интуиция за този проблем и последните предложени от нея пространства за култура биха могли да се развият в активен диалог с артистите.

Ангелина Георгиева завършва Театрознание в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” и специализира в Свободния университет в Берлин. Съоснователка на платформата „Нови драматургии” и редакторка на сайта за критика и теория на съвременния театър, танц и пърформанс www.dramaturgynew.net. Гергана Димитрова е завършила театрална режисура в НАТФИЗ и в Театралната академия „Ернст Буш” в Берлин, председател на Организацията за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни”. Има Икар за режисура и драматургичен текст (за спектакъла „Праехидно”, 2012).

Общината търси скритите пространства

Без заявена нужда няма как общината да откликне. Истина е, че сме изгубили много време и не е лесно да се направи промяната. Важно е да се търсят скритите и все още невидени пространства в града, които биха представлявали интерес за артистите.

Малина Едрева е председател на Постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания. Завършила е биология и химия в Пловдивския университет, специализирала е културология в Италия, управленски умения и лидерство в Българското училище за политика и Института ASPEN, Франция.

Фестивалът „Антистатик”, обречен да се случва в малки пространства

Съвременният танц изисква условия, каквито няма в нито един театър в София, по-мек дървен под, танцови килими. Когато канят международни гости, организаторите на фестивала изпадат в истински срам от условията, които предлагат. В Букурещ от 10 години съществува Национален център за съвременен танц, Загреб има общински център. В София има доста пространства: ОХИ, читалища и т.н. Въпрос на потребности и дългосрочна политика е там да не се развива единствено самодейно изкуство.

Вили Прагер завършва театралното училище „4хС” в София, „Сценични синтетични изкуства” към Пловдивския университет и програмата SODA – Соло/Танц/Авторство към Университета за изкуства в Берлин, стипендиант на DanceWEB, резидент в Tanzquartier, Виена и др. Съосновател е на артистичния колектив „Брейн стор проджект”, на балканската мрежа Номадска танцова академия. Негови работи са показвани на международни фестивали, сред които Impulstanz във Виена, Tanz im August в Берлин, eXplorе Dance в Букурещ и др.

Асоциацията за свободен театър излиза от изолацията

Асоциацията за свободен театър прави крачка за излизане от изолацията, ставайки член на най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства в света IЕTM. Международният конгрес на IЕTM ще се проведе в София през есента, мотото му е „Пространство за промяна”.

Веселин Димов е завършил театрална режисура в НАТФИЗ, ученик на Стоян Камбарев и Красимир Спасов. Сред най-активните режисьори на независимата сцена, създател на театрална компания „Момо”, съучредител на Асоциацията за свободен театър.

28 години по-късно…

Ако съвременният танц не може да получи сила и да стане по-танцов, а става все по-концептуален и ъндърграунд, то е, защото няма пространства за него. През изминалите години е имало много такива срещи, които не стигат до решения.

Галина Борисова е сред утвърдените имена в съвременния ни танц. Има повече от 35 представления, показвани в Европа и Америка. Представлението й Never Ending Story получава Първа награда за съвременна хореография в Хронинген, Холандия, 1998 г. Борисова печели златен медал за солото си Хуанита Хилдегард Бо на танцовия фестивал в Белград, 2006.

Модел за бъдещ център

Трябва да се направи разграничение между некомерсиалното и комерсиално изкуство, когато се разглеждат идеи за пространства. Ето един възможен модел за танцов център според хореографката Мила Искренова: ръководи се от борд с мандат от 3 години, 40% от финансирането му идва от Министерството на културата, 40% от общината и останалото от частни спонсори. Центърът не бива да е в покрайнините на града, трябва де е лесно достъпен, сцената да е мобилна, мултифункционална.

Мила Искренова е завършила Държавното хореографско училище в София и балетна педагогика в Института за музикални и хореографски кадри. Специализира в Лятната балетна академия в Кьолн, в Палука шуле, Дрезден и балетна режисура в Лабан данс център в Лондон. Преподавала е класически балет в Държавното хореографско училище, ДМА „Панчо Владигеров”, ВИТИЗ и театрално училище „Любен Гройс”. От 1996 г. е преподавател в Академия Филармоника в Месина, Италия. От 2001 г. е педагог и хореограф в балет „Арабеск”.

Съвети от архитекта

Най-важното е как артистите да си помогнат сами. Второ, как общината може да помогне в контекста на кандидатурата на София за Европейска културна столица. Трето, как подобни процеси могат да бъдат моделирани. Организациите могат много неща да направят сами, за което се изискват настойчивост и смелост. Те трябва да се обединяват с реални партньори. Безсмислено е да се строят нови НДК-та. Не е достатъчно общината просто да предостави някакво пространство, важно е как да бъде подпомогнат капацитетът на организациите. Когато артистите влизат в пространство без ток и вода, цялата им енергия отива в опитомяването му. Трябва да се диференцират възможните подкрепи, които общината ще окаже.

Арх. Делчо Делчев е сред съоснователите на сдружение „Трансформатори”, което от няколко години предизвиква статуквото в градската среда със своите интервенции. Като докторант в Института за изследване на изкуствата в БАН проучва моделите за развитие на панелните комплекси.

Прагматично в бъдеще време

Вратата е отворена. Налице е стратегия на Столичната община за развитието на културата. Най-важното е да се съберат партньори от различни професионални поприща – артисти, продуценти, архитекти, инженери, а от друга страна – финансиращи институции. Чак тогава, когато се заговори конкретно, може да се вземе решение дали да се преустрои съществуващо пространство, или да се изгради нова сцена.

Д-р Десислава Стойчева е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ, където преподава арт мениджмънт. От 1992 г. ръководи проектите на Британския съвет в България във всички области на изкуствата и културните индустрии, от 2005 г. е регионален мениджър на арт проектите за Югоизточна Европа, а от 2011 г. и за страните от Европейския съюз.

3 КОМЕНТАРИ

  1. Добре, че е Деси, та да се каже нещо смислено!

    Извинявам се, обаче всичко друго, което чух от записите на тази „дискусия“, бяха общите приказки, които се говорят от години.

    Всеки си тегли на неговата страна, никой не мисли за цялостната картина, изобщо – наблюдава се една инфантилност на дърпането на кукли с напева „мое, мое!“ или, ако искате друг образ – обиграно кръжене около (шведска) маса. Танцьорите искат под за 3-те си (условно, подразбира се!) продукции, „независимите“/“свободните“ – пространство, в което да се показват. Именно „показвам“ беше ключовата дума. Истината е, че ако общинските и държавни театри не бяха принудени (вследствие „успешните“ ни културни политики) да гушкат пари, та да не останат гладни, и бяха отворили по някое пространство за „свободните“, то те с неохота щяха да се приобщят набързо и изобщо нямаше да се занимават с „независимост“, „алтернатива“ и прочее в тази смислова редица неудобства.

    Докато се мисли на ниво проект за представление, обаче, нищо няма да се промени, колкото и дискусии да отмятаме от графа дейности, за да си отчетем поредния финансиран проект. Ясно е, че всеки иска да бъде финансиран/подпомогнат (за да се „покаже“; ), но реално отсъства мониторингът на тази финансиращи програми. И да, това е съвсем друга тема, засягаща повече качество, отколкото количество, но няма какво да си кривим душата – факт е, че „независимите“ форми (фестивали особено!) се случват на затворен принцип – те се организират и осъществяват от и за една затворена група от артисти, на които акустиката в намечтаната от Мила Искренова зала с 350 зрителски места ще им се стори оглушителна.

    Но всичко това е съвсем естествено, все пак у нас актьори са директори на театри. Затова и се мисли само за „показване“. Ето, дори идеята (единствената, която бе изказана с известна конкретика в клиповете горе) за „независим“ център/сцена се мисли по подобен образец – а именно, като програмиращ център с директор и прилежащата му група! (отбелязвам – беше заявено като „аз си ги избирам хората!“) С други думи – всеки от т.нар. „независими“ иска да бъде директор на театър, да определя и разпределя своята естетика, като ще се връткат на 3-4 години, за да има за всички. Гениално наистина!

    В заключение ще споделя и своето, малко тъжно, мнение, а то е: у нас все още алтернативен театър (почти – това почти е от учтивост) няма. Има едни опити/упражнения/експерименти, които обаче рядко са насочени към публика, а тя е онова едно, без което театър(ът) не съществува.

    Колкото до създаването (и отглеждането) на пространство, в което свободно да съществува алтернативен театър у нас, такова, каквото го искаме всички – отдадено и на постоянна издръжка – не виждам това да се случи в близките 5-10-изобщо години. Както е тръгнало, отиваме към програмиращите центрове – в пространства, собственост на ГолемиБизнесмени, в които този и онзи (общо взето – който и досега) ще може да си „покаже“(ех, бе<3) каквото поиска, стига да заплати някакво наемче и/или да е приятел на "директора"/програмиращия. За мен това обяснява и ентусиазма, по отношение на "изграждането" на "творческия квартал" в София – кампания балон, прозрачна за всяко тренирано око.

    За интердисциплинарен център (по образец на Баухаус, да речем) е необходимо алтернативно мислене за живота и изкуството, не само алтернативни начини за намиране на сцена и средства за следващия ни спектакъл. Очаквам момента, в който у нас се появи артист, който има желанието да развива изкуството (ще напиша "театър", но го правя в скоби), а не собствената си личност. И то не само желанието, а и силата, мотивацията, ангажираността, необходими за това.

  2. На фона на кои световни тенденции можем да кажем, че съвременното изкуство е НЕкомерсиално?? Алтернатива и авангард не означава да си забит в ъгъла, а точно обратното, доказано продаваемо, освен в България! И освен у нас, световният процес води до заличаване на границата високо-ниско….

    Повечето от гореспоменатите организации нямат за цел да обърнат местната почва и поради тесногръдието си могат да окажат влияние единствено върху статуквото на ограничен заинтересован кръг около тях. Поради същата причина, израстването им на международна сцена остава въпросителна.

    Най-лошото е, че се копира един модел на номенклатурна структура от миналото, този път обособен около определени фондации и общински служби. Ако накрая отстраните и кураторската практика от крехката ни културна реалност, ще видите колко свежи и оригинални хора и идеи виреят в България, освен тези, които предъвкваме всеки ден.

  3. Съветвам и да промените посоката на заглавието – идеалистично, един артист може да е свободен единствено ако е много известен и харесван или ако се самофинансира. Практически проектите, които са в ожесточена битка за простравства и алтернативен живот, са силно зависими!